гласа му. — Уморена си. Качи се горе и пийни хапче, ако не можеш да заспиш. И утре няма да ходиш в магазина.
— Но аз трябва да отида — започна тя.
— Отсега нататък трябва да правиш, каквото ти се каже — поправи я той. — Ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, където мога да те държа под око. От този момент няма да напускаш къщата без мен. Недей да спориш. — Хвана я за ръката и я издърпа да стане. — В това отношение нямаш никакъв избор. Трябва да ми се довериш.
Направи го. Докато я теглеше нагоре по стъпалата, Джесика осъзна, че дори всичко останало да бе пълна бъркотия, това поне беше съвсем ясно. Онова мигновено първоначално впечатление, което остана у нея, когато за първи път се сблъскаха долу на стълбата, се оказа вярно. С него беше в безопасност.
— Не ми е приятна мисълта, че си ченге — измърмори тя.
— Да, и аз невинаги съм във възторг от това. Върви да си легнеш, Джес. — Пусна я, щом стигнаха пред нейната врата. Преди да успее да си тръгне, Джесика го сграбчи за ръката.
— Слейд… — Това, за което щеше да го помоли, й беше неприятно. Неприятно й беше да признае пред себе си, а още повече и пред него, че изпитва ужас да остане сама.
— Аз… — Извърна поглед, за да не вижда изписаното в очите му нетърпение и погледна в тъмната си стая. — Може ли да останеш?
— Казах ти, че получавам заповедите си от комисаря.
— Не, нямах предвид… — Навлажни устните си. — Исках да кажа, с мен… тази нощ.
Вдигна поглед към него — бледа, нежна, уязвима. Почувства как кръвта кипва в гърдите му. Гласът му обаче прозвуча безстрастно и студено.
— Когато лягам с някоя жена, обикновено й отдавам цялото си внимание. Сега нямам време за такова нещо.
Усети как по тялото й преминава тръпка, едновременно от страх и вълнение.
— Не те моля да спиш с мен, а просто да не ме оставяш сама.
Позволи си да я огледа внимателно. Топла плът, приятни извивки и светлосиня коприна.
— Мислиш ли, че ще прекарам нощта с теб, без да те притежавам?
— Не. — Отговорът дойде бързо и тихо. Тръпката премина в туптене.
С бързо движение, изчислено да я уплаши, Слейд я притисна към вратата.
— Не си свикнала да си имаш работа с мен, лейди. — Не особено нежно, ръката му обхвана гърлото й. Усети под дланта си безумния ритъм на пулса й, но очите… златистите й очи не бяха уплашени. Пожела я със сила, която заплашваше да отхвърли всичко останало. — Аз не съм някой от възпитаните кавалери в клуба ти, Джес — каза й със застрашително спокоен глас. — Не знаеш по какви места съм ходил, какви неща съм вършил. Мога да ти покажа номера, които ще накарат френския ти любовник да заприлича на някой скаут. Ако реша, че те желая, няма да успееш да ми избягаш достатъчно бързо.
Почти не го чуваше през глухия тътен на сърцето си. Погледът й се беше замъглил от страст.
— Кой от нас бяга, Слейд? — Усещаше ръцете си вече натежали, но успя да ги повдигне. С едно- единствено бавно движение прокара дланите по голия му гръб. Целият се напрегна. Пръстите върху гърлото й леко се затегнаха. Тя притисна тялото си в него.
— По дяволите, Джес. — Простена и устните му се спуснаха, за да захапят нейните.
Сетивата й се разтърсиха от яростната атака, но тя устоя. Точно това искаше — безпаметната страст, която можеше да й даде в мига на докосването. Тази целувка не беше целувка на влюбени — не беше благоговейното сливане на устни, нито приятна игра на езиците. Беше лудост. Джесика се отказа от разума си без нито за момент да се замисли. Нека я научи на каквото иска.
Смъкна халата й, така както си стояха, и след това отстъпи пред непреодолимото желание на ръцете си да изследват всеки милиметър от нея. По-мека, неописуемо по-мека, отколкото си я беше представял. Кожата й сякаш се разтапяше под пръстите му. Само след секунди я беше разтреперил напълно, разтърсвана от последователни конвулсивни вълни. Бедрата й бяха и слаби, и силни. Плъзна ръка нагоре по тях и я доведе до зашеметяващия връх, след който се олюля безпомощно в ръцете му.
Слейд отново изруга, разбрал, че не може да спре. Беше си казал, че ще се държи грубо и после ще си тръгне — за да я спаси… да спаси и себе си. Сега беше влажна, гореща и покорна в ръцете му. Уханието й изпълваше въздуха и го примамваше. Тръсна глава в усилие да я избистри, но тя притискаше устни към гърлото му и пресипнало шепнеше името му.
Озова се заедно с нея в леглото, без дори да знае дали я беше завлякъл, или занесъл на ръце дотам.
Джесика се извиваше под него, трескаво отвръщаше на целувките му, докато ръцете му се движеха навсякъде. Не й даде възможност да се ориентира. Под нея бяха намачканите чаршафи, меката материя на дънките му се притискаше върху краката й, но тя имаше сетива единствено за урагана. Накъсаното му дишане потрепна в ухото й, преди езикът да се стрелне навътре.
С хапещи целувки пое надолу по шията до вдлъбнатината между гърдите й. Изви се с втвърдени от желание зърна, но той продължи надолу и плъзна език по очертанието на ребрата й. Почти загубила разсъдък, тя заби пръсти в косите му, в желанието си да я обладае, преди да се е взривила, в желанието мъчителната наслада да продължава до безкрай.
Той жадно се върна отново към гърдите й, а влажната диря, която езикът му оставяше, я разтърсваше последователно на огнени и ледени талази. Зъбите му захапаха едното от нежните връхчета, докато с върха на пръста си започна да очертава лъкатушна линия край другото. Устните и ръцете му продължиха да кръжат, докато тя се гърчеше под него. Джесика нададе вик от експлозията на двойната наслада, а след това се изгуби в следващите една след друга вълни от усещания.
Започна да дърпа дънките му, но той се отдръпна от настойчивите й ръце. Без тази преграда, знаеше, че ще я обладае на мига. Но още не беше готов. Бе предчувствал страстта й, знаеше, че лежи скрита отдолу, но сега тя го повличаше в трепетни усещания, които не беше предвидил.
Тръпчивият мирис на гора сякаш извираше от кожата й навсякъде, където заравяше устни. Тялото й бе слабо, донякъде дори твърде слабо, но с една съблазнителна женственост, която го караше да продължава да я докосва и вкусва с устни, докато не остане нито милиметър неизследвана плът. Когато се плъзна ниско надолу по корема й, тя простена и заби нокти в раменете му, за да го насочи още по-надолу. Чуваше накъсаните срички на името си между мъчителните й задъхани вдишвания. Но когато устните му потърсиха и откриха центъра на удоволствието й, Слейд забрави всичко друго.
Водеше я от кулминация в кулминация. Изтощена, Джесика копнееше за още. Кожата й беше залепнала за неговата, едновременно гореща и влажна от страст. Тялото й беше удивително живо, пулсиращо в хиляди незабележими точки, които той бе открил и изследвал. Устните й вече не успяваха да произнесат дори името му. Двамата заедно се пребориха с последната бариера, която ги разделяше. Усети костите на ханша му — гладки и издължени. И бедрата му — стегнати и мускулести.
Свършиха заедно, и двамата изгубили дъх от силата на усещането.
Джесика не можеше да спре конвулсиите. Продължаваха да я разтърсват дълго след като Слейд легна до нея мълчалив. Тялото я болеше. И гореше. Това любов ли бе, или война? — замаяно си помисли тя. Каквото и да бе станалото помежду им, то никога досега не й се бе случвало и разбра с абсолютна сигурност, че никога повече няма да й се случи с друг мъж.
Нито една от задръжките й не беше изплувала — той не би им позволил. Съществува ли друг мъж с неговата сила, неговата настойчивост, неговата… свирепост? Не и за нея, осъзна Джесика и инстинктивно се извърна към него. Никога не е съществувал, нито ще съществува някой друг за нея. Беше му отдала най- важната си част — сърцето — много преди изобщо да се озоват в леглото.
Обичам те — каза си наум, — който и да си, какъвто и да си. А най-сигурният начин да те отблъсна от себе си сега е да ти го кажа. Затворила очи, Джесика положи глава на рамото му. Вече се питаш как можа до такава степен да изгубиш самообладание, че да ме отведеш в леглото, продължи разсъжденията си с интуитивна точност. Вече се питаш как би могъл да предотвратиш това да се повтори отново. Но аз няма да те загубя! Тази клетва премина в твърда решимост, докато прокарваше ръка по гърдите му. Няма да се измъкнеш, Слейд. Съпротивлявай се колкото искаш. Започна да полага съвсем леки целувчици по рамото и нагоре към гърлото му.
— Джес! — Слейд вдигна ръка, за да я спре. Никога няма да може да мисли трезво, когато го докосва. А
