— Стига, татко.
— Ами така си е. Какво лошо има да го кажа? — Потупа я по рамото, но така както един баща би се отнесъл по-скоро към сина си. — Щастлив съм с дъщеря като Брена: хем е хубава, хем е работна. Е, малко е избухлива, но това само прави нещата по-интересни. На един мъж не му трябва скучна жена, нали Шон?
Шон продължи да пълни халбата.
— Зависи от мъжа.
— Е, поне не за умния. Иначе само след година ще се отегчи до смърт. Не че бързам да видя моята Брена омъжена. Пиленцата ми и без това прекалено бързо напускат гнездото напоследък. Морийн вече се омъжи, а Пати ще бъде булка след няколко месеца. — Въздъхна. — Не знам какво ще правя, когато й дойде времето и на моята Брена.
— Няма да останеш без мен, независимо дали ми е дошло времето или не. Нали сме партньори? Отивам да си сипя супа — сега сте в намален състав.
Използва извинението, за да се измъкне. Не искаше да е център на внимание и да се обсъждат подобни смущаващи теми. Мина зад бара и се шмугна в кухнята, но не даде вид колко бърза. Хлопна вратата зад гърба си, забели очи и въздъхна дълбоко.
Баща й ставаше страшно сантиментален напоследък и ако през по-голямата част от времето това й се струваше трогателно, в момента случаят не беше такъв. Извади купички и се постара да не трепне, когато чу вратата отново да се отваря. Нямаше нужда да се обръща, знаеше, че е Шон.
— Мога да се справя. Заети сте.
— И Дарси работи зад бара не по-зле от мен… Или който и да е друг. Освен това баща ти иска сандвич, а ти си по-добра с чука и пироните, отколкото в кухнята.
Защото искаше, а и знаеше, че ще я смути, пристъпи зад нея, обхвана бедрата й и се наведе да я целуне по тила.
Топлината се разля из цялото й тяло.
— Какво правиш? Нямаш ли работа?
— Ти ми създаваш достатъчно.
Извърна я към себе си и плъзна ръце по тялото й.
— Имам време само колкото да хапна набързо. Трябва да се върна да довърша някои неща.
— Съвсем скоро ще те нахраня. — Пъхна ръце под мишниците й и я постави да седне на плота. — Но първо ме нахрани ти. Гладен съм за теб.
Тя понечи да възрази, макар и не много чистосърдечно, ала в следващия миг устните му бяха върху нейните.
— Някой може да влезе — успя да промърмори тя, но пръстите й вече бяха заровени в косите му.
— И какво от това? Сега се съсредоточи върху друго.
Обгърна лицето й и сведе глава.
Беше обещал да я подлуди — трябваше да признае, че държи на думата си. От дни я държеше на ръба на сексуалната възбуда. Това я дразнеше и същевременно й действаше прекрасно. Никога не предприемаше нещо повече от целувка — дълга и бавна, дълбока или бърза, настойчива и гореща. Галеше я с ръце и пръсти. Спокойният му поглед учестяваше пулса й, без да е проронил и думичка.
Глад за нея, каза той. Сигурно отговаряше на истината, защото я опитваше, вкусваше и поглъщаше на бавни, малки хапки. В един момент тя започна да трепери и издаде пълен със задоволство стон.
— Шон… — От този мъж главата й се замайваше, а стомахът й се присвиваше. — Няма да издържа още дълго така.
— Аз ще издържа. — Постоянно я сънуваше. — Мога да карам така години.
— Именно от това се опасявам.
Той се засмя и се отдръпна — остана доволен от желанието, блеснало в очите й.
— Какво каза на този Даниел?
— Кой Даниел?
Главата й мигом се избистри от лукавото му подхилване. Ругаейки, Брена го бутна и скочи от плота.
— Дяволите да те вземат, Шон. Значи за това е било всичко: да ме размекнеш, да замъглиш съзнанието ми, та да се чувстваше по-силен.
— Беше само допълнително предимство. — Извади продукти за сандвича. — Но святата истина, Брена, е, че ме интересува дали отново ще излезеш с този тип от Дъблин.
— Би трябвало да го направя, за да ти го върна. — Напъха ръце в джобовете си. — Дарси би постъпила така.
— Но ти не си Дарси, нали, мила?
— Не, пък и нямам таланта и енергията да бруля мъжете като круши. Казах на онзи от Дъблин, че излизам с друг.
Шон и хвърли кос поглед и срещна нейния.
— Благодаря ти за това.
— Но много бих искала да знам кога най-сетне ще спя с някого.
Той сложи щедро горчица, защото знаеше, че Майк О’Тул я харесва, и вдигна вежди.
— Познавам те от толкова години, а никога не съм подозирал колко си запалена по секса.
— Не бих била, ако го правех редовно.
— А откъде знаеш, след като никога не си правила секс с мен?
Идеше й да започне да си скубе косите, но вместо това само се изсмя.
— Господи, Шон, в състояние си да накараш една жена да се пропие.
— Иди оттатък и нека Дарси ти налее една халба за моя сметка — предложи той. В следващия миг чу гласове при задната врата и застана нащрек. — Не, почакай. Действай тук.
— Какво да правя?
— Разбъркай супата и… просто действай.
Задната врата се отвори и Ейдан отстъпи, за да даде път на Финкъл да влезе.
— Кухнята е територия на Шон, както виждате. През годините добавяхме едно-друго за осъвременяване. О, здравей, Брена. Това е наша приятелка и от време на време помощничка, Брена О’Тул. Брена, това е господин Финкъл от Ню Йорк.
— Приятно ми е да се запознаем.
Без да има представа какво става, Брена се усмихна любезно и разбърка супата.
— Господин Финкъл е тук, за да обсъдим строителството на ресторант към кръчмата — подхвана Шон.
— Зала — поправи го Ейдан с такъв рязък тон, че Брена едва не изпусна черпака от изненада. — Зала, Шон. Пак се обърка.
— А, да — зала. Нали знаеш, не ме бива да задържа и за пет минути делови въпрос в главата си.
— Но правиш прекрасна супа. — Брена го дари с насърчаващ поглед; така би погледнала и бавноразвиващо се дванадесетгодишно дете. Надяваше се, че това се иска от нея. — Ще я опитате ли, господин Финкъл, или вече сте яли?
— Не, не съм. — От приятните ухания в кухнята устата му се напълни със слюнка. — Много е ароматна.
— А на вкус е още по-добра, гарантирам ви. Каква зала сте замислили?
— Малка изискана сцена за концерти и представления на живо. Моят работодател предпочита нещо традиционно.
— Хората обичат да хапнат и да изпият чаша-две преди или след театър, нали? — попита Шон и украси сандвича с магданоз и репичка.
— По правило — да.
Финкъл огледа помещението, лъскавите тенджери и тигани, чистите плотове, спретнатото работно пространство. Печката беше огромна и изглеждаше по-стара от Зевс, но имаше вид на добре работеща.
Може да се окаже благодатна идея, помисли си той, и ще го отбележи в доклада си.
— Е, няма по-добро място от кръчмата на Галахър, където да се отбият — увери го Брена. Тук, в
