Държеше се сякаш никога не му се е хвърляла в обятията и никога не го е целувала така, че да му замае напълно главата. Като че е халюцинирал и тя никога не е седяла срещу него на кухненската маса и не е предлагала да се хвърлят в леглото.
А беше направила и двете неща. Знаеше го, защото всеки път, когато бе близо до нея, мускулите на стомаха му се стягаха.
На Шон това не му харесваше. Ни най-малко. Нито му се нравеше лекотата и проклетата естественост, с която тя се държеше, докато се потапяха в обичайните си отношения през тази събота вечер. При всяко негово излизане от кухнята по една или друга причина, тя му хвърляше особен поглед — малко насмешлив, донякъде мил.
Чудеше се как така преди му е допадало същото това изражение на лицето й.
В единия край на тезгяха от кестеново дърво бира наливаше Брена, а Ейдан се грижеше за другия. Разговаряше с клиентите, смееше се заедно със стария господин Рейли, който имаше навика да предлага брак на всяко хубаво младо момиче. Щом музикантите подхванеха песен, която обичаше, се присъединяваше към хора.
Правеше всичко, забеляза Шон, което е правила стотици пъти в събота вечер, когато кръчмата е препълнена, а музиката е хубава.
Трябваше да изпитва облекчение, повтаряше си той, защото двамата сякаш възстановиха нормалните си взаимоотношения и се държаха както обикновено.
А той се дразнеше до безумие.
Носеше джинси и широк пуловер. Вероятно е виждал същия този пуловер на гърба й поне сто пъти. Тогава защо точно сега се замисля за стегнатото дребно тяло отдолу? Подвижно, гъвкаво и силно, с малки гърди, твърди като праскови точно преди да узреят.
Разсея се и докато вадеше пържените картофи, изгори пръстите си във врялото олио; наруга се, задето мисли — дори за секунда — за тези гърди.
Такъв е бил планът й, реши той. Измамна вещица. Пося желанието в съзнанието му, раздвижи слабините му — ами в края на краищата той е мъж — и сега самото й присъствие го тормози.
Е, и той може да играе тази игра.
Вместо да изчака Дарси да вземе поръчките, той сам ги изнесе в салона. Само за да покаже на Брена О’Тул, че ни най-малко не го вълнува.
Докато прекосяваше кръчмата, перверзното създание дори не погледна към него. Не, просто за да го дразни, продължи да пълни халбите бира и да разговаря с двойката туристи сякаш са най-добрите й приятели и по навик са наминали в събота вечер.
Събраните й коси бяха вързани на тила с черна панделка. На приглушената светлина грееха като огън.
Щеше му да прогони мислите за косите й. Предпочиташе пръстите му да са заровени в тях.
— Здравей, Шон. — Мери Кейт застана до него, точно когато сервираше пържените картофи на семейство Клуни. Приближи се още малко с надежда новият й парфюм да му направи впечатление. — Пълно е.
— Музиката е доста жива, а и като че ли всички гости на хотела са тук тази вечер.
— Чудесно се забавляват. — За да надвика музиката, когато оркестърът подемаше припева на „Малони иска още едно питие“, повиши глас, стараейки се да звучи сексапилно. — Аз обаче предпочитам да слушам как свириш ти.
Усмихна й се и пъхна празния поднос под мишница.
— Мен можеш да ме слушаш безплатно, когато пожелаеш. А тези момчета от Галуей наистина си ги бива. — Хвърли поглед към оркестъра и се възхити как цигуларят борави с инструмента. — Със семейството си ли си тук?
Мери Кейт усети как самочувствието й се спаружва като спукан балон. Защо винаги мисли за нея, като за едно от момичетата О’Тул? Тя вече е пораснала, вече е жена.
— Не, не съм с никого.
Не беше лъжа, опита се да се убеди. Вярно, дойде с родителите си и Алис Мей, но не беше с тях.
— Чудесно свирят — промълви той, забравил за нея; бе потънал в удоволствието от музиката. — Бързо, интелигентно и ярко. Нищо чудно, че са си спечелили такова име. Най-силен е гласът на тенора, но знае как да го използва, та да не заглушава останалите.
Запита се как ли ще изпълнят една от неговите балади и се върна към действителността едва когато Мери Кейт го докосна по ръката.
— И ти можеш да си изградиш име. — Очите й бяха пълни с мечти, когато срещнаха неговите. — И да станеш дори по-известен от тях.
Не отговори и дори не се замисли над подобна възможност; просто я целуна леко по бузата.
— Много мило момиче си, Мери Кейт. Е, най-добре да се връщам в кухнята.
Едва вратата се затвори зад него, когато Брена нахълта.
— Казах ти да стоиш далеч от сестра ми.
— Какво?
Беше смръщена като буреносен облак, очите й святкаха и вещаеха кавга.
— Не дойдох ли тук преди седмица и не ти ли обясних как стоят нещата с моята Мери Кейт?
Точно така бе постъпила, разбира се. И, призна Шон, той не се бе връщал повече на това.
— Просто поговорихме, Брена. Нищо повече. Това е толкова безобидно, колкото и да погъделичкаш едно бебе.
— Тя не е бебе, а и ти я целуна.
— О, милостиви Боже на кръста, бих целунал и майка си по същия начин.
— Германските туристи са гладни — обяви Дарси, влизайки с куп празни чинии. — Искат три порции яхния и две — риба. Човек да си помисли, че не са яли откакто са напуснали родината си.
Остави чиниите и претегли тежестта на джоба на престилката си.
— Но, Бог да ги благослови, наистина дават щедри бакшиши и само един от тях ме тупна по задника.
Залови се да мие чиниите, а Брена си пое дълбоко въздух.
— Дарси, имаш ли нещо против да свършиш тази работа по-късно? Трябва да поговоря с Шон насаме.
Дарси я погледна и вдигна вежди. Сега вече забеляза напрежението, плискащо се на вълни между двамата. Доколкото й бе известно те не бяха щастливи, освен ако не се препираха и заяждаха един с друг. Но сега изглеждаше… по-различно.
— Станало ли е нещо?
— Тази О’Тул си въобразява, че съм хвърлил око на Мери Кейт и ме предупреждава да внимавам.
Отвори хладилника, за да извади рибата. Но не и преди да види как Брена трепна.
— Нищо подобно. — Изрече го без обичайната си разпаленост и свадливост. Шон я погледна. — Но тя ти е хвърлила око.
— О, определено си пада по него — съгласи се Дарси.
— Той обаче никога не би забелязал.
— Само поговорих с нея. — Почувства се неловко с два чифта женски очи, вторачени в него едновременно със съжаление и отвращение. Затова се извърна и включи печката, за да сгорещи олиото. — Следващия път направо ще я отстраня от пътя си и ще продължа напред. Това задоволява ли ви?
Дарси въздъхна.
— Какъв дървеняк си, Шон.
Стисна ръката на Брена окуражително и излезе.
— Извинявам се, че нахълтах и ти се развиках. — Брена рядко се извиняваше и това само придаде по- голяма тежест на думите й. — Всичко е толкова ново за Мери Кейт в момента: университетът е зад гърба й, сега започва да се ориентира в службата. Вижда Морийн така доволна като младоженка и нашата Пати, развълнувана за собствената си сватба напролет, и… — Усети се безпомощна и разпери ръце. Никак не я биваше с думите, особено когато най-много й трябваха. — Мисли се за пораснала и готова за всичко в живота. А сърцето й още е като на момиче, при това — романтично. И е много крехко, Шон. Можеш да го
