наля халба светла бира и бъбри с него на бара. Финкъл е олицетворение на самата деловитост.
Познавайки способностите на сестра си, Шон я подкани с жест:
— Опиши ми го със стотина думи.
С присвити очи Дарси потупа устните си с пръст.
— Към средата на петдесетте, оплешивяващ. Чувствителен е на тази тема — постоянно прокарва гребен по оредялата си косица. Добре оформено коремче — знак, че обича да похапва. Женен е, но не му пречи да се заглежда по жените. Свикнал е да получава нареждания и да ги предава надолу по йерархията за изпълнение. Пестелив — Мери Кейт ми каза, че доста се е пазарил за цената на стаята, макар разноските да са за сметка на компанията. Подчертано градски тип, малко си пада денди. Мога да си оскубя веждите, като се оглеждам в лъскавите му обувки.
— Добре се справи. — Очите на Шон блеснаха закачливо. — Няма да ти е трудно да го очароваш, нали?
С една от най-самодоволните си усмивки Дарси огледа маникюра си.
— Все едно да ловя риба в развъдник.
— Нямам предвид да го вкарваш в изкушение, Дарси, а просто да му позамаеш главата.
— О, не говори така. Казах, че е женен, а аз не развалям бракове.
— Извинявай, но се подведох от погледа ти. Направо си страшилище за мъжката половина от човечеството.
Тя извади червило от джоба си и докато го нанасяше, наблюдаваше Шон в огледалото.
— Мъжката половина от човечеството обожава страшилища като мен.
— Не споря, виждал съм прекалено много от поразените. Ще ти помогна да сервираш сандвичите, та да дам възможност Финкъл да зърне и безобидния брат.
Дарси се залови да подрежда подноса.
— Нетърпелив е, бих казала, да огледа нещата, да види земята, да уговори сделката.
— Сега е в Ирландия — отбеляза Шон. — Представителите на семейство Галахър не обичат да ги пришпорват. — Приготви останалите поръчки и извади няколко купички с чипс, за да ги остави на тезгяха на бара. — Не мечтаех — обяви той зад гърба на Дарси малко по-високо от необходимото, докато влизаха в салона. — Бях се замислил.
Поемайки репликата, Дарси въздъхна и отбеляза:
— Няма да можеш да изпълняваш поръчките навреме, ако главата ти е в облаците. Опитай се понякога да стъпваш като нас по земята.
Нарочно понамръщен, Шон нареждаше купичките по бара.
— Шон, ела да се запознаеш с господин Финкъл от Ню Йорк.
Като се обърна към Ейдан, лицето му се проясни. Наведе се през тезгяха, за да се усмихне дружелюбно на мъжа с оредяваща коса и черни очи, в които се четеше леко раздразнение.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Финкъл. Имаме братовчеди и приятели в Ню Йорк. Бил забързан и делови град, през всяка минута от деня се случвало нещо. Ейдан, ти си ходил в Ню Йорк. Като такъв град ли го помниш?
Понеже се наложи да преглътне, за да не се засмее, Ейдан само кимна. Шон бе удебелил гласа си, та да прозвучи малко като на селски глупак.
— Нашият Ейдан обича да пътува. А и други от семейството. Но не и аз. Аз съм за тук, където са корените ми.
— Аха — изсумтя Финкъл, очевидно готов да не обръща повече внимание на Шон, бързаше да се върне към по-важните неща.
— На почивка ли сте в Ардмор, господин Финкъл? Много подходящо място за отдих. Имате късмет. Сега е тихо и спокойно — продължи Шон. — В края на май туристите ще започнат да пълнят плажовете — тук те са много хубави, — а после пристигат в кръчмата и едва смогвам да приготвя поръчките. Но човек може да си почине малко поне през зимата.
— Тук съм по работа. — Финкъл говореше отсечено, с леко натъртване на съгласните, характерно за кореняците нюйоркчани. — За компанията „Магий“.
При недоумяващия празен поглед на Шон, Ейдан поклати глава.
— Шон, нали ти казах за вероятността да сключим сделка с господин Магий. За залата, която иска да построи.
— Ами… Така и не го приех сериозно. — Шон се почеса по главата. — Киносалон в Ардмор ли?
— Не киносалон — обади се Финкъл с видимо нетърпение. — Зала за развлечения на живо.
— Според мен идеята е чудесна — обяви Дарси. Застанала до бара, тя се усмихваше одобрително на Финкъл. — Направо страхотна. Непременно да дойдете довечера в кръчмата, господин Финкъл, за да видите с какви местни таланти разполагаме. Можем да ги предложим и за залата.
— Ами какво стана с онзи от Лондон? — Шон погледна озадачено първо Дарси, после Ейдан. — Мъжът от ресторантьорския бизнес.
— Ще говорим за това по-късно. — Ейдан леко побутна Шон. — Сега не е важно.
Раменете на Финкъл се изопнаха, а веждите се свъсиха.
— И с друг инвеститор ли преговаряте, господин Галахър?
— Не е сериозно. Въобще не. Елате да ви покажа земята, за която става въпрос. Искате да я видите, нали? Да знаете за какво всъщност ще говорим. Шон, поеми бара, момчето ми. — Ейдан бързо вдигна подвижната част и се измъкна. — Ще се поразходим с господин Финкъл наоколо.
— Непременно да дойдете пак — подвикна Дарси и с радост забеляза как Финкъл леко се изчерви, хвърляйки й поглед през рамо. — С огромно удоволствие ще ви попея.
Изчака да се отдалечат на безопасно разстояние.
— Мъжът от Лондон — повтори тя и се изхили. — Добре го измисли.
— Хрумна ми. И се обзалагам на лира към едно пени, че щом докопа телефон, ще звънне на Магий в Ню Йорк, за да му съобщи за преговорите ни и с друг кандидат.
— Това, Шон, може да ни се върне тъпкано — да накара Магий се насочи другаде.
— Или да заздрави позицията ни. — Пресегна се и шеговито я дръпна за косата. Изненада се какво удоволствие му достави надиграването. — Животът е хазарт, нали?
Видя как Брена и баща й влизат за обяд.
— И това е половината удоволствие от живота. Добър ден, господин О’Тул — поздрави той Майк. — Мери Брена. Какво да ви предложа?
— Жаден съм, Шон — обяви Майк и намигна на Дарси.
— Ще ти помогна. — Понеже знаеше предпочитанията на клиентите си, Шон отиде да налее халба „Гинес“.
— А за теб, Брена?
— Повече ме интересува супата — кимна тя към дъската с дневното меню. — Но не бързам.
— Никак — потвърди Майк и седна. — Тази сутрин приключихме работата в къщата на брат ти. До довечера Брена ще почисти. Пак се захващаме с обновлението на стаите в хотела. Ще ми липсва отскачането до тук, както и гозбите ти, Шон. Не че в хотела не предлагат хубава храна, но далеч не е като твоята.
— Днес ще искаш ли супа и сандвич, господин О’Тул? — Дарси отиде зад бара да налее чай — предполагаше, че Брена ще поиска. — След като човек работи така усилено като теб, има нужда да се подкрепи.
— Добре, Дарси, скъпа. Един ден ще бъдеш идеална съпруга за някой щастливец — ще знаеш как да се грижиш за него.
С бърз и лукав поглед Дарси подаде чая на Брена.
— Аз търся някой, който да се грижи за мен, и то — щедро. Като заговорихме за това; Даниел обади ли ти се, Брена?
— Даниел ли? — Зърна вдигнатите вежди на Шон и се постара да не се засмее. — О, да.
— Чудесно. Матю позна, че ще го направи. Става въпрос, за един привлекателен и заможен млад мъж, господин О’Тул. Хвърлил е око на дъщеря ти.
— И защо да не я хареса? Доста е хубава.
