кухнята, ли искате да седнете, сър, или на маса в салона?
— В салона, ако обичате — отвърна той на Брена.
Така по-добре щеше да наблюдава как върви работата.
— Ей сега ще ви настаня — предложи охотно Ейдан и направи жест към вратата. — Просто кажете на нашата Дарси какво бихте искали за обяд. За сметка на заведението е, разбира се.
Ейдан хвърли победоносен поглед през рамо, докато отвеждаше Финкъл навън.
— За каква зала става дума? И защо се държиш сякаш сутринта си загубил половината си мозъчни клетки?
— Всичко ще ти обясня. Иди занеси обяда на баща си, а после се върни да си изядеш супата тук. Ще ти разкажа цялата история.
Когато той свърши, Брена се облегна назад и започна да хапе долната си уста — знак, че обмисля нещо важно.
— Познавам този Магий.
— Така ли?
— Е, не лично, но знам за него. Всъщност за тях. Баща и син са, но сега повечето неща върти синът.
— Семеен бизнес, значи — отбеляза Шон. — Е, това е нещо, което уважавам.
— И то добре разработен. Той строи невероятно красиви неща, този Магий. Предимно зали, театри и разни такива. В Америка е голяма работа. А и в Англия, струва ми се. Брайън Кагни, племенник на мамина братовчедка, постъпи на работа в негова строителна фирма в Ню Йорк. Писа ми преди една-две години; твърди, че ако отида там, начаса ще получа работа, защото Магий не се колебае да наема талантливи хора.
— Смяташ да заминеш за Ню Йорк?
Подобна възможност направо го шокира. Наложи си да не спира заниманията си в момента, за да запази тона си спокоен и небрежен.
— Не — отвърна Брена разсеяно; вече мислеше за друго. — Работя с татко, и то тук. Но Брайън все ме навива. Според него Магий се отнасял добре с наетите от него хора — плащал им високи надници и самият той хващал чук, когато е в настроение. Но не търпял глупаци; оплескаш ли нещо — заминаваш. Ще пиша на Брайън да го питам какво знае по въпроса или какво може да разбере.
В следващия миг очите й блеснаха и се впиха в Шон.
— Свой строителен екип ли ще докара за залата, или ще наеме местни хора?
— Нямам представа.
— Е, редно е да наеме местни хора. Така трябва да е. Щом искаш да строиш в Ирландия, ще наемеш ирландци. Щом ще строиш в Ардмор, ще наемеш хора от селото и от Олд Париш. За татко и мен ще бъде добре.
— Къде отиваш? — попита Шон, когато тя рязко стана.
— Да говоря с господин Финкъл.
— Почакай. За Бога, Брена. Не оставяш и муха да кацне на носа ти. Сега не е моментът.
— Защо да не е?
— Остави Ейдан първо да сключи сделката. — Хвана я за ръката. — Още е в деликатен стадий. След като уговорим нашите искания, можеш да се включиш с въпроса кой да извърши строителството.
Неприятно й бе да чака; неприятно й бе, че в думите на Шон имаше логика.
— Тогава искам да знам в кой миг ще подпишете сделката.
— Обещавам ти го.
— Дай да ти покажа как трябва да изглежда. — Измъкна молив от джоба и щеше да започне да чертае направо на стената, ако той не бе сграбчил ръката й и не бе натикал бележник под носа й. — Това е северната ви стена. Отваряте я с голям портал. — Чертаеше бързо линии и ъгли. — А тук правите нещо като топла връзка между кръчмата и залата. Трябва да е възможно най-сходно с кръчмата: същото дърво, същата подова настилка, за да се получи хармония. По-добре ще бъде, ако топлата връзка се разширява в края и прелива направо във фоайето, да се превърне в част от кръчмата. Както и обратното — ще се създаде впечатлението, че залата е част от кръчмата. — Кимна доволна и вдигна поглед. В следващия миг очите й се присвиха. — На какво се хилиш?
— Много е поучително човек да те наблюдава как работиш.
— Ако нещата станат както искам, месеци наред ще ме гледаш как работя, а татко ще се отбива всеки ден при теб за обяд и халба бира. Трябва да вървя.
— По-късно можеш ли да вземеш свободен час?
Хвана я за ръката, преди да успее да тръгне.
— Сигурно. Няма да ми отнеме повече от час да те разсъблека и да приключа с теб.
— Имах нещо друго предвид, а що се отнася до това — нямам нито график, нито крайни срокове. — Поднесе ръката й към устните си и ги прокара по кокалчетата й.
— Ела да се поразходим по плажа.
Типично в негов стил, помисли си тя. Един час, прекаран на зимния плаж, само с морето и вятъра наоколо.
— Мини да ме вземеш от къщата на Джуд. Щом ти ще намериш свободно време, значи и аз ще успея.
— Тогава ме целуни за довиждане.
Тя се надигна на пръсти, наведе се напред и точно докосна устните му, когато вратата се отвори.
— Финкъл е готов да хапне малко супа и… — Дарси застина на място зяпнала: най-добрата й приятелка целуваше брат й. — За Бога — какво става?
— Точно онова, което ставаше, преди да го прекъснеш. Не си приключила — Шон се опита да привлече Брена отново към себе си, защото бе отскочила поне на половин метър.
— Напротив. А сега ме чака работа.
Като се изплъзна от прегръдката му, тя изхвърча през задната врата.
— Супа ли каза?
Шон небрежно се извърна към печката.
— Шон, ти целуваше Брена.
— Така е, но едва бях усетил вкуса й, а ти нахлу и я подплаши.
— Защо целуваше Брена?
Погледна я безизразно през рамо.
— Мама не ти ли е обяснила някои неща? Все пак, ако имаш нужда от опреснителен курс по въпроса, ще направя каквото е по силите ми, за да те образовам.
— Не ми се прави на хитър. — Прекалено смаяна, дори не подхвана едно от обичайните им сдърпвания, които така ги забавляваха. — Тя ми е като сестра и няма да позволя да се отнасяш с нея по този начин.
Той щедро сипа супа.
— Защо не си поговориш с нея, преди да се нахвърляш върху мен?
— Точно така ще направя. — Грабна чинията. — Знам как постъпваш с жените, Шон Галахър.
Той наклони глава.
— Нима?
— Да.
Изрече го с мрачен, зловещ тон, отметна коси и излезе.
Веднага щом поднесе супата на Финкъл и се посуети достатъчно около него, за да плъзне руменина по бузите му, Дарси уведоми Ейдан, че си взима петнадесет минути почивка. Излезе, преди той да успее да й възрази.
В бързината нито си свали престилката, нито си взе яке; сега, докато тичаше към семейната им къща, парите от бакшишите весело подрънкваха в джобчето.
Нахлу вътре останала без дъх и със зачервени бузи. Хукна по стълбите нагоре и спря едва пред детската
