Сълзите на луната

случай.

Той се изтегна по гръб, с което раздразни Бъб достатъчно, че да го одраска отново. Остана загледан в тавана, докато не чу входната врата да се затваря след нея.

Кога, зачуди се той, бе започнал да иска повече? И защо именно от нея иска повече? Каква е тази надигаща се у него потребност? Винаги ли е съществувала?

Какви въпроси, помисли си той възмутен. Цял куп, а не разполага с нито един отговор.

Стана от леглото и вероятно щеше да се насочи към банята, но шумът от запалването на колата му го привлече към прозореца.

Брена отиваше до капака на мотора и докато я наблюдаваше, го отвори и напъха глава вътре. Представи си как вече го кълне, задето е забравил да направи нещо си или е допуснал да се зацапа не знам какво си. Никога не успяваше да й обясни, че за него всичко в мотора му изглежда зацапано и тайнствено и не предизвиква никакъв интерес. Стига двигателят да запали, когато завърти ключа, пет пари не дава как протича процесът. Но това в никакъв случай не важеше за Брена. Тя изпитваше върховно щастие да разглоби нещо на съставните му части и да ги разгледа внимателно. Сети се, че трябва да я помоли да погледне скарата му, защото всичко, което слагаше на нея, изгаряше от едната страна.

В следващия миг тя си извади главата и затръшна капака. Хвърли поглед към прозореца, където той стоеше, и очите й пълни с възмущение — го пронизаха. Той й се ухили предизвикателно, преди тя да се отправи към пикапа си. По начина, по който се движеха устните и, предположи, че го праща по дяволите.

Докато влизаше в пикапа, заваля. Остана загледан как с обичайната си енергия и непредпазливост излезе на заден на пътя и пое през бабуните.

Но вече не се усмихваше. Веселието му бе изместено от истински шок. Вече разполагаше с един от отговорите, а той никак не му допадаше. Беше влюбен в нея.

— По дяволите! Как, за Бога, ще се справя с това?

Накани се да напъха ръце в джобовете, но беше гол. Обърна се с намерението да отиде под душа; очакваше така да прогони чувството.

Лейди Гуен стоеше на прага и със спокойно скръстени ръце го наблюдаваше.

— Господи! — Колкото и глупаво да бе, сграбчи одеялото от леглото и го омота около кръста. — На човек му се полага известно уединение в дома му.

Объркан и притеснен, я погледна. Изглеждаше му истинска. Бе така красива, както я описваха всички легенди. Очите й, изпълнени в момента с нежно съчувствие и разбиране, накараха стомаха му да се свие.

Несъмнено тя стоеше пред него, а котаракът се увиваше около краката й и не спираше да мяука.

— Значи това си чакала, за да ми се явиш? Да осъзная нещо, от което ще се почувствам наранен. Е, твърдят, че когато човек е нещастен, е добре да има компания, но аз предпочитам сам да ближа раните си.

Тя тръгна към него грациозно, изпълнена с достойнство, а очите й блестяха. Видя я да вдига ръка и усети безплътното й докосване по бузата си като нежна утеха.

В следващия миг тя изчезна.

Постъпи както правеше винаги, когато на пътя му се изпречваше нещо, с което не желаеше да се занимава напъха го в ъгъл на съзнанието си, убеден, че постепенно ще намери разрешение, и се потопи в музиката си.

Тя му помагаше да намери равновесие, хранеше сърцето му. Колкото и близък да бе с роднините си, никога не успя да им обясни какво означава за него възможността да я чува в главата си, да я усеща в себе си, а после да я накара да прозвучи.

Това бе единственото, с което винаги бе разполагал, от което бе имал потребност и което се боеше да не изгуби.

До появата на Брена.

А тя винаги бе до него — от нея бе имал потребност, без да си дава сметка колко дълбоко е вкоренено това чувство. А сега знаеше и се страхуваше да не изгуби нея и онова, което току-що откри.

Замислено отвори кутийката върху пианото. Вътре бе сложил перлата, която получи при гроба на Мод. Сега разбираше какво очаква от него Карик. Но съвсем не бе готов да предложи на Брена нито перлата, нито себе си.

Каквото и да бяха планирали другите за него, той ще се движи със собствена скорост и по свой начин. Беше обещал на Брена приятелство. Нямаше да наруши дадената дума, но започваше да разбира, какво ще му струва това, не успее ли да спечели цялото й сърце.

Жената, която дойде в леглото му сутринта, не търсеше романтика и обещание за бъдещето. Тя се интересуваше единствено от момента и от насладите, които може да си осигури.

По друго време и с други жени и той постъпваше така. Не бе свикнал да изпитва копнеж. И не възнамеряваше да му се отдава.

Просто трябваше да измисли какви стъпки да предприеме, в каква последователност и в каква посока. И тъй като ставаше въпрос за Брена, щеше да постигне целта си по-бързо и лесно, ако открие начин да й внуши, че от самото начало идеята е била нейна.

Затова… Леко прокара пръсти по клавишите. Просто трябва така да извърти нещата, че Брена О’Тул да го ухажва.

Мисълта го развесели и пръстите му започнаха да се движат по-бързо, мелодията стана по-жива. Още когато спря да нахвърля нотите, думите започнаха да идват в главата му.

Ела при мен. Ще танцуваме, щом го желаеш. Ала по-бързо ела, моя червенокоса красавице, по-бързо ела, защото те искам. Целуни ме и обещай от този миг да ме обичаш, от този миг и докато птиците пеят. Чакам те. Ела и ме убеди, че с дошло времето да падна на колене пред теб.

Долови смешното в ситуацията и това разсея напрежението, стегнало гърдите му. В крайна сметка как е възможно човек, който познава и двамата, да не види абсурдността на подобна връзка?

Тя вечно планира, той — мечтае. Мненията им по различни въпроси се сблъскваха по-често, отколкото да съвпадат. Но какво разбира сърцето от логика? А и той е достатъчно мъдър да осъзнае, че ако се бе увлякъл по някоя, която повече прилича на него, двамата щяха да си пропилеят живота, без да постигнат нищо.

И макар да не се сещаше за мъж с характера на Брена, си представи как при евентуална среща двамата ще си изпотрошат главите с чукове до една седмица.

Всъщност, ако нагласи нещата така, че тя да възприеме случилото се помежду им за нещо трайно, той на практика ще я предпази от кратък и пълен с насилие живот.

Реши обаче да не споделя с нея това свое мнение.

Удовлетворен, върна перлата обратно в кутийката, остави нотните листове разхвърляни наоколо и тръгна, за да започне работния си ден.

Съобразявайки се с вкуса на Брена, изпече сладки с ябълки. Щом подхожда към въпроса от положението на обърнатите им роли, приготвянето на едно от любимите и изкушения му се струваше доста находчив ход.

Замисли се дали би успял да се убеди, че не е влюбен в нея. Дори си представи как се справя донякъде, изброявайки всички причини защо идеята не е добра. На първо място стоеше липсата на намерение да се влюби — поне не сериозно — още няколко години.

А когато си представяше жената до себе си, тя винаги е била мека, женствена и нежна натура. Жена, с която се чувства спокойно, мина му през ума, докато оформяше сладките. А с тази О’Тул нямаше никакво спокойствие, независимо че е истинска благодат в леглото. В края на краищата, колкото и примамливо да звучи, един мъж не може да прекара целия си живот в леглото с гола жена с гореща кръв.

Това го накара да се замисли за сутринта и за начина, по който го докара до екстаз още преди да се е разбудил напълно. От което пък се почувства още по-малко удобно. И понеже Шон си беше Шон, изостави тази мисъл. Поне за момента.

Не заради секса се влюби; той просто се оказа ключът, който отвори сърцето му, за да види какво е таил в себе си. Никога не е била лесна жена. Господ му е свидетел, сигурно щеше да го тормози и