непостоянните и най-капризните.
— Вярно е — съгласи се Дарси с небрежна пленителна усмивка. — Пазя се за богат мъж, който ще ме постави на пиедестал и ще разсипе скъпоценни камъни в краката ми. Но междувременно — погали зачервеното лице на Джак — мога да се радвам на вниманието на едри и привлекателни ухажори.
— О, иди и занеси халба на баща ми, преди нашия Джак съвсем да загуби способността си да говори. — Брена кръстоса крака и вдигна подадената от Ейдан чаша. — При мен си в безопасност, Джак.
— Ти си не по-малко красива от нея.
— Не говори такива неща високо, за да не те чуе, иначе и двама ни ще одере живи.
Трогната и развеселена, тя го целуна по бузата. В този момент Шон излезе от кухнята.
Беше смешно, прецени тя, и жалко: забеляза как той замръзна на място, вторачи се, а после подскочи, когато вратата се върна и го фрасна по гърба.
Вътрешно доволна, само вдигна вежди и постави свойски ръка върху рамото на Джак.
— Добър вечер, Шон.
— Брена.
Толкова много чувства бушуваха в него, че той не успяваше да ги разграничи. Едно от тях обаче определено беше раздразнение, друго — неловкост. И, по дяволите, трето, което нямаше никакво право да се явява, си бе направо похот. Но всичко останало бе пълен хаос.
Отпи от бирата и го погледна над пяната.
— Днес ядох от супата ти при Джуд. Беше много хубава.
— Тази вечер има ciste, госпожа Лари закла няколко прасета тази седмица.
— Звучи добре, а, Джак?
— Да. Значи ли това, че ще останеш да хапнеш, Брена?
— Не. Прибирам се вкъщи, след като си изпия бирата.
— Ако промениш решението си, може да хапнем заедно; обичам ciste, пък и Шон го прави добре.
— Бива го в кухнята, нали? — Изрече го с усмивка, но очите й бяха остри и насмешливи. — Ти готвиш ли, Джак?
— Наденички и яйца понякога. И мога да сваря картофи. — Джак си беше Джак — прие въпроса й съвсем сериозно и сега със свъсени вежди изброяваше кулинарните си умения. — Справям се и със сандвич, стига да разполагам с необходимите продукти, но това всъщност не е същинско готвене.
— Ще преживееш. — Потупа го приятелски по рамото. — Такива като мен и теб трябва да оставят готвенето на хора като Шон. Ейдан, налага ли се да работя в кръчмата през уикенда?
— Ще ми е от помощ, ако дойдеш в събота. Поканили сме популярен оркестър, а твоята Мери Кейт ни съобщи, че група туристи са ангажирали хотела за събота. Някои от тях сигурно ще наминат насам.
— Тогава ще дойда в шест. — Изпи си бирата и се плъзна от стола. — Ще дойдеш ли в кръчмата в събота, Джак?
— Ами… да. Харесвам оркестъра.
— Ще се видим тогава. — Хвърли поглед към задната част на помещението и видя баща си, потънал в разговор с приятели. Ще остане поне още час, прецени тя, и му подвикна: — Тръгвам, татко. Ще кажа на мама, че ще се прибереш скоро. Дарси, погрижи се да излезе най-много след час, ако обичаш.
— Ще му покажа вратата. — Дарси отнесе поднос с празни чаши на бара. — Във вторник имам среща с един от Дъблин, който мина от тук. Ще ме води в Уотърфорд сити на вечеря. Защо не си намериш мъж и не дойдеш и ти?
— Бих могла.
— Сетих се нещо още по-хубаво: ще накарам този от Дъблин да доведе свой приятел.
— Добре. — Брена не проявяваше никакъв интерес да вечеря в Уотърфорд с непознати, но изпитваше невероятно задоволство да го обсъжда и планира, докато Шон слуша. — После ще остана да спя при теб, защото вероятно ще се върнем късно.
— Ще дойде да ме вземе точно в шест — извика Дарси след отправилата се към вратата Брена. — Бъди тук навреме и се направи красива.
При излизането на Брена Джак въздъхна.
— Ухае на стърготини — промърмори той по-скоро на себе си. — Много е приятно.
— Какво я душиш? — сопна се Шон, което накара Джак да запремигва насреща му.
— Какво?
— Ей сега ще се върна.
Вдигна подвижната част от плота, прекрачи, пусна го да падне с трясък — Ейдан мислено го наруга — и хукна след Брена.
— Почакай минутка. Мери Брена. Една проклета минута, по дяволите.
Тя спря до пикапа и за пръв път през живота си усети топлината от разливащото се из нея чисто женско задоволство. Прекрасно чувство, прецени тя. Направо прекрасно.
Позволи по лицето й да се изпише съвсем слаб интерес и се извърна.
— Някакъв проблем ли има?
— Да, има проблем. Какво си седнала да флиртуваш с Джак Бренан по този начин?
Веждите й се стрелнаха нагоре.
— Бих искала да знам теб това какво те засяга.
— Само преди броени дни ми предложи да те любя, а докато се обърна, си приказваш сладко-сладко с Джак и кроиш планове да ходиш на вечеря с някакъв си от Дъблин.
Тя изчака секунда. После — още една.
— И какво?
— Какво ли? — Зачервен и бесен, той я изгледа свирепо. — Ами просто не е редно.
Тя сви безразлично рамене и се обърна да отвори вратата на пикапа.
— Не е редно — повтори той и я сграбчи за рамото, за да я извърне към себе си. — Няма да го приема.
— Каза ми го и преди. Съвсем ясно.
— Нямах предвид това.
— Ако си решил все пак да правиш секс с мен, трябва да ти съобщя, че вече не го желая.
— Не съм решил… — Млъкна и едва не залитна. — Не желаеш ли?
— Точно така. Когато те целунах, не се оказа онова, което предполагах. Излиза, че ти си прав, а аз — не. — Напълно съзнателно го потупа снизходително по бузата. — И с това слагам край на този въпрос.
— Как ли пък не! — Притисна я към пикапа достатъчно бързо и плътно, за да я накара да се развълнува и раздразни. — Ако те искам, ще те имам и това е краят на въпроса. А междувременно искам да се държиш прилично.
Не можеше да говори. Сигурна беше, че ако се опита, ще се задави с думите си. Затова направи единственото, което й хрумна: заби свитите си в юмруци ръце в корема му.
Дъхът му секна, лицето му пребледня. Но не отстъпи. Фактът, че успя, при положение че знаеше колко е силен ударът й, предизвика нова тръпка на вълнение през тялото й.
— Ще поговорим за това, Брена, насаме.
— Чудесно. Имам много за казване.
Доволен, че е постигнал своето, той се отдръпна.
— Намини към къщурката сутринта.
Кипяща от гняв, тя се качи в пикапа и затръшна вратата.
— Бих могла — обяви и включи двигателя, — но няма да го направя. Дойдох при теб веднъж, но ти ме отритна. Няма да дойда повторно.
Той отстъпи назад, за да не минат гумите на пикапа през стъпалата му. Ако тя не дойде при него, помисли си той, докато колата се отдалечаваше, ще намери друг начин да останат насаме, за да… стигнат до някакво споразумение, така да се каже.
Насаме.
Глава 7
