цялата нощ е само плод на въображението й. Мъжът, който се взираше насреща й, не проявяваше никакви признаци на чувства. — Ще ми кажеш, че всичко е било грешка — успя да проговори след момент. — Че изобщо не е трябвало да се случва и че никога повече няма да се повтори. — Брадичката й се вирна, докато любовта се бореше с гордостта. — Не си прави труда, моля те.
Трябваше да я остави да си върви. Смяташе да я остави да си върви. Но преди да успее да се възпре, Слейд я улови за рамото, като внимателно го обхвана с пръсти, сякаш да прецени размера и силата му.
— Ще ти кажа, че беше грешка — изрече бавно. — Че не трябваше да се случва. Но не мога да ти кажа, че няма да се случи отново. Не мога да бъда край теб и да не те пожелая.
Мъжът смени позицията под прикритието на дърветата. С делови движения отвори куфарчето и започна да сглобява частите на пушката. За момента не обръщаше особено внимание на двете фигури долу на брега. Едно по едно. Това беше една от причините за успеха му в този занаят. Уреди сделката само за четири часа и изпитваше известно удоволствие, че ще му отнеме малко повече, за да свърши работата.
След като постави мерника, той извади носна кърпа. Студеният вятър не охлаждаше главата му, нито му ставаше по-добре. Но пък с десет хиляди долара може да се купи много антихистамин. Изсумтя тихо и прибра кърпата, после насочи вниманието си към фигурите на брега.
Джесика усети, че част от силата й се възвръща.
— Защо е било грешка тогава?
Слейд въздъхна с отегчение. Защото съм ченге от долен Ийст Сайд, което е виждало неща, за които никога не бих могъл да ти разкажа. Защото толкова много те желая — не само сега, в този миг, но и утре, и след двайсет години — а това ме плаши.
— Масло и вода, Джес, съвсем просто е. Искаше да се разходиш, ще се разходим. — Плъзна ръка от рамото й и преплете пръстите си през нейните, после обърна гръб на брега.
Смъкна пушката, защото Слейд закриваше добрата му видимост към Джесика. Уговорката беше само за жената, а работата си е работа. Вятърът изплющя в сивкавото му палто и се промуши отдолу. Той изсумтя и отново измъкна носната си кърпа, после се настани, за да изчака.
Джесика запрати камъче по група скали.
— Ти си писател, нали?
— Така си мисля.
— Защо тогава вършиш това? Не ти е приятно — личи си.
Не би трябвало да си личи. Фактът, че тя успява да забележи онова, което успешно бе скривал от всички — дори понякога и от самия себе си — подразни Слейд.
— Виж, правя каквото трябва, каквото умея. Не всеки има избор.
— Не — възрази тя. — Всеки има избор.
— Имам майка, която ходи да сервира и живее с пенсия на убит полицай. — Думите изригнаха от него и я накараха да спре. — Имам сестра, която е трета година в колежа и която има шанс да постигне нещо. Таксата не се плаща с отхвърлени ръкописи.
Джесика вдигна и двете си ръце към лицето му. Дланите й бяха хладни и меки.
— Значи си направил своя избор, Слейд. Не всеки би взел същото решение. Когато му дойде времето и публикуваш книгите си, ще имаш всичко.
— Джес… — Улови я за китките, но за момент ги задържа, вместо да отдръпне ръцете й от лицето си. Пулсът й незабавно се ускори при докосването му. — Харесваш ми.
— И това не ти е приятно. — Наведе се към него със спуснати клепачи.
Притисна я силно към себе си и се впи в жадните й устни. Бяха хладни като ръцете й, но бързо се сгорещиха под неговите. Вече обзет от безумието, той я сграбчи за косата и издърпа главата й назад, колкото да може да завладее и най-потайните сладки и влажни кътчета. Ръцете й се сключиха около врата му и го уловиха в плен на мекотата, уханието и страстта.
Задната част на главата му попадаше в кръстчето на мерника на мощна пушка със съвършен заглушител.
— Джес. — Устните му се раздвижиха върху нейните със звука на името й. Спря само за да я притисне по-плътно към гърдите си и я задържа така, докато се опитваше да се овладее. — Уморена си — изрече, когато чу въздишката й. — Ще се връщаме. Трябва да поспиш още малко.
Остави го да я премести отстрани до себе си. Търпение, каза си наум. Това не е мъж, който лесно се предава.
— Не съм уморена — излъга, докато нагаждаше стъпките си към неговите. — Защо да не ти помогна в библиотеката?
— Само това ми трябва — измърмори той и вдигна очи към небето. Периферното му зрение долови мимолетно потрепване на нещо бяло сред оределите клони в горичката. Застана нащрек, мускулите му се напрегнаха, докато се взираше да види. Не забеляза нищо, освен леко поклащане, което спокойно можеше да се дължи на вятъра. После отново нещо бяло примигна.
— Страхотна съм в подреждането, ако реша да се захвана — заяви Джесика, пристъпвайки пред него. — И съм… — Дъхът й секна, когато Слейд я повали на земята зад малка купчина оголени скали. Чу кратко изсвистяване, като от удар на камък в камък. Преди да успее да си поеме въздух, той вече беше измъкнал пистолета. — Какво е това? Какво става?
— Не мърдай. — Изобщо не погледна към нея, само продължи да я задържа прикована под себе си, докато погледът му обхождаше брега. Очите на Джесика бяха приковани в оръжието му.
— Слейд?
— Намира се в горичката, на около трийсет метра вдясно от мястото, където сме сега — разсъждаваше той на глас. — Добра позиция. Няма да помръдне — поне за известно време.
— Кой? — запита тя. — За какво говориш?
За миг сведе очи към нея и я вледени със суровия, студен поглед, който беше виждала и преди.
— Мъжът, който току-що стреля по теб.
— Остана неподвижна и безмълвна като статуя.
— Никой не е стрелял, не чух…
— Има заглушител. — Слейд се помръдна, колкото да може да вижда по-ясно стъпалата нагоре по брега. — Професионалист е. — Ще чака да излезем.
Джесика си спомни странния звук, който чу, докато Слейд я поваляше на земята. Удар на камък в камък. Удар на куршум в скала. Обзе я някакво замайване, което замъгли погледа й, докато престана да вижда друго, освен сива пелена. Някъде в далечината дочу гласа на Слейд и се опита да пробие мъглата. Сърцето й биеше в ушите, когато отново успя да фокусира погледа си върху него. Продължаваше да се взира отвъд нея към стъпалата.
— … че знаем, че е там.
— Какво?
Слейд нетърпеливо сведе поглед към нея. По лицето й нямаше и следа от цвят. На фона на тази бледност очите й изглеждаха замъглени и разконцентрирани. Не може да й позволи лукса да изпадне в шок.
— Съвземи се и ме слушай — процеди грубо и улови лицето й в ръка. — Има вероятност да не е разбрал, че сме го разкрили. Сигурно си мисли, че сме се скрили, за да се любим. Ако са ме разкрили, щеше да се погрижи за мен, вместо да изчаква да те вземе по-добре на прицел. Сега трябва да направиш само едно нещо, Джес, разбираш ли?
— Само едно нещо — повтори с кимване тя.
— Да лежиш долу.
Тя нервно се изсмя.
— Звучи като много добра идея. Колко време смяташ, че ще трябва да останем тук?
— Ще стоиш, докато се върна.
Ръцете й се обвиха около него бързо и със силата на отчаянието.
— Няма да излизаш оттук! Ще те убие!
— Той иска теб — безстрастно изрече той и издърпа ръцете й от врата си. — Искам да направиш точно каквото ти казах. — Прехвърли се отгоре й и успя да смъкне якето и кобура за пистолета. Първо измъкна ризата от дънките си, после пъхна оръжието отзад на кръста. — Сега ще стана и след около минута ще
