Сълзите на луната

Точно по тази причина даде телефонния си номер на Даниел и си обеща пак да излезе с него, ако я покани. Беше възпитан и забавен, напомни си тя, докато шофираше от кръчмата към къщи, където я оставиха след срещата. Той прояви престорен интерес към работата й и дори направи усилието да открие нещо общо помежду им. Оказаха се старите американски филми от черната серия.

Имал богата колекция от тях на видеокасети и подметна небрежно, че ако Брена отскочи до Дъблин, ще си организират малък филмов фестивал.

Можеше да се окаже нещо, което да й хареса. Както й хареса целувката за лека нощ например. Той не се държа прекалено фамилиарно, нито плъзна ръце по непозволени места на такъв ранен етап от запознанството им.

Много симпатичен тип.

И дяволите да вземат Шон Галахър, че развали апетита й за други мъже.

Намали, а после напълно спря, когато стигна къщурката му. Лека мъгла обви пикапа.

О, определено е вътре, тази змия. Ето, лампата във всекидневната свети. Най-вероятно свири музиката си. Ако имаше отворен прозорец, щеше да се понесе в нощта и тя щеше да я чуе.

Щеше й се да има тази възможност.

И понеже съзнаваше колко я размекват подобни мисли, свъси вежди още по-свирепо. Доста силно се изкушаваше да паркира пикапа отпред, да нахълта през вратата и да му съобщи какво мисли, както и да го зашлеви.

Но така ще излезе, че придава прекалено голямо значение на поведението му. По-добре да го отбягва. Негодник такъв.

Що за мъж е той! В състояние е да я целуне сякаш щастливо би прекарал цяла вечност с устни, прилепени към нейните, а в следващия миг да се държи като разгневен баща.

Да си измие лицето! Как ли пък не!

Подсмръкна и се извърна да хване волана, но някакво раздвижване край прозореца на горния етаж я спря. За миг се почувства ужасена и унизена — помисли, че Шон е там и наблюдава как се е вторачила в къщурката му.

Но така и не успя да се изчерви от срам, защото видя, че фигурата е на жена с блестящи руси коси, огрени от сребристата лунна светлина.

Брена въздъхна, спусна прозореца, скръсти ръце и отпусна брадичката си върху тях.

Колко ли нощи, зачуди се тя, клетата лейди Гуен е стояла до този прозорец сама, с разбито сърце? И то заради мъж.

— Защо въобще се занимаваме с тях, Гуен? Защо им позволяваме да завладяват мислите ни по този начин? Освен всичко друго, те са толкова проклето дразнещи.

„Сърцето му е в неговата музика.“ Брена чу думите сякаш ги нашепваха право в ухото й. „И в теб също. Заслушай се.“

Стисна силно очи — нещо заплашително се опитваше да запълни главата й.

— Не, не. Приключих с него. Няма да мисля повече, нито ще си губя времето с Шон. И без това получи достатъчно и от двете.

Доста рязко включи на скорост и подкара към дома си.

Знаеше, че работи сама, защото беше проверил. Майк О’Тул беше отишъл в хотела на скалите, а Джуд бе излязла.

Докато се качваше по стълбите, чуваше ударите на чука й. Което означаваше, даде си сметка той, че тази жена е въоръжена. Налагаше да поеме риска.

През по-голямата част от нощта обмисля ситуацията. Вече започваше да се превръща в навик и му костваше доста от съня. Стигна до заключението, че Джуд е права. Време е да направи крачка в една или друга посока. Очакваше предстоящият разговор да определи накъде.

Ударите от чука, установи той, идваха от дрешника в детската стая. Импулсивно — нещо, което рядко му се случваше — затвори вратата на стаята, заключи я и пъхна ключа в джоба. Така поне няма да му се изплъзне, преди да й каже каквото си е наумил.

Стегна се в очакване на избухването, което безспорно щеше да предизвика, и се отправи към дрешника.

— Джуд? Много бързо се върна. Погледни тези полици. Одобряваш ли ги?

Хвърли поглед през рамо от третото стъпало на стълбата и видя Шон, застанал на прага.

Той изчака, но вместо да го засипе с порой от думи, тя просто го погледна невиждащо и отново се залови с работата си.

Лош знак.

— Искам да говоря с теб — подхвана Шон.

— Работя. Нямам време за бъбрене.

— Нужно ми е да поговоря с теб. — Пристъпи напред и сложи длан върху бедрото й. Изискваше се голяма смелост да не отскочи назад, когато тя го изгледа от високо и здраво стисна чука. — Ще оставиш ли това нещо?

— Не.

Вярно, притежаваше смелост, но имаше и акъл. С рязко движение издърпа чука от ръката й.

— Цицината на главата ми е с размерите на топка за голф. Не желая да получа втора. Просто искам да разменя няколко думи с теб, Брена.

— Нямам какво да ти кажа, Шон, и понеже ценя дългогодишното ни приятелство, ще те помоля да ме оставиш на мира.

Бедствено положение наистина, помисли си, и почувства как обземащата го паника стяга гърлото му.

— Искам да ти се извиня.

Тя му обърна гръб и извади метъра.

Тази жена го предизвикваше да се проявява в най-лошата си светлина. Хвана я през бедрата и я свали от стълбата. Тя се извърна светкавично и макар да го очакваше, не направи опит да избегне удара. Не и след като видя замъглените й от сълзи очи.

— Съжалявам. — Паниката бе на път да го завладее изцяло. Едва продума през свитото си гърло. — Не плачи. Няма да го понеса.

— Не плача. — По-скоро бе готова сълзите да изгорят очите й, вместо да пролее и една в негово присъствие. — Помолих те да ме оставиш на мира. И понеже отказваш, аз ще го направя.

Отиде до вратата, хвана дръжката и смаяно зяпна.

— Заключил си вратата! — Извърна се към него. — Да не си се побъркал?

— Познавам те… Сетих се, че няма да ме изслушаш. А сега не ти остава нищо друго.

Видя я как плъзва поглед към сандъчето с инструменти и си представи, че мисли за прекрасните оръжия вътре. Колкото и да бе искрен в извинението си, не възнамеряваше да позволи да го надупчат като решето, затова застана между Брена и изкушението.

— Твърдиш, че държиш на приятелството ни. И аз държа. Страшно много. Както и на теб, Брена.

— Затова ли снощи се отнесе с мен сякаш съм лека жена?

Гласът й изневери, което го разтревожи, и затова той продължи по-меко.

— Да, предполагам. Но не ми се е случвало да те виждам такава.

Тя разпери ръце от раздразнение.

— Каква!

— Прекрасна. — Видя как очите й се разшириха от изненада и се възползва, за да пристъпи по-близо. — Изглеждаше така издокарана и женствена.

— Нали съм жена, за Бога!

— Знам, но невинаги си даваш труда да го подчертаеш.

— Защо да го правя? — Темата бе болезнена за нея и не обичаше да я обсъжда. — Не ми ли е позволено да бъда и жена, само защото знам как да забия пирон или да оправя тръба? Като облека рокля и се начервя, в лека жена ли се превръщам?

— Не. Глупак съм, задето допуснах да помислиш, че това имам предвид. Държах се непохватно, глупаво