и злобно. И се извинявам за това.
Тя мълчеше. Той напъха ръце в джобовете, но бързо ги извади. Най-добре да приключи наведнъж.
— Истината е, че когато влезе така облечена, готова да излезеш с друг мъж, се ядосах. Просто ревнувах. Не го разбрах в момента, а по-късно, когато главата ми се избистри. Не исках да го призная дори пред себе си. Никога преди не съм ревнувал. Не твърдя, че ми допадна.
Тя се успокои достатъчно, за да се вслуша в думите му. И да ги прецени.
— И на мен не ми допадна особено.
— Казвах си, че си го направила — облякла си онази рокля, разпуснала си косата си и си начервила устните си, за да станат лъскави и примамливи — за да ми се харесаш.
Тя си даде сметка, че той май е прав. И кимна.
— Сигурно щях да го направя, ако се бях сетила. Но просто не ми хрумват такива лукави ходове.
— Не. Ти си пряма жена. Знам. — Млъкна и наклони глава. При всяка негова стъпка напред тя отстъпваше. — Защо, Брена, когато тръгна към теб, ти правиш крачка назад? Нали ти започна всичко?
— Да, така е. Но имах време да премисля. Стой настрана, ако обичаш — настоя тя, доловила мъжкарското весело пламъче в очите. Подобно изражение не успокоява нервите на една жена. — От дълги години сме приятели и не желая да загубя приятелството ни. Ако бяхме направили нещо, когато за пръв път споменах секс, ако се беше ухилил и казал: „Да, Брена, каква прекрасна идея. Хайде да си легнем“, щеше да е безспорно по-добре. Щяхме да се позабавляваме, да не се обвързваме и да се разделим като приятели, каквито винаги сме били. Но сега нещата доста се усложниха.
Той разреши проблема да я задържи на едно място като просто се пресегна и залепи длан върху стената, точно до главата й. Преди тя да успее да помръдне, опря и другата си ръка и я улови като в капан.
— Ти имаш навика да действаш импулсивно, а аз — да премислям нещата. Ти се движиш бързо, а аз — бавно.
Кръвта й закипя. Но и гордостта й се обади, сигурно защото ръцете му я държаха прикована.
— Господи, Шон, един ледник се движи с по-голяма скорост от теб.
— Но независимо от това, стигам там, накъдето съм тръгнал, нали? Мисля си, Брена, че като имаме предвид импулсивността и премислянето, скоростта и предпазливостта, все пак можем да се срещнем някъде по средата.
— Всичко е много… объркано.
— Сърцето ти бие учестено — отбеляза той, като се наведе напред. — Почти го чувам. — Без да откъсва очи от нейните, положи ръка между гърдите й. Когато разпери пръсти, тя се вторачи в него напрегнато, дишането й се затрудни. — А сега го усещам. Отдавна исках да те докосна.
Колената й се подкосяваха.
— Никога нямаше да ти хрумне, ако не го бях споменала.
— Определено нямам нищо против, че идеята се оказа твоя. — Сведе глава, за да я ухапе леко по долната устна. — А и ми е трудно да мисля за каквото и да било друго. Когато се качих тук горе — изви глава, така че устните му се плъзнаха по брадичката й, — мислех да се извиня, да оправя, доколкото мога, нещата помежду ни. След това бях сигурен — доста сигурен, — че ще отстъпя и ще ги оставя такива. Но се оказа, че искам да те докосвам. — Леко погали зърното на гърдата й, което бе набъбнало. — Искам да усетя вкуса ти.
И най-накрая — най-сетне — покри устните й със своите.
Тя постави ръце върху бедрата му и остави пръстите си да се впият, докато езикът й танцуваше с неговия и горещината от устните му преливаше в нея. Искаше всичко да е по-бързо, по-горещо, по- настойчиво. Струваше й се, че ще умре от тази нежна и бавно разливаща се по тялото й топлина.
— Почакай. — Нещо се отприщваше в нея. Нещо важно, което определено трябваше да стои на мястото си. — Почакай. Да не мислиш, че ми е нужна цялата тази прелюдия.
Извърна глава и така зъбите му намериха ухото й. Господи, този мъж има направо вълшебна уста.
— Не ми е нужно… — Дишането й бе тежко и учестено; виеше й се свят. — Не ми е нужно съблазняване.
— Но на мен ми е нужно.
Наклони глава, за да я гризне по шията.
— Ако си решил… Струва ми се, че все пак си решил да правим секс и затова предлагам да вземем по един свободен час и да отскочим до къщурката ти.
Смехът му прозвуча приглушено, защото устата му бе впита в кожата й. Кожа, мека като нагрята от слънцето коприна.
— Някъде по средата, Брена. Желая те. — Усети я как потрепери, когато устните му отново докоснаха нейните. — Но възнамерявам да влудя малко и двама ни, преди да те съблека гола и да те любя.
— Защо?
— Защото тогава удоволствието е по-голямо. Харесва ли ти, когато правя така? — Сепнато си пое въздух, когато нежно плъзна пръсти под ризата й и погали извивката на гърдите й. — Виждам, че ти харесва. Очите ти се замъглиха.
— Вече съм полусляпа. По дяволите къщурката! Ще довършим това още тук и сега.
Но когато обгърна врата му с ръце, той се засмя и я завъртя в кръг.
— Нищо подобно. Няма да лиша нито себе си, нито теб от удоволствието да подходим бавно.
— Не ми прилича на среща по средата на пътя, а по-скоро да стане както ти си наумил.
— Може, но после ще си ми благодарна.
— Типично по мъжки — отбеляза тя, когато той я остави да стъпи на пода. — Винаги смятате, че знаете как е най-добре и какво точно трябва да бъде направено.
Усмихна й се широко.
— Брена, мила, ако не бях мъж, сега нямаше да водим този разговор.
Тя въздъхна и нахлузи кепето по-плътно на главата си.
— Е, в това отношение си прав.
— Каза, че ти се иска да положиш ръце върху мен. Е, ще ти позволя, но когато аз реша и по мой си начин. Така е честно.
Тя го погледна и кимна.
— Дразнещо е, но е честно.
— И каквото и да направим сега или после, винаги ще останем приятели. Колкото и силно да те желая, няма да те докосна, ако не ми се закълнеш тук, че винаги ще си останем приятели.
Как да няма слабост към него, когато е толкова мил и се сеща за такива неща? И е напълно искрен.
— Приятели сега, по време и след това. — Протегна му ръка. — Обещавам ти.
— И аз на теб — пое ръката й и я задържа.
А за да види реакцията й, я поднесе към устните си.
Тя неволно зяпна, а после го възнагради със звучен смях.
— Мери Брена, смятам, че те очакват някои изненади.
— Може и така да е. — Дръпна ръката си, за да я освободи, и я постави зад гърба си, където продължи да потреперва. — Но и аз разполагам с някои номера.
— Разчитам на това. — Измъкна ключа от джоба и се извърна към вратата. — Защо не наминеш довечера. Ще ти приготвя вечеря и ще ти покажа няколко… изненади в килера.
— В килера ли? — Преди да избухне в смях, в главата й се загнезди една мисъл: — Колко жени, бих искала да попитам, си изненадвал в килера?
— Mauverneen. — Намигна й, преди да излезе. — Не съм мъж, който ги брои.
Глава 9
— Човекът на Магий — Финкъл — е тук — просъска Дарси, влизайки задъхано в кухнята.
Шон вдигна глава от сандвичите, които правеше.
— Така ли?
— Да. — По навик погледна лицето и косата си в малкото огледало, окачено до вратата. — Ейдан му
