нараниш.
— Няма.
— Не би го направил нарочно, знам. — Усмихна се, но този път усмивката не стигна до очите й. — Не си такъв човек.
— Предпочитам да си ми сърдита, отколкото да си тъжна. Не обичам да те гледам, когато си нещастна. Брена…
Посегна да я докосне по косата, но тя поклати глава и отстъпи.
— Недей. Ще вземеш да кажеш нещо мило и любезно, а нямам сили да го понеса. И двамата ни чака работа.
— Никога досега не съм мислил за теб по такъв начин — промълви той нежно и тихо, когато тя тръгна да излиза.
Тя почувства как сърцето й потрепери и пое въздух, за да го успокои.
— Чудесен момент подбра да повдигнеш въпроса. Но от друга страна никога не си имал усет за времето, освен в музиката си.
— Често мисля за теб — повтори той.
Тръгна към нея и остана доволен да види объркване в очите й.
— Какво ще правиш?
Чувстваше се не на себе си, а мъжете никога не я смущаваха. И определено — не Шон. Ще се справи с него, разбира се. Винаги се справяше, така ще бъде и в бъдеще. Но не успя да накара краката си да помръднат.
Не е ли интересно, помисли си той, приближавайки я. Изглеждаше нервна и по страните й плъзна руменина.
— Преди никога не ми е хрумвало да направя това. — Вдигна ръката си с дълги пръсти, за да обвие тила й и да я притегли към себе си, като през цялото време наблюдаваше очите й. — А сега само за това мисля.
Докосна устните й със своите. Едно възбуждащо, нашепващо, унищожително докосване на устни.
Трябваше да се досети, че би целувал така, ако реши: бавно, нежно, възбуждащо, така че всякакви мисли да изчезнат от главата на една жена. Ръката на тила й леко я стисна, после я пусна, после пак я стисна и накара пулса й да затанцува. По тялото й се разля топлина, изпълни гърлото й, гърдите, корема и размекна коленете й, от което тя усети как започва бавно да се люлее заедно с Шон в прелъстителния ритъм на собствения си учестен пулс, което той постигна само с докосването на устните си.
Тя потрепери. Той се наслади на прелестното чувство — за пръв път да усети Брена О’Тул да потреперва до него. И искаше да го изпита отново веднага.
Но отстъпи, когато тя положи ръка на рамото му, за да го спре.
— Дойде ми изневиделица, когато ме целуна миналата седмица — прошепна й той, докато очите й постепенно се избистряха. — Сега май с теб стана така.
Стегни се, момиче, заповяда си тя. Не така ще се справиш с този мъж.
— Е, тогава значи сме квит.
Очите му се присвиха замислено.
— Да не би да е някакво състезание, Брена?
Почувствала се малко по-спокойна от доловеното леко раздразнение в тона му, отколкото когато й говореше нежно и прелъстително, тя кимна.
— Винаги съм го смятала за такова. Но в щастливите води на сексуалните въпроси и двамата можем да спечелим. Чакат ме клиенти.
Все още усещаше устните й върху своите, когато тя излезе от кухнята.
— И двамата можем да спечелим — промърмори той, — но не мисля, че ще играя по твоите правила, мила Брена.
Доволен от себе си, се върна при печката, за да ощастливи германските туристи.
В неделя слънцето реши да грее. Небето бе ясно и синьо. Сивите облаци далеч на изток му подсказаха, че развихрилата се над Англия буря вероятно ще пристигне преди края на деня и по тези места. Но за момента денят бе хубав и свеж, подходящ за разходка по хълмовете.
Мина му през ума, че ако се отбие в къщата на семейство О’Тул, сигурно ще го поканят на чай и бисквити. И ще му бъде приятно да види как ще реагира Брена на присъствието му след случилото се помежду им снощи.
Смяташе, че разбира какво й е в главата. Тя е жена, която обича нещата да стават както тя желае. Стъпка по стъпка, но бързо. Поради някаква причина му бе хвърлила око и тази идея започваше да му се нрави. И то доста, ако трябва да е откровен докрай.
Но той има свой начин на действие. Една стъпка невинаги следва друга по права линия, а и определено предпочиташе по-бавно темпо. Когато маршируваш напред, обикновено пропускаш дребните неща наоколо.
А той обича дребните неща: острия крясък на сврака, слънчев лъч върху стрък трева, вида на скалите, открояващи се върху фона на постоянно развълнуваното море.
Обичаше да се разхожда часове наред и често, отнасяйки се, го правеше. Добре си даваше сметка, че според убеждението на повечето хора не постига нищо през периодите, когато мечтае, и затова се усмихваха снизходително. Не така смяташе Шон. Тогава той вършеше всичко: мислеше, претегляше, виждаше.
И понеже виждаше, не забеляза Мери Кейт, докато тя не му подвикна и не се затича към него.
— Чудесен ден за разходка — отбеляза той. Като мярка за безопасност, напъха ръце в джобовете.
— Позатопли се. — Тя приглади коси, да не би да са се разпилели, докато тичаше към него. — Точно си мислех да намина покрай къщурката да те видя.
— Къщурката ми ли?
Неделната официална рокля, забеляза той, бе заменена с очевидно нов пуловер; беше си сложила обици, парфюм и червило. Всички примамки, използвани от жените.
Внезапно проумя колко е права Брена за ситуацията. И се ужаси.
— Смятах да се възползвам от предложението ти снощи.
— Снощи?
— Да слушам музиката ти по всяко време. Обожавам да слушам как свириш някоя от мелодиите си.
— Ами… Точно бях тръгнал към вашата къща да поговоря с Брена по един въпрос.
— Няма я вкъщи. — Мери Кейт реши да му даде известен тласък и затова го хвана под ръка. — Трябвало да се оправи нещо при Морийн и хукна заедно с мама и Пати.
— Е, тогава ще поговоря с баща ти…
— И него го няма. Заведе Алис Мей долу на плажа — искала да събира миди. Но си добре дошъл.
С пълно съзнание за дръзкото си поведение, тя плъзгаше ръката си нагоре-надолу по неговата, докато вървяха. Допирът до мускулите — ръка на мъж, а не на момче — ускори пулса й.
— С удоволствие ще ти направя чай и нещо за хапване.
— Много мило от твоя страна.
Имаше чувството, че ще умре на място. Стигнаха върха на хълма. Пред тях се показа къщата на семейство О’Тул. Макар от комина да се виеше тънка струя дим, като цяло изглеждаше празна.
Пикапът на Брена не беше паркиран на улицата. Кучето не се виждаше никъде. Очевидно дори Бети го бе напуснала в този важен момент.
Оставаше му единствено да се измъкне бързо, като страхливец.
— Боже, къде ми е акълът? — Спря на място и се удари с ръка по главата. — Трябваше да помогна на Ейдан… в къщата. Съвсем забравих. — Бързо освободи ръката си от нейната и я потупа нежно, както се прави с кученце. — Постоянно забравям разни неща, затова сигурно няма да се изненада от закъснението ми.
— Ами, ако и без това си закъснял…
Наведе се съвсем близо напред към лицето му. Дори разсеян страхливец като него разпозна поканата на красноречивия жест.
