Шон завъртя биреното шише в ръка и го заоглежда внимателно. Намигна на кучето в краката си.
— Колко такива шишета изпи този мъж, преди да се появя, Фин, момчето ми?
— Не съм пил. Искам да разбереш какво чувствам и мисля, преди нещата около нас да се променят. А те определено ще се променят, ако направим тази сделка.
— Те ще се променят, но ние ще определяме в каква посока да поемат.
— Ще погълне по-голяма част от времето ти.
Замисли се над тези думи на брат си и с какво наистина запълва времето си.
— Имам време в изобилие.
— Както и това на Дарси. Няма да остане доволна.
— Не. — Шон въздъхна. — Но пък ще се радва на украшенията и дрънкулките, които ще има възможност да си купи с печалбата. И ще остане в заведението, Ейдан. — Шон срещна погледа на брат си. — Трябва да й го признаеш.
— Поне докато не си намери онзи богат съпруг, за когото все приказва.
— Дори да го направи, ако реши да погостува на онези от нас, които сме останали селяни, пак можеш да я помолиш да препаше престилка и да вземе поднос.
— Та да го стовари върху главата ми. — Но Ейдан кимна с разбиране. — Прав си. Винаги би помогнала, ако има нужда. Знам го.
— Не поемай единствено ти цялата тежест — сделката, притесненията и уточняването на подробностите — посъветва го Шон. — Все пак сме трима… По-точно: четирима, сега като имаме нашата Джуд Франсис. Кръчмата е семейно заведение и принадлежи на Галахърови. Ще се справим добре със сделката, Ейдан. Имам хубаво предчувствие.
— Добре направи, че намина. Сега някои неща в главата ми се избистриха.
— Тогава значи съм заслужил още една бира, преди… — Шон замлъкна, защото дочу леки женски гласове. — Милостива Дево, ето ги. Изчезвам. Ще използвам задната врата.
— Следващия път ще те напия и ще изкопча какво толкова са те подплашили жените.
— Ако съвсем скоро не измисля какво да предприема, доброволно ще го споделя с теб.
След тези думи Шон се измъкна през задната врата.
Глава 8
Мелодията, която се въртеше в главата на Шон, неимоверно подобри настроението му. Докато парата от тенджерите и тиганите се надигаше, а олиото се нагорещи, той я остави да се лее нота по нота. После промени ключа, за да стане по-драматично. Думите не му бяха още съвсем ясни, но щяха да дойдат. Приличаше на лятна песен, пълна със светлина. Мислеше за нея и я слушаше как звучи в главата му — така зимната сивота изчезна.
Бирата и разговорът в кухнята с Ейдан предишния ден го успокоиха. А Шон най-много обичаше да се чувства спокоен.
В момента не разбираше защо събитията го изнервят. Малката Мери Кейт просто преживяваше фаза, типична за всички млади момичета. Щеше да отмине толкова бързо, колкото и се появи. Самият той премина през различни фази, нали? Спомни си как на осемнадесет копнееше и въздишаше по хубавата Колийн Бренан. За щастие никога не събра кураж да предприеме нещо повече. По онова време хубавата Колийн бе двадесет и две годишна и сгодена за Тим Рейли.
След няколко седмици му мина и започна да въздиша по друго красиво лице. Такъв бе ходът на нещата в края на краищата. С времето, разбира се, вече не само въздишаше, но откри и приятното усещане гола жена да лежи под него. И му се стори като истинско чудо.
Въпреки това внимаваше кого и как докосва, така че когато историята приключеше, всеки да продължи по пътя си, доволен от придобития опит. Не беше мъж, който възприема акта на любенето нехайно. А това, предположи той, е една от причините да не е участвал в такова истинско чудо… от няколко месеца насам.
И най-вероятно затова, допусна той, Брена О’Тул бе предизвикала този прилив на хормони.
Не бе сигурен, поне засега, дали възнамерява да направи нещо. Не. Брена бе същинска загадка и май е най-добре да я остави неразрешена. Малко време, прецени той, няколко внимателни стъпки, и двамата ще са на старата, позната територия.
Съзнанието му ще си възвърне обичайното спокойствие, а животът му ще продължи както досега.
Единствено трябва да забрави колко… възбуждащо му действат устните й.
Разбърка яденето в една от тенджерите и провери как върви печенето на зелето с картофи. Прибави още малко риган към супата — номер, научен от практиката. Тази вечер щеше да сервира Джуд, но той не се съмняваше, че ще се справи.
Междувременно предстоеше да изпържи риба за двама от гостите. Постави парчетата в олиото и вдигна глава, защото задната врата се отвори.
Раменете му мигом се напрегнаха, очите се присвиха и в стомаха му се появи топка.
— Чудесно ухае — отбеляза Брена непринудено, вдъхвайки ароматите. — Едва ли ще си хапнем така вкусно в Уотърфорд сити.
Беше се гримирала, а на ушите й висяха лъскави обици. И, за Бога — рокля, която не оставяше много за въображението на мъжете относно формите й, пък и откриваше доста от стройните й, мускулести крака.
— Какво си се издокарала такава?
— Ще вечерям с Дарси и двама от Дъблин.
Многократно би предпочела да придърпа стол към масата и да хапне от ястията на Шон, но бе дала дума и това изчерпваше въпроса.
— Готвиш се да излезеш с мъж, когото досега не си виждала през живота си, така ли?
— Дарси го е виждала. Най-добре да се кача горе и да я махна от огледалото или ще се мотае още поне час и никога няма да получа вечерята си.
— Я почакай една минута.
Сам по себе си тонът му бе достатъчен, за да я спре. Прозвуча доста остро и съвсем нехарактерно за Шон. Но преди още да успее да се извърне, той я държеше за рамото, което я накара да попита:
— Какво ти става?
— А, и парфюм — отбеляза той с отвращение, доловил аромата, който я обгръщаше. — Трябваше да се досетя. Направо се прибирай вкъщи. Няма да те пусна да ходиш никъде така облечена.
Щеше да си изпусне нервите и да го захапе за врата, но не съумя да преодолее смайването си.
— Да ме пуснеш ли? Какво искаш да кажеш?
— Точно така — нямаше да те пусна. И много добре разбираш какво искам да кажа. Изненадан съм, че майка ти е разрешила да излезеш от вкъщи облечена по този начин.
— На двадесет и четири години съм, ако случайно си забравил. Още преди няколко години майка ми престана да се занимава с избора на дрехите ми. И определено не е твоя работа как съм облечена.
— Но в случая, ще се намеся. Иди си вкъщи и махни тази боя от лицето си.
— Нищо подобно няма да направя.
Всъщност, използва червилото и сенките само защото знаеше, че Дарси ще я наплеска с два пъти повече, ако се появи без грим. Но нямаше причина да го споменава, особено след като чувстваше, че гневът й всеки момент ще надмогне смайването.
— Добре тогава. Аз ще го направя вместо теб. Тук и сега.
Стисна я под мишница, без да обръща внимание нито на яростните ругатни, нито на юмрука, стоварен в слепоочието му, и я повлече към мивката. През пелената черен гняв, разбушувал се в него, си представяше как ще натика главата й под крана и ще пусне с пълна сила студената вода.
Точно посягаше към кранчето и Джуд се втурна в кухнята.
— Шон!
Изненадата в укорителния й тон все пак го спря.
— Какво, за Бога, правиш? Веднага пусни Брена!
— Правя необходимото. Виж как се е издокарала, Джуд, и то за да излезе с непознат мъж. Не е редно.
