стая, където Брена нанасяше лак върху изцикления под.
— Искам да знам какво става.
— Ами сега нанасям първия слой, като основа. За ден-два ще изсъхне добре, тогава ще го мина втори път и — готово.
— По дяволите, Брена. Имам предвид между теб и Шон. Не е редно да го оставяш да те целува по този начин. Хората ще останат с погрешно впечатление.
Брена продължи да нанася лака. Нямаше смелост да погледне приятелката си.
— Всъщност биха придобили правилното впечатление. Трябваше да ти кажа, Дарси, но просто не знаех как.
Дарси се облегна на рамката с пребледняло лице.
— Какво да ми кажеш?
— Е, всъщност не е много. И не защото не се опитах. — Време е да изплюе камъчето, помисли си Брена и се обърна. — Искам да спя с него. Това е всичко.
— Искаш да… — Гърлото й пресъхна окончателно и Дарси млъкна, за да го разтърка с ръка. — Искаш… да спиш с Шон? Но защо?
— Поради обичайните причини.
Дарси понечи да каже нещо и вдигна ръка, за да направи знак на Брена да не се обажда, докато избистри главата си.
— Добре. Нека да помисля. Вярно, напоследък си в нещо като сексуална суша, така че разбирам… Не, не разбирам. Говорим за Шон. Шон, който е трън в очите ни от деца.
— Да, малко е странно, признавам. Но въпросът, Дарси, е… Е, добре! От край време изпитвам… копнеж по него. Затова реших, че е време да действам. Иначе ще ми останат само мераците и тогава какво?
— Трябва да седна. — Свлече се на пода. — Време да действаш ли?
— Да. Предложих му. И идеята го изненада също като теб сега. Поне първоначално. Не се държа особено ласкаво. Но вече ми изглежда заинтригуван. Открих обаче, че е поредното нещо, за което няма начин Шон да бъде накаран да бърза. И това почти ме убива.
Старателно пое лак с четката и го разстла на тънък слой по дюшемето.
— Съжалявам, че си разстроена. Надявах се да го направим без, така да се каже, да се разбере.
— Нямаш ли чувства към него?
— Имам, разбира се. — Брена вдигна глава. — Разбира се, Дарси. Ние сме като едно семейство. Просто… Сега е по-различно.
— По-различно е, права си. — Опитвайки се да се съвземе, Дарси въздъхна. — Готвех се да те защитавам от него… Като го знам как се отнася с жените, как ги кара да загубват ума и дума по него, а през половината време той почти не ги забелязва. Но сега те чух, Брена, и трябва да обърна монетата.
Искрено изненадана, Брена постави четката внимателно върху ръба на кутията.
— Намираш за необходимо да го защитаваш от мен ли? Дарси, не съм точно от типа фатални жени. — Разпери ръце; отлично съзнаваше как изглежда в грубите си работни дрехи и стари боти. — Шон е в безопасност с такава като мен.
— Тогава не разбираш нито него, нито сърцето му. Той е романтичен и мечтателен; гради въздушни кули. Много е чувствителен. По-скоро ще си отреже ръката, но няма да нарани никого. Или ще отреже и двете, защото е накарал някого, на когото държи, да страда, макар и за миг. А той държи на теб. А да държат на теб е само крачка от това да те обичат. Какво ще направиш, ако се влюби в теб?
— Няма да се случи. — Остана поразена от подобна идея. — Няма.
— Не го наранявай. — Дарси се изправи. — Моля те, не го наранявай!
— Аз… — И понеже Дарси вече бе тръгнала, се наложи да я догони. — Скъпа, не бива да се притесняваш. — Брена се вкопчи в парапета, когато Дарси, по средата на стълбището, се обърна. — И двамата знаем с какво сме се захванали, уверявам те. Вече си дадохме дума да останем приятели.
— Погрижете се да е дума, която няма да нарушите. И двамата означавате много за мен. — Насили се да се усмихне, защото приятелката й сякаш имаше нужда от това. — Да спиш с Шон! — подметна тя с обичайната си язвителност. — Накъде върви светът!
Глава 10
Затвориха кръчмата, когато селцето така утихна, че се чуваше единствено грохотът на морето. Всички от семейство Галахър се събраха около кухненската маса в къщата им на чай и уиски.
— Ето как стоят нещата.
Докато говореше, Ейдан постави ръка върху рамото на Джуд, а тя вдигна своята и преплете пръсти в неговите. Внезапно си спомни как родителите му сплитаха ръце точно по същия начин, когато седяха начело на масата, за да се решават важни семейни въпроси.
Така постъпваха представителите на семейство Галахър, помисли си той. Във веригата на традициите една брънка води към следващата.
— Е, как? — настоя Дарси.
— Извинявайте. — Ейдан разтърси глава. — Замислих се нещо. И така: отначало. Финкъл може и да е американец, но не е бос, става ли въпрос за търговия с коне. Разбира се, бях наясно, че преуспяващ бизнесмен като Магий ще изпрати вещ човек, който да се погрижи за интересите му.
— И така да е — обади се Шон, — но повярва за кандидата от Лондон.
Ейдан се ухили и кимна.
— Е, и ние не сме зелени. Ирландците търгуват с коне преди онези, дето са търсили Америка, да са я открили. Но не това е важното сега. — Понечи да хвърли на търпеливо чакащия Фин бисквитка, сети се за присъствието на съпругата си и си прочисти гърлото. — Финкъл хареса земята, разположението й и така нататък. Сигурен съм, макар от време на време да сумтеше и мърмореше. Отново повтори, че Магий предпочита да купи терена; аз пък отвърнах колко това е разбираемо, защото всеки обича да знае кое е негово и така нататък, и така нататък. Но завърших с това, че твърдо сме решили да даваме под наем.
— Ако продадем, по-бързо ще разполагаме с пари и бихме могли да ги пуснем да работят за нас — обади се Дарси.
— Вярно е — кимна Ейдан.
— Но иначе ще разполагаме с повече контрол — намеси се Шон, — с част от печалбата и думата какво да се прави с нашата собственост, ако я дадем под наем. Гледай напред, Дарси. Гледай след десет или двадесет години, мисли за онова, което ще оставиш на децата си.
— Кой ти каза, че ще раждам деца? — Сви рамене. — Но разбирам какво имаш предвид. Просто ми е трудно да се удържа да не грабна парите, които ми се дават в момента.
— Предлагаме да я наеме за сто години.
— Сто?
Очите на Дарси се разтвориха широко, но Ейдан само погледна съпругата си.
— Числото сто е вълшебно.
— Става въпрос за бизнес, а не за приказки и магии.
— Възползвай се от феите, когато можеш. — Шон добави малко уиски към чая си. Струваше му се по- подходящо за деловия разговор. — Ако Магий разсъждава в перспектива, наемане за сто години ще му допадне. Брена знае някои неща за неговата компания. — Улови изпитателния поглед на Дарси, когато спомена името. — Изглежда, че е честен човек, но и той никак не е зелен. Затова не е изключено да иска още по-дълъг срок.
— Както трябва да постъпим и ние. По лира на година за сто години.
— Само по една лира! — Дарси вдигна безпомощно ръце. — Защо направо не му подарим проклетата земя?
— Срещу тази цена ще искаме петдесет процента от приходите на залата му.
Дарси се поуспокои, а очите й станаха по-бдителни.
— И сме готови да смъкнем до колко?
— Двадесет. А в края на срока и земята, и залата стават обща собственост с равни дялове за Галахър и Магий.
