— Не мога. Знаеш, че не мога. Трудно е да го обясня на близките си.
— Не знам кога отново ще получа свободна вечер.
Зрението й се замъгли — той бе плъзнал език зад ухото й.
— А какво ще кажеш за сутрините?
— Истината е, че в обозримото бъдеще всичките ми сутрини са свободни.
— Ще намина при първа възможност.
Той се изправи, вдигна кепето й и погали косата й. Дощя й се да се протегне като котка. И да замърка доволно.
— Вратата е винаги отворена.
Глава 13
Утрото беше меко. Кротък дъжд се сипеше върху пробуждащите си с настъпването на пролетта цветя. Много тънка бяла мъгла се стелеше по земята; обещаваше да се разсее от първите слънчеви лъчи, които пробият облаците.
Брена пристъпи в притихналата къщурка на Хълма на феите. Дори феите обичат да спят, спомни си тя. Вероятно същото важи и за призраците, които избират сиви дъждовни зазорявания, за да се отдадат на мечти.
Чувстваше се пълна с енергия. И знаеше как точно възнамерява да я използва.
Спря в подножието на стълбището да свали ботите си, после се отърва от якето и шапката си. Окачайки кепето на закачалката, леко прокара пръст по забодената на него брошка с изображение на фея. Бе прехвърляла тази брошка на много кепета.
Запита се дали на друг, освен на Шон, би хрумнало да й подари подобно украшение. Повечето хора, когато й правеха подаръци, избираха нещо практично. Инструмент, наръчник, топли чорапи или работна риза от здрав плат.
Виждаха я в такава светлина, в края на краищата. А ако трябва да е искрена, и тя се вижда така. Практичен човек, с малко време за губене по глупости или красоти.
Но от Шон бе получила миниатюрна сребърна фея с присвити очи и разперени криле.
И се запита дали ако някой друг й я бе подарил, щеше да я носи почти всеки ден, без да се замисля.
Не знаеше отговора, нито какво означава. Само сви рамене и реши, че е просто заради характера на отношенията им.
Пулсът й обаче се ускори, докато изкачваше стълбите.
Той спеше почти заровен под чаршафите и одеялата, в самия център на леглото, като мъж, свикнал да разполага с цялото пространство. В краката му котаракът образуваше черно петно, но отвори очи — хладни и проницателни — при влизането на Брена.
— Пазиш го, а? Е, от мен никога няма да го узнае. Но сега, ако не желаеш да бъдеш смутен или да завиждаш, на твое място щях да се изнеса оттук.
Бъб изви гръб, после сякаш премисли, скочи на земята и се отърка о краката на Брена. Тя се наведе и прокара ръка по гърба му.
— Съжалявам, скъпи, но съм намислила да галя друг тази сутрин.
Този мъж определено използва всеки сантиметър от леглото. Е, предстоеше му да го сподели, помисли си тя и разкопча ризата си.
Дори да си бе дал труда да запали камината предишната вечер, сега тя бе загаснала. Ако стъкне нов огън, за да прогони хлада, може да го събуди. Възнамеряваше да постигне това със съвършено различни средства.
Спеше спокойно, отбеляза тя, докато се събличаше. Сякаш напълно е потънал в сънища и не се мяташе. Спомни си, че спи дълбоко — нали когато е прекарвала нощта в стаята на Дарси в другия край на коридора, десетки пъти е чувала как госпожа Галахър го буди?
Скоро ще се разбере колко време и усилия са нужни да бъде разбуден с други средства.
Вълнуващо бе да го гледа, когато той не го съзнава, когато е безпомощен, когато въобще не подозира какво е замислила. В момента лицето му излъчваше и сила, и красота, а и някаква невинност. Но пък винаги бе смятала, че Шон е далеч по-невинен от нея.
Той вярваше в разни неща. Вярваше, че те просто ще се случат, когато му дойде времето, без да се налага да прави каквото и да е. Именно това я притесняваше най-много, особено по отношение на музиката му. Защо си въобразяваше, че някой случайно ще влезе в къщурката и ще изкупи всичките мелодии, които е записал върху нотните листове?
Не е достатъчно само да ги пише. Не го ли разбираше? От мързел го прави, предположи тя и поклати глава. Ако продължи да мисли за това, ще загуби настроението си. И би било пълно пропиляване на сутринта.
Пристъпи гола към леглото, пъхна се под завивките и го възседна. Прилепи устни към неговите. Възнамеряваше да започне така, както е била събудена Спящата красавица. Но не смяташе да се ограничи само с целувка.
Той бе потънал в сънища — с всякакви форми и цветове. Чувстваше се приятно отпуснат и щастлив. Постепенно започна да различава усещания — топъл вкус на жена, която раздвижва кръвта и разбужда съзнанието. После улови аромата й — беше му познат, и при следващото поемане на въздух пулсът му се учести. Усети формата й, допира на плътта й до неговата.
Вдигна ръка и я зарови в невероятните й коси. Нашепваше името й, а тя не преставаше да се движи, да го обгръща, да го поема. Първият прилив на похот го заля, докато все още бе полузаспал.
Проникна в нея безпомощен, хванат в паяжина от потребност, изплетена, докато още спеше. За пръв път откакто се помнеше, не успяваше да контролира тялото си. Не можеше да предприеме нищо, освен да позволи да бъде взет.
Отвори очи. Тя бе над него. На фона на меката сива светлина косата й грееше като огън, а зелените й очи го пронизаха. После се изви назад и зарови ръце в косата си, докато отвеждаше и двамата към финала.
— Милостива Дево — бе всичко, което успя да изрече той, и това й достави огромно удоволствие.
— Добро утро. — Чувстваше се златна и сияеща. — Това е цялото време, което мога да ти отделя. Трябва да вървя.
— Какво? Защо?
Посегна да я улови, но тя чевръсто се измъкна.
— Ами приключих с теб, момчето ми, а ме чака работа.
— Върни се. — Помисли дали да не седне, но успя единствено да се извърти настрана. — Ще се представа по-добре сега, вече започвам да се разбуждам.
— И двамата се справихме добре. — Навлече фланелката, после ризата. — Чакат ме в хотела. А и трябва да хвърля поне бегъл поглед на колата ти, защото казах на татко, че първо ще намина оттук заради нея.
— Тогава — довечера. — Простена, когато котаракът скочи на леглото и заби нокти в хълбока му. — Намери начин да останеш тук довечера.
Поканата я свари неподготвена и тя му хвърли бърз поглед, докато навличаше работните си панталони. Очите му бяха полузатворени.
— Утре вечер съм на работа в кръчмата. Ще кажа, че ще остана да спя при Дарси.
— Защо трябва да лъжеш?
— Знаеш как ще клюкарстват хората, ако разберат, че се виждаме по този начин.
— Има ли някакво значение?
— Разбира се.
Този път, когато го погледна, се изненада да види не сънените му, а широко отворените очи.
— Да не би да се срамуваш, Брена?
— Не. Но е лично. Отивам да погледна колата ти, а при първа възможност ще се постарая и да я оправя. — Наведе се да го целуне, после отметна косата от челото си. — Ще се върна, щом ми се удаде
