Между ругатните Брена успя да извърне глава. Опита се да го захапе, но налапа само част от ризата му. Заплаши да стори нещо особено пъклено и зло на мъжествеността му, което накара Шон още повече да затегне хватката си.
Аха, помисли си Джуд и положи огромни усилия да сподави усмивката си.
— Остави я — обади се тя тихо. — Би трябвало да се засрамиш.
— Аз?! В тази рокля все едно е гола, а аз трябвало да се засрамя.
— Брена изглежда чудесно. — Понеже не виждаше друг изход, Джуд се приближи към него, старателно избягвайки обсега на ритащите Бренини крака, и хвана Шон за ухото. — Пусни я.
— Ох… По дяволите! — Последната жена, дърпала по този начин ухото му, беше собствената му майка. Тогава също се чувстваше безпомощен да се защити? — Просто искам да се погрижа за нея. Добре, добре, остави ме — помоли той, защото Джуд безмилостно изви ухото му.
Пусна Брена да стъпи на пода и въздъхна дълбоко като обиден и огорчен човек.
— Не разбираш ситуацията — подхвана той, но залитна, когато Брена стовари върху главата му тиган.
— Негодник. Не съм ти вързано на синджир куче и не го забравяй, ако обичаш.
Хвана се за ръба на мивката и се загледа как три Брени поемат по задното стълбище.
— Тя ме удари!
— Заслужи си го. — Джуд го хвана нежно за ръката. — Май е редно да поседнеш. Имаш късмет, че не докопа кования тиган, иначе щеше да се проснеш на пода.
— Не искам да излиза с някакъв проклет тип от Дъблин. — Замаян, позволи на Джуд да му помогне да седне на стол. — Не искам да се разхожда облечена по този начин.
— Защо?
— Защото не искам!
Търпеливо и с повече съчувствие, отколкото му даде да разбере, Джуд прокара нежно пръсти през косата му.
— Човек не получава винаги онова, което иска. Няма рана, но ще ти излезе цицина. И то — голяма. — Вдигна лицето му към своето и трогната от упоритото и нещастно изражение в очите му, леко го целуна. — Не съм подозирала, че имаш такава твърда глава. Ако не желаеш Брена да излиза с друг, защо не си я поканил да излезе с теб?
Той се раздвижи неспокойно на стола.
— Нещата не са такива.
Хвана брадичката му с два пръста.
— Нима?
Остави го да осмисли чутото и отиде да изключи котлона на печката под рибата, вече напълно изгоряла.
— Не искам да са такива — промърмори той.
Устните й се извиха в усмивка. Застанала все така с гръб към него, Джуд извади нови порции риба.
— Ще се наложи да повторя: невинаги получаваме онова, което искаме.
— Аз го получавам. — Изправи се и изчака за миг стаята да престане да се върти пред очите му. — Предпазлив съм по отношение на желанията си.
— Някога и аз бях такава. Едва след като поисках повече, се озовах тук.
— Е, аз съм вече там, където искам да бъда, така че мога да си позволя да съм предпазлив.
Все още с рибата в ръка, тя го изгледа безизразно.
— Наистина си твърдоглав.
— Това също ми харесва. Не, не, остави. Аз ще се оправя. — Бутна настрана тигана и извади друг, за да сгорещи ново олио. — Помоли Ейдан да даде на двамата гости по още една халба за моя сметка и да се извини, че поръчката им се бави. Ще го направиш ли, мила?
— Добре. — Понечи да излезе, но се обърна. Още й се струваше толкова ново да бъде част от това семейство. — Шон, може и да ти харесва мястото, където се намираш, и то наистина да е подходящо за теб, но в един момент се налага да провериш, за да си сигурен. Да предприемеш крачка напред или назад. Не постъпваш честно спрямо Брена или себе си, като тъпчеш на място.
— Като психолог ли ми говориш? — Хвърли поглед през рамо и видя как трепва и свежда поглед. — Не исках да прозвучи грубо, Джуд. А и ти си права. Просто не съм решил в коя посока да поема. — Замисли се, докато панираше рибата. — Всъщност тя се опита да ме пришпори. Не обичам да ме пришпорват. Така ме принуждава да забия пети и да не помръдна.
— Разбирам… Както разбирам и хора от типа на Брена — непрекъснато искат да придвижват нещата. В една или друга посока.
— Да. — Свъси вежди и докосна предпазливо с пръсти цицината на главата си. — В една или друга посока.
— Ако можеш да приемеш още един съвет — намери си работа в килера, когато чуеш Брена да слиза по стълбите.
— Много мъдра жена си.
— Добре върви, нали? — Дарси пудреше носа си в дамската тоалетна на ресторанта; плъзна поглед към лицето на Брена в огледалото.
— Храната доста я бива.
— Това — определено, но имах предвид цялото прекарване. Толкова е приятно от време на време да излизаш с по-изтънчени мъже. Матю е живял в Париж цяла година — не спираше да бъбри Дарси за своя кавалер. — Говори езика без акцент. Надявам се скоро да му внуша идеята да ме заведе там за един уикенд.
Брена се засмя.
— Напълно си в състояние да го накараш да си помисли, че идеята е негова.
— Естествено. Мъжете го предпочитат. Даниел е направо запленен от теб.
— Приятен е. — Знаейки, че ще минат векове, преди Дарси да приключи с освежаването, та да се върнат на масата, Брена извади червилото си. Е, червилото на Мери Кейт всъщност, задигнато от стаята на сестра й, ако трябваше да е откровена докрай.
— Изглежда страхотно и е дяволски богат. Защо не ги оставим двамата да ни заведат в Париж?
— Нямам време да ходя във Франция, нито нагласата да платя за пътуването по начин, по който един мъж би очаквал.
— Напротив — разполагаме с много време. — Дарси оправи косите си. — А една умна жена не плаща — под каквато и да е форма — освен ако не желае. Не съм си наумила да спя с Матю.
— Стори ми се, че го харесваш.
— Да, така е. Но не ме привлича по този начин. Това обаче, може да се промени — завърши тя весело.
Брена сви устни и се начерви. После попита:
— Някога имала ли си желание да спиш с мъж, който не е искал да спи с теб.
— Не познавам мъж, който да не е готов да смъкне ципа си и при най-малката провокация. Така са устроени; човек не може да ги вини.
— Но все има такива, които при определени обстоятелства просто не намират дадена жена за привлекателна по този начин.
— Всяко правило, предполагам, си има изключенията. Но не се притеснявай. — Потупа Брена окуражително по рамото. — Даниел те намира за много привлекателна. Сигурна съм, че с удоволствие ще легне с теб, ако искаш.
Брена въздъхна и пусна червилото обратно в чантата.
— Е, радвам се да го чуя.
Прекара чудесно. Най-прекрасното прекарване в живота й. Цивилизована храна, цивилизовано място и цивилизовани хора.
Беше и отегчена до смърт, но не искаше да го признае.
