да отваряш вратата, да вдигаш телефона и да се виждаш с когото и да е, освен ако не съм до теб.
Джесика затръшна четката обратно върху плота. Очите й срещнаха неговите в огледалото.
— Няма да стоя като затворник в собствения си дом.
— Или тук, или в килия — импровизира той и подсили думите си със свиване на рамене. — Както желаеш.
— Не можете да ме вкарате в затвора.
— Не бъди толкова сигурна. — Облегна се на вратата и заповяда на мускулите си да се отпуснат. — Ще правиш, каквото ти казвам, Джес. От този момент.
Инстинктивният й бунт незабавно бе потушен, когато си припомни онези мъчителни минути на брега. Не рискувам само своя живот, даде си сметка тя, а и неговия.
— Прав си — отвърна тихо. — Съжалявам. — После рязко се обърна към него. — Мразя го! Мразя всичко това!
— Казах на Бетси, че не желаеш никой да те притеснява — спокойно заяви той. — Втълпила си е, че си прихванала грипа от Дейвид. Ще я оставим да продължава да мисли така. Защо не поспиш малко?
— Не си отивай? — изрече бързо, когато той посегна към дръжката на вратата.
— Ще бъда долу в библиотеката. Трябва да си починеш, Джес, уморена си.
— Ти ми трябваш — поправи го тя и се приближи до него. — Ела да ме любиш, Слейд… все едно, че сме просто мъж и жена, които искат да са заедно. — Вдигна ръце и ги сключи на врата му. — Не може ли да си представим, че е истина поне за няколко часа? Нека си подарим останалата част от сутринта.
Той докосна страната й с жест, който се стори необичаен и на двамата. Слейд си даваше сметка, че и неговото желание е също толкова огромно, колкото нейното. Толкова близо, помисли си той и плъзна свития си пръст по скулите й. Толкова близо беше да я загуби.
— Имаш сенки под очите. — Гласът му беше пресипнал от вълнение. — Трябва да си починеш. — Но устните му вече се снижаваха, за да потърсят нейните.
Целувката им беше нежна, изпълнена с обич и утеха. Джесика се притисна в него, залята от нежността, която бе изтръгнала от него. Ръката му все още беше върху лицето й и очертаваше контурите му, сякаш да ги запомни. Устните й се разтвориха с въздишка, разтопиха се под неговите, докато започна да си мисли, че ще потъне в тях.
Нима предната нощ не стояха тук, вкопчени в прегръдка, задъхана от страстта, почти брутална от желанието? Утехата, която носеше целувката му сега, беше не по-малко възбуждаща.
Когато плъзна пръст надолу по гърлото й, усети напрегнатия пулс в основата му. Тя го желаеше, той нея също. С тази единствена мисъл постави ръка върху хлабавия възел на кърпата и я смъкна от нея, преди да я занесе в леглото.
Джесика видя как очите му, тъмни и напрегнати, се плъзнаха по нея, когато започна да разкопчава ризата му. После пръстите й останаха заклещени между телата им, а устните му отново се впиха в нейните. Снощи я бе накарал да се извиси, сега я караше да се рее лека като перце. Заливаха я нежни целувки, нежни думи — и двете неочаквани. Пръстите му се плъзнаха в косите й и ги разпиляха върху възглавницата.
Ръцете й отново се освободиха и с разтреперани пръсти се справиха с последното копче на ризата. Почувства как след нетърпеливите й пръсти пробягва трепет и чу нечленоразделния шепот, докато смъкваше и останалите дрехи от него. Плът върху гореща плът, двамата започнаха Пътешествието. По прозорците затрополи дъжд.
Никога не е бил нежен любовник — ненаситен, да, страстен, да, но никога нежен. Тя отключваше нещо у него, някакво желание да дава и да бъде нежен. Желаеше я не по-малко отчаяно от предната нощ, но с желанието идваше и сладкото успокоение на любовта. Това блажено чувство ръководеше и двамата, за да откликнат на неизречените желания на другия.
Той се рееше по тялото, което вече толкова добре познаваше, и отдаваше почитта си на ръцете, устните и очите й. Гола, с натежали клепачи, с пламнала от страст кожа, Джесика лежеше кротко, докато той я обгръщаше с бавния и напрегнат поглед, който вече разпознаваше. Беше доброволен пленник в един нагорещен до бяло свят, натежал от удоволствие и чувственост. Тропотът на дъжда се усили и в стаята се смрачи.
Улови с ръка лицето му от двете страни и го привлече обратно към себе си. Бавно очерта с език контурите на устните му, после се гмурна вътре, за да го изпие целия. Тръпчиви и остри ухания се просмукаха в нея, дълбоко в нея, докато закопня за още.
Вече не толкова нежно, нито толкова спокойно, всеки отново потърси другия. Целувките станаха властни, милувките настойчиви. През звука на дъжда, чу как дишането му се учестява. Под ръцете си усети как се напрягат мускулите му. Разтапящото удоволствие, което я бе завладяло, се превърна в гореща, ураганна страст, която изстреля тялото й отвъд мрачната, уединена стая в място, огряно от бяла светлина и златисти пламъци.
Парещи, търсещи, съблазняващи, устните му се спуснаха върху нея, докато кожата й се разтопи. Тя се претърколи отгоре му в напълно лишено от разсъдък свое собствено пътуване. Вплитаха се и се разплитаха в безумния танц на страстта. Светлината вече не беше бяла, а червена — пламъците искряха в синьо.
Чу името си да се отронва от устните му, преди да се притиснат в нейните. Каквито й безумни слова да изричаше, те заглъхваха отгоре й в неудържимия му бяг. Страстта прерасна в екстаз, когато заедно достигнаха до кулминация. Скорост, сила и безумие. Все по-бързо и по-бързо, двамата се извисяваха нагоре, докато устните му прилепваха в нейните, поглъщайки стоновете й и смесвайки ги със своите.
Остана да лежи изнемощяла под него. Устните му бяха притиснати върху гърлото й, ръцете му вплетени в косите й. Дъждът вече оглушително барабанеше по прозорците. Чувстваше тялото му върху своето горещо, мокро и тежко. Заля я усещане за сигурност, последвано от слабост, която проникваше чак до костите. Слейд повдигна глава и видя очите й, замъглени от умора.
— Сега ще се наспиш. — Това не беше въпрос. Подпечата заповедта си с целувка.
— Нали си тук? — Думите прозвучаха глухо, докато се бореше със съня само за да чуе отговора му.
— Ще запаля огън. — Слейд стана, приближи се до камината от бели тухли и сложи хартия под запалките. Дългата кибритена клечка изпращя и той я пъхна отдолу. Остана клекнал, загледан как огнените езичета се надигат и после пламват.
Минутите минаваха, но той не помръдваше, взирайки се неподвижно в огъня, без да го вижда. Проумя какво става с него.
Не, какво беше станало с него. Беше влюбен в жена, която изобщо не биваше да докосва. Жена, която не бе негова работа да обича. Жена, напомни си мрачно, чийто живот зависи от него. Докато тя не е вън от опасност, не може да си позволи да мисли за собствените си чувства или за последиците от тях. Заради нейното добро на първо място трябва да е полицай, а после мъж.
Изправи се и се извърна обратно към нея. Шокът от сутринта си беше казал думата, отбеляза той. Лежеше по корем, свила леко едната си ръка върху възглавницата. Косата й беше разпиляна в безпорядък, а отдолу с виждаше бледото й лице. Под очите й имаше сенки. Огънят хвърляше светли отблясъци из стаята, които потрепваха по кожата й.
Прекалено е мъничка, помисли си той, прекалено слаба, за да се справи със случилото се. Да се справи с угрозата на онова, което може да се случи. А с какво ще помогне той? — запита се Слейд, докато очите му се взираха в нея. Любовта замъглява мислите му, забавя рефлексите му. Ако се беше забавил само за миг тази сутрин… Поклати глава и започна да се облича. Няма да се повтори. Ще я задържи в къщата дори ако трябва да я окове във вериги. Ще се погрижи за нея, докато това отмине, ще я защити, а после…
После ще се махне от живота й, обеща си той. И ще прогони нея от своя.
Дръпна чаршафа отгоре й, като позволи на ръката си да се задържи за миг върху косите й, преди да излезе от стаята.
Седма глава
По-късно, малко преди обяд, докато Джесика спеше, Слейд застана на прозореца на библиотеката, който гледаше към градината. Бледа слънчева светлина си пробиваше път през дъждовните облаци и падаше върху мокрите шубраци и треви. Розовите храсти бяха оголени и настръхнали от бодли. Есенните
