ако иска да намери начин да се измъкне от подвижните пясъци, които бързо го поглъщаха, трябва да мисли.
Джесика само докосна с устни пръстите, които се изпречиха на пътя й и продължи нагоре към лицето му.
— Прегърни ме — прошепна тя. — Искам да усетя ръцете ти около мен.
Слейд с усилие устоя на дрезгавата молба и на меките устни, които упорстваха да замъглят съзнанието му.
— Джесика, не е разумно… Трябва да…
— Не искам да бъда разумна, Слейд — прекъсна го тя. Премести се, така че лицето й да дойде точно над неговото. — Не говори, не и тази нощ. — Когато пръстите й се плъзнаха надолу, изпита задоволство, усещайки мигновения му, несъзнателен трепет. — Желая те. — Езикът й очерта устните му. Почувства внезапния галоп на сърцето му под гърдите си. — И ти ме желаеш. Тази нощ само това е важно.
В мрака видя бледия ореол на косите й, огряното от лунната светлина лице и сенките, които хвърляха скулите й. Видя кехлибарения пламък в очите й, преди устните й да уловят неговите и да ги задържат в плен.
Шеста глава
Слейд се пробуди до нея. Беше потънала в дълбокия сън на изтощението, но дишането й бе бавно и равномерно. Под извитите мигли падаха сенки — тъмни петънца върху бледата кожа. Ръката му обгръщаше тънката й талия — в съня си се беше издал, че я желае по-близо до себе си. Лежаха на една и съща възглавница. Остана няколко минути, след което, проклинайки се, се измъкна от леглото. Джесика дори не помръдна. Грабна дънките и отиде в собствената си стая, направо под душа.
Нарочно развъртя докрай студената вода. Не се ли засити достатъчно с нея през нощта? — запита се той, докато ледената струя шибаше тялото му с остри иглички. Трябваше ли и като се събуди, да я желае отново? Нуждата, която изпитваше от нея, този тип всепоглъщаща нужда, щеше да попречи на работата му. Слейд трябваше отново и отново да си напомня, че Джесика е част от работата му, само поредната задача.
А от краткия телефонен разговор, който проведе през нощта, чу достатъчно, за да е наясно, че положението й става още по-деликатно. Някой търси нещо в дома й — някой, на когото тя има доверие. И няма да е достатъчно само да разбере кой е. Слейд трябва да разбере и какво е това, което търси. Или поне федералните трябва да го разберат, мрачно се поправи той. Трябва да се залепи за нея като гербова марка, докато всичко това не приключи.
Защо, по дяволите, не ми разрешават да я изведа оттук? — помисли си в нов пристъп на ярост. Заповедта по телефона беше категорична и неоспорима. Джесика остава. Не може да се застрашава разследването, като се допусне нейното отстраняване. Тя остава, повтори си още веднъж наум Слейд. А той няма да я изпуска от очи през следващите четиридесет и осем часа. Това не включва и да спи с нея, напомни си той и подложи глава под силната ледена струя. Това не включва да се заплесне до такава степен по нея, че да забрави каква е първата му цел тук. Но как, по дяволите, се очаква да живее сега под един покрив с нея и да не я докосва?
Взе сапуна и се натърка яростно. Може би ще успее да отмие уханието на гора, което сякаш се бе просмукало в собствената му кожа.
Джесика се събуди и посегна към него. Беше си заминал и това мигновено наруши покоя й. Няколкото часа сън я бяха оставили силно напрегната, вместо отпочинала. Ако беше тук, ако можеше с пробуждането си да се обърне към него, нямаше да изпита това неприятно усещане за загуба.
Дейвид и Майкъл. Не, не може дори да си позволи да мисли за това. Закри лицето си с ръце и се помъчи да го спре. Но отново видя смразяващия поглед в очите на Слейд, когато насочи пистолета към нея. Това е лудост, грешка. Четвърт милион в диаманти. Интерпол. Дейвид и Майкъл.
Неспособна да го понесе, Джесика скочи от леглото. Трябва да проясни съзнанието си, за да може да мисли. Къщата й се струваше като задушаващ затвор. Намъкна дрехите и се отправи към брега.
Когато десет минути по-късно Слейд мина край стаята й, за да я нагледа, откри леглото й празно. Внезапната паника беше колкото нетипична за него, толкова и непрофесионална. На бърза ръка провери в банята и всекидневната, преди да слезе долу. В трапезарията, вместо Джесика откри Бетси.
— Къде е? — попита той.
Бетси освободи мястото, на което беше седнала, и го погледна навъсено.
— Значи и вие сте в добро настроение.
— Къде е Джесика?
Бетси му хвърли многозначителен поглед.
— Видя ми се болна тази сутрин, чудя се дали не е пипнала грипа от Дейвид. Долу на брега — допълни, преди да е успял да я прекъсне.
— Сама?
— Да, сама. Не взе дори онзи гигантски пес със себе си. Каза, че днес няма да ходи на работа и… — Бетси постави ръце на хълбоци и мрачно изгледа отдалечаващия му се гръб. — Е… — промърмори тя и изцъка с език.
Беше студено. Лесно беше да прикрие ремъка на пистолета през рамото си под якето. Докато стигна до стъпалата към брега, Слейд почти беше изчерпал запаса си от ругатни. Не беше ли запомнила нищичко от това, което й каза снощи? Забеляза я, застанала близо до големите вълни, и се втурна по стъпалата.
Джесика чу приближаването му и се извърна. Това, което възнамеряваше да му каже, заседна в гърлото й, когато я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Идиотка такава! Какво правиш сама тук? Не разбираш ли в какво положение се намираш?
Ръката й се стрелна и с все сила се стовари върху бузата му. Плесницата зашемети и двамата. Хватката му отслабна достатъчно, за да може Джесика да отстъпи назад.
— Недей да ми крещиш — нареди му тя и несъзнателно разтърка мястото, където се бяха впили ръцете му. — Не съм длъжна да търпя такъв тон от никого!
— Ще го търпиш от мен — спокойно отвърна той. — Още веднъж ще те попитам, Джес, но запомни, че отвръщам на удара. Какво правиш тук?
— Разхождам се — сопна му се тя. — Уредих днес Дейвид да поеме магазина, както гласяха заповедите ви, сержант.
Значи пак се връщаме на това, помисли си той и напъха ръце дълбоко в джобовете си. Косите му се развяваха необезпокоявани върху лицето.
— Добре. Следващата ми заповед е да не напускаш къщата, докато не ти кажа.
Пламъкът в очите й внезапно бе замъглен от сълзи.
Обви ръце около тялото си и рязко се извърна от него. Може да му покаже гнева си, може да му покаже страстта си, но не желае да му показва слабостта си.
— Домашен арест? — попита пресипнало. Предпочиташе да го удари отново, отколкото да плаче.
— Предохранително задържане — отвърна. После въздъхна и постави ръце на раменете й. — Джес… — Тя енергично поклати глава, защото знаеше, че милите думи окончателно ще я разчувстват. Когато усети допира на челото му върху главата си, здраво стисна очи. — Не се скапвай сега — прошепна той. — Няма да трае дълго. Когато приключи…
— Какво да приключи? — прекъсна го с неочаквано отчаяние. — Ще се озове ли един от най-близките ми хора в затвора? Трябва ли да го очаквам с нетърпение? — Пое дълбоко дъх, отвори очи и се загледа в морето. Водата беше развълнувана, с бели връхчета на вълните и сивкав цвят. Идва буря, помисли си равнодушно. Небето също започваше да се смрачава.
— Трябва да преживееш днес — улови я по-здраво той. — А след това да преживееш и утре.
Живот, каза си замислено тя. Наистина ли такъв трябва да е животът? Така ли го възприема той?
— Защо ме остави сама тази сутрин? — Ръцете му се отдръпнаха от раменете й. Без да се обръща, Джесика разбра, че е отстъпил назад. Събра целия си кураж и се извърна с лице към него. Всички прегради бяха издигнати отново. Ако тялото и сега не я болеше от неистовата страст, би могла да си помисли, че
