— Добро утро, Мери Кейт. Забравих, че в момента хотелът е пълен с представители на семейство О’Тул.
Трябваше да си развърже езика. На тази светлина очите му са така ясни, че ако се вгледа достатъчно дълго в тях, ще види отражението си. Беше така блазнещо.
— Защо не влезеш да се скриеш от вятъра. Точно имам почивка и ще те почерпя чай.
— Много мила покана, но отивам на гроба на Старата Мод. Просто се загледах как Тим Рейли хвърля мрежите; видяха ми се пълни с риба. Ще трябва да се отбия при него да се спазарим за част от улова му.
— Защо не наминеш по-късно? — Наклони глава, прокара ръка през косата си и го погледна през миглите си с поглед, който бе практикувала безкрай пред огледалото. — Имам възможност да си взема обедната почивка почти по всяко време.
— Ами… — Тя владееше изкуството да флиртува далеч по-добре, отколкото той си представяше. Малко го плашеше. — Скоро трябва да съм в кръчмата.
— Толкова ще ми е приятно да си поприказваме. — Сложи ръка на рамото му. — В момента нямаме особено много работа.
— Да, ще си помисля. Е, тръгвам. Влизай вътре. Не бива да стоиш тук по тази тънка блузка. Ще настинеш. Поздрави семейството си.
Докато той се спасяваше, Мери Кейт въздъхна доволно. Беше забелязал блузата й.
Добре се справи с положението, поздрави се Шон. Държа се дружелюбно, като по-голям брат към сестричката си. Остана с убеждението, че е отклонил опасността. Наистина бе много мило от нейна страна, че е мислила за него. Като мъж се чувстваше поласкан; особено след като избегна поставените примки, без да падне в тях.
Но все пак реши, че малко външна подкрепа няма да му е излишна и потопи ръка в кладенеца на свети Деклан, а после поръси земята с водата.
— Суеверия? У модерно мислещ мъж?
Шон вдигна глава и срещна умните сини очи на Карик, Принца на феите.
— Дори един модерно мислещ мъж знае, че за суеверията има причина, особено когато разговаря с такива като теб. — Понеже си имаше предварително набелязана цел, Шон се отдалечи от кладенеца и пристъпи към гроба на Мод. — Я ми кажи — ти постоянно ли си тук? Цял живот идвам на това място, но отскоро те виждам.
— Досега нямаше особена причина да ме виждаш. Ще ти задам въпрос, Шон Галахър, и се надявам да ми отговориш.
— Е, първо го задай.
— Така и ще постъпя. — Карик седна от другата страна на гроба; очите им се оказаха на едно ниво. — Какво, по дяволите, чакаш?
Шон вдигна вежди и постави ръце на коленете си.
— Какво ли не.
— О, съвсем типично за теб. — В тона на Карик се долавяше възмущение. — Говоря ти за Мери Брена О’Тул и защо още не си я отвел в леглото си.
— Това е работа между Брена и мен — отвърна Шон с равен глас, — и не е твоя грижа.
— Моя грижа е, разбира се. — Карик се бе изправил на крака с неуловимо бързо за човешкото око движение. Пръстенът на ръката му светеше с дълбока синя светлина, а сребърната торба на кръста му проблясваше. — Смятах те за чувствителен човек, но излиза, че си по-твърдоглав дори от брат си.
— Определено не си първият, който го твърди.
— Но всичко си е на мястото, млади Галахър.
Сега Карик стоеше до Шон, а не срещу него и младият мъж също се изправи.
— Какво значи тока?
— Твоята роля, твоята съдба, твоят избор. Как е възможно да извличаш от сърцето си музика, а да не се интересуваш как да живееш живота си?
— Моят живот ми харесва такъв, какъвто е.
— Твърдоглав си — повтори Карик. — Фин, предпази ме от глупостта на смъртните — призова той.
Вдигна ръце нагоре и от ясните небеса се разнеса гръмотевичен тътен.
— Ако смяташ, че ще ме впечатлиш с циркаджийските си номера, няма да успееш. Просто показваш избухливия си нрав, но и аз имам такъв.
— Готов ли си да премериш сили с мен?
Карик махна с пръст и пред краката на Шон се заби ослепителна бяла светкавица.
— Прилагаш тактика на насилник. — Но истината бе, че Шон си наложи да не отскочи назад. — И не ти прави чест.
От гняв очите на Карик станаха почти черни, а от пръстите на ръцете му започнаха да излизат червени пламъчета. Ала щом отметна глава с гръмък смях, те загаснаха.
— Е, по-смел си, отколкото си представях. Или го правиш от глупост?
— Достатъчно съм умен да знам, че пожелаеш ли, си в състояние да правиш пакости, но не и да нанасяш истинска вреда. Не ме плашиш, Карик.
— Мога да те накарам да застанеш на колене и да квакаш като жаба.
— Ще засегнеш гордостта ми, но няма да постигнеш нещо повече. — Всъщност нямаше желание да го подложи на проверка. — Какъв е смисълът от всичко това? Със заплахи няма да спечелиш симпатиите ми.
— Чакал съм шест твои живота за нещо, което можеш да получиш в миг, само като протегнеш ръка. — Този път въздъхна. — Втория път събрах за нея сълзи от луната. — Свали торбата от колана си. — И изсипах в краката й перлите, в които се превърнаха. Единствено тя ги видя. Обърна торбата и изсипа бял водопад от блестящи бели бисери върху гроба на Мод. — Те светеха сред тревата, огряна от лунните лъчи, бели и гладки като кожата на Гуен. Но тя не разбра, че не перли съм разсипал в краката й, а моето сърце — копнежът в него, а също и най-чистата си любов. Не знаех, че трябва да й го кажа. А може би вече беше прекалено късно, защото не й бях дал онази част от себе си, която тя искаше.
Сега гласът на Карик преливаше от отчаяние и тъга.
Шон пое ръката му.
— А какво искаше тя?
— Любов. Само тази дума. Една-единствена дума. А аз й дарих скъпоценни камъни — диаманти, взети от слънцето, и перли от луната, а последния път — камъни, които вие наричате сапфири — събрах ги от морските дълбини.
— Добре знам цялата ти история.
— Не се съмнявам. А новата ти сестра — Джуд — я е описала в книгата си с легенди и предания. Краят е все така тъжен, защото в момент на гняв и болка направих магия на моята Гуен. Прибързано действах, Галахър. Три пъти любовта трябва да срещне любов, а сърцето да приеме сърце с всичките му недостатъци и слабости. Едва тогава моята Гуен и аз ще бъдем свободни да сме заедно. Три пъти по сто години чаках; търпението ми е подложено на сериозно изпитание. Ти си човек на думите. — Карик се замисли и мина от другата страна на гроба. — Добре ги съчетаваш с музика. Музика, която другите би трябвало да чуят, но не говорим за това сега. Човек с такъв талант за думите разбира какво става в душата на другия, често дори преди той да го е осъзнал. Такъв талант притежаваш ти. Искам от теб да го използваш. — Със замах разпери ръце над гроба и перлите станаха цветя. — Скъпоценните камъни, които дадох на Гуен, се превърнаха в цветя. Джуд ще ти каже, че това са цветята, които растат в градината й. Някои жени, както започнах да разбирам, искат прости неща, Галахър.
Вдигна пръст. На върха му стоеше една-единствена съвършена перла. С тънка усмивка я подхвърли на Шон и кимна доволен, когато младият мъж я улови във въздуха.
— Вземи я и я пази, докато разбереш на кого трябва да я дариш. И тогава не забравяй думите. Те са нещо повече от вълшебството, което държиш в ръка.
Въздухът потрепери, размърда се и Карик изчезна.
— Този мъж направо ме изтощава — промърмори Шон и отново седна до гроба. — Доста необичайни компаньони имаш, Мод.
