— Ще ме чака. — Този път я погали по главата, както се гали дете. От нацупения й вид разбра, че го е приела точно така. — В най-скоро време ще мина да пием чай. Поздрави семейството си от мен.
Направи цели двадесет крачки, преди да въздъхне облекчено. Какво бе станало изведнъж с момичетата О’Тул, зачуди се той. Вместо да се поразходи, евентуално да изпие чаша чай в гостоприемна кухня или да поседи в къщурката си, където да се занимава с музика, сега сметна за въпрос на чест необходимостта да отиде в селцето и да направи нещо за Ейдан.
— Какво правиш тук? — попита го Ейдан.
— Дълга и сложна история. — Влизайки, Шон се огледа предпазливо. — Джуд вкъщи ли е?
— Горе е с Дарси. Сестра ни е леко затруднена какво да облече, за да подлуди окончателно онзи от Дъблин, с когото ще излиза.
— Е, това ще им отнеме известно време. Слава Богу. Наситих се на жени за момента — обясни той, когато Ейдан вдигна вежди. — Ах, какво хубаво куче си ти. — Наведе се и почеса Фин по главата. — Расте, и то с всеки изминал ден.
— Така е, а и е с много добър нрав, нали, момчето ми?
Фин извърна пълни с обожание очи към Ейдан и размаха ентусиазирано опашка.
— Ако порасне още малко, с този замах ще събаря лампите от масата. Имаш ли една излишна бира?
— Две. По една за всеки. Жените — продължи Ейдан, докато се отправяха към кухнята, — понеже сме на тази тема, винаги ще ти създават един или друг проблем. Това е заради красивото ти лице.
Развеселен, Шон седна до масата, а Ейдан извади две бири и ги отвори. Разсеяно положи ръка на главата на Фин, когато кучето се настани до него.
— Ти самият се радваше на успех сред дамите, доколкото си спомням. А не си и наполовина толкова привлекателен като мен.
— Но съм доста по-умен. — Ухилен, Ейдан подаде бирата на брат си. — Пазех се за най-добрата.
— Няма спор по въпроса. — След като чукна шишето на Ейдан със своето, Шон отпи голяма, жадна глътка. — Не за жени дойдох да говорим, а да избягам за известно време от присъствието им.
— Ако предпочиташ да обсъждаме делови въпроси, имам и такива. — Извади пакет чипс и преди да седне, го постави помежду им. — Сутринта ми се обади татко. Той и мама ни изпращат целувки. Щели и на теб да звъннат.
— Излязох да се поразходя. Сигурно сме се разминали.
— Е, най-важната новина е, че следващата седмица татко отива в Ню Йорк за среща с Магий. — Кучето го гледаше с пълен с надежда поглед и понеже Джуд не беше наоколо, за да изрази неодобрението си, подхвърли на Фин парче чипс. — Иска да прецени що за човек е, преди да продължим със сделката.
— Никой не преценява хората толкова бързо и точно, колкото татко.
— Да. А междувременно Магий ще изпрати свой човек тук, за да огледа нещата на място. Казва се Финкъл и ще отседне в хотела на скалите. Татко и аз се разбрахме да не обсъждаме финансови въпроси с Финкъл, докато не научим повече неща за Магий.
— Ти и татко най-добре знаете как да постъпвате в подобни случаи. Но…
— Но какво?
— Все пак важно е да знаем какво ще получим от сделката. Не говоря само за пари, но и за това как проектът на Магий ще подпомогне кръчмата.
— Точно така.
— Значи номерът е — продължи Шон след поредната глътка бира — да извлечем информация, без в замяна да предоставяме такава.
— Татко ще работи по въпроса в Ню Йорк.
— Което не ни пречи ние да работим тук. — Също толкова лесна плячка като Ейдан и Шон подхвърли на Фин парченце чипс. — В нашето щастливо малко семейство, Ейдан, имаме талантлив бизнесмен. — Шон наклони чашата към брат си. — Става въпрос за теб.
— Така е.
— А — продължи Шон и посочи с пръст тавана, — горе имаме две прекрасни жени. Едната нежна и чаровна; чрез стеснителността си прикрива пред по-малко наблюдателните много остър ум. Другата е флиртаджийка и красавица, която умее да върти мъжете на малкото си пръстче, преди да се усетят какво им се е случило.
Ейдан кимна бавно и го насърчи:
— Продължавай.
— Налице съм и аз, братът, лишен дори от една мозъчна клетка, заета с бизнес. Онзи, приветливият, който не обръща никакво внимание на финансовите въпроси.
— Да, наистина си доста приветлив, Шон, но бих казал, че разбираш от бизнес не по-зле от мен.
— Не е точно така, но имам достатъчно акъл да се справям. И достатъчно, за да знам, че Финкъл ще се съсредоточи върху теб. — Направи разсеян жест с бутилката си към Ейдан, за да дообмисли думите си. — А докато той прави това, останалите можем да го заобиколим и да го нападнем всеки по свой начин, така да се каже. Според мен, когато приключим, ще знаем всичко, което ни е необходимо. И тогава ще сключиш сделката, Ейдан. И стане ли въпрос за ирландско гостоприемство и музика, за кръчмата на Галахър ще приказват като за най-привлекателното заведение в цялата страна.
Ейдан се облегна назад. Очите му бяха тъмни и сериозни.
— За това ли мечтаеш, Шон?
— Ти мечтаеш за това.
— Не това те питам. — Преди Шон да вдигне шишето, Ейдан го сграбчи за китката и я стисна достатъчно силно, за да накара главата на Шон да се наклони въпросително. — За това ли мечтаеш?
— Заведението е наше, на Галахър — отвърна Шон простичко. — Редно е да е най-доброто.
След миг Ейдан го пусна и нетърпеливо се надигна.
— Никога не съм си представял, че ще се задържиш тук.
— Къде да отида? И защо?
— Винаги съм смятал, че един ден ще решиш какво искаш да постигнеш с музиката си и ще отидеш да го сториш.
— Получавам от музиката си онова, което желая. — Понеже вече никой не му подмяташе парченца чипс, Фин се настани в краката на Шон под масата. — Доставя ми удоволствие.
— Защо никога не си направил опит да я продадеш? Защо никога не отиде в Дъблин, Лондон или Ню Йорк, за да свириш по места, където да бъде чута?
— Не съм готов да я продавам. — Беше извинение, но разполагаше единствено с него. Останалото, което добави обаче, беше истина. — И нямам никакво желание да ходя в Дъблин, Лондон или Ню Йорк, Ейдан, или където и да било, за да пея за вечерята си. Тук ми е мястото. Тук е сърцето ми.
Настанен удобно, разсеяно галеше хълбока на Фин с крак.
— Нямам стръвта на пътешественик като теб или Дарси, или мама и татко. Когато се събудя сутрин, искам да видя нещо познато и да чуя обичайните звуци. Приятно ми е — продължи той, докато Ейдан го изучаваше, — да знам имената на хората около мен и да се чувствам у дома, независимо къде съм.
— Ти си най-добрият от всички ни — обяви Ейдан тихо и накара Шон да се разсмее от изненада и смущение.
— Това вече е велико признание.
— Такъв си. Носиш в сърцето си земята, морето и въздуха тук и се отнасяш към тях с уважение и любов. Аз не можах да го направя, преди да обиколя и да видя всичко, което исках. Когато тръгвах, Шон, трябва да ти призная, не мислех да се връщам. Не и завинаги.
— Но постъпи точно така.
— Защото започнах да проумявам онова, което ти винаги си знаел: тук е нашето място в света. По право, ако се вслушаме в сърцата си, а не в реда, по който сме се раждали, ти би трябвало да оглавиш кръчмата.
— И ще я унищожа само за една година. Благодаря, но не.
— Няма да го направиш. Невинаги съм ти признавал достойнствата, които притежаваш.
