— Доста примамлива сделка — призна Дарси. — И почти изцяло в наша полза. Той защо ще я приеме?
— Аз… — подхвана Джуд, но млъкна.
— Не, не — изкажи се — подкани я Ейдан и стисна ръката й. — И ти си част от семейството.
— Ами, струва ми се, че ще приеме условията. След известни преговори и някои уточнения. Дори да се наложи да поотстъпите още, накрая ще бъдете съвсем близо до исканията си… Защото, в края на краищата, и двете страни се стремят към едно и също.
— Магий иска залата — обади се Дарси.
— Не само това. — Съвсем несъзнателно Джуд перна Шон по ръката, преди да е успял да подхвърли бисквитка на Фин. — Има си причина да избере това място. Човек с толкова успешен бизнес може да си позволи да задоволи някой свой каприз. Предците му са оттук — продължи тя. — Прачичо му е бил сгоден за пралеля ми.
— Разбира се. — Шон потупа с пръст бутилката уиски, сетил се изведнъж. — Джон Магий загинал в Първата световна война. Най-малкият му брат — май се казвал Денис — заминал за Америка да си търси късмета. Не го свързвах досега.
— Не знам доколко сантиментални причини карат Магий да се спре на Ардмор — продължи Джуд, — но те са определено част от мотивацията му. Ако Магий е израснал като мен, той знае легенди и приказки за Ирландия и особено за района. Сега иска по-здрава връзка с това място, откъдето произхожда семейството му. Напълно го разбирам.
— Американската сантименталност по отношение на предците. — Развеселена, Дарси си наля малко уиски. — Изобщо не мога да го разбера. Предци… Та те са мъртви от години, нали? Но ако подобна разнеженост помогне да се осъществи сделката, това ме устройва.
— Това е част от нея, но… Извинявайте, но психологът у мен се обажда. Магий също така се стреми да извлече печалба. Ако не го прави, нямаше да има една от най-големите компании в Щатите. И поради същата причина ще брани и репутацията си.
— Както и ние нашата — отбеляза Шон и вдигна чаша.
— Ти имаш страхотна репутация, няма що — сряза го Дарси и му се усмихна кисело.
— Но не така завършена като твоята, скъпа.
— Аз поне не ходя да съблазнявам приятели от детинство.
Бавно, с опасни пламъчета в очите, той остави чашата. Преди да се разхвърчи перушина, Ейдан разпери ръце помежду им.
— За какво става въпрос?
— О, фучи, защото целунах Брена.
— Е, не се карайте за… — Ейдан отпусна ръка върху масата. — Брена О’Тул ли?
— Разбира се, че Брена О’Тул.
— Защо си целувал нашата Брена?
— Ейдан. — Джуд го дръпна за ръкава. — Това си е работа на Шон.
— Тя е и наша работа, и на Брена.
— Милостива Дево. Не съм я сграбчил за косата, нито съм я повалил на кухненския под да я насиля като животно, докато тя се съпротивлява.
— На кухненския под ли сте били?
— Нищо подобно. — Шон не знаеше какво да предприеме и притисна с пръсти очите си. — В това семейство не оставят човек да води обикновен живот. Целунах Брена. Не ми е за първи път. Не възнамерявам да бъде и за последен. И не проумявам защо всички са толкова озадачени. И защо го смятат едва ли не за престъпление.
Дарси скръсти ръце. Узна нещо, което смяташе да изкопчи от него дори с цената на продължителен тормоз. Той не спомена, че промяната във взаимоотношенията им е настъпила по инициатива на Брена. Ако ставаше въпрос за друг, би решила, че брани самолюбието си. Но Шон просто инстинктивно бранеше дамата си.
От този факт й стана хем приятно, хем тревожно.
— Просто е… изненадващо — обади се Ейдан.
— Не го намирам за престъпление. — Дарси дари Шон със сладка сестринска усмивка. — Но съм озадачена. В края на краищата Брена вече те е виждала гол… Макар и преди доста години… Такива неща остават в съзнанието. А след като те е видяла, не мога да си представя защо въобще проявява интерес.
— Този въпрос задай на нея. — Искаше да спре дотук и да запази достойнство, но не успя. — Нямах дори петнадесет, а и морето беше студено. Един мъж не се представя в най-добрата си светлина, след като току-що е излязъл от ледена вода.
— Това е твоята версия, момчето ми. Придържай се към нея.
— А и ти въобще не биваше да гледаш в тази посока. Но винаги си била перверзна.
— Защо да не гледам? Всички останали го правеха. Загубил си плувките в морето — обясни тя на Джуд, — но го разбра чак когато застана на брега чисто гол. Винаги съм съжалявала, че в този момент нямах фотоапарат.
Джуд погледна Шон съчувствено.
— На моменти съм съжалявала, задето съм единствено дете. Но при някои обстоятелства… О!
— Какво има? — Ейдан скочи на крака като стрела, готов да вземе съпругата си в прегръдките си, когато Джуд докосна корема си с ръка. — Ето, разстроихте я с вашите препирни.
— Не, не. Бебето мърда. — Възбудена, тя взе ръката на Ейдан и я положи върху корема си. — Усещаш ли го? Минава като тръпка през мен.
Паниката се превърна в благоговение, което изпълни и очите, и сърцето му.
— Доста е енергично.
— Все пак сме на семейно събиране. Защо да не участва? — Шон отново вдигна чаша. — Slainte.
Отиде да посети Мод. През целия си живот Шон бе свикнал да я навестява един-два пъти седмично; не виждаше защо нещата да се променят след смъртта й. А и гробът й бе добро място за размисъл.
Нямаше нищо общо с факта, че по пътя си щеше да мине край хотела на скалите. Вероятността да види Брена не беше голяма, но ако не тръгне в тази посока, шансът бе нулев.
Спомни си колко романтична душа бе Мод Фицджералд, тя би оценила подобна логика.
Морето се ширеше пред разположения върху скалите хотел. И въпреки малко хладния сутрешен въздух доста от гостите бяха излезли да се порадват на гледката. Шон също й се наслади и докато наблюдаваше как лодките порят водата, благодари на предците си, че са се посветили на кръчмарство, а не на риболов.
Ето го Тим Рейли и хората му: хвърлят мрежите, а вълните танцуват наоколо. В това имаше ритъм и Шон започне да потропва в такт, в главата му звучаха флейта и чело в музикален дует.
Помисли си, че туристите сигурно намират лодките за живописни, а идеята да си изкарваш прехраната от морето — за романтично начинание, идващо от дълбока древност. Но докато стоеше, а вятърът развяваше тъмните му коси и правеше всичко възможно да се промуши под пуловера му, той си даде сметка колко студен, самотен и зависим от капризите на стихиите е такъв живот.
Предпочиташе топлата кръчма и оживената кухня всеки ден от седмицата.
Романтичното настроение обсеби съзнанието на Мери Кейт, когато изскочи навън и го зърна. Наложи се да притисне сърцето си с ръка, защото пред очите й се появиха образи.
Шон, застанал леко разкрачен върху скалите, с очи, вперени в хоризонта, й заприлича на Хийтклиф, Бътлър, Ланселот и всички други герои, които замайваха главата на младата жена.
Остана доволна, че сутринта облече новата синя блуза на Пати, макар да знаеше, че сестра й ще й се разсърди. Мери Кейт приглади косите си и забърза напред.
— Шон.
Той се извърна и виждайки я да идва към него, мислено се наруга. Не се сети, че може да налети на сестрата на Брена — не и след като бе така зает да мисли за Брена.
Внимавай какво правиш, Галахър, предупреди се той.
