преследва, докато не му се прииска да я убие. Ще предизвиква караници и винаги ще намира начин той да си изпуска нервите.
Но, Господи, как само го караше да се смее. И знаеше половината от нещата, които се въртят в главата му, преди да е намерил думите. Това е скъпоценно качество. Беше наясно с всичките му недостатъци, но не роптаеше срещу тях.
Е, не държеше кой знае колко на музиката му и от това му бе малко криво. Реши обаче да го приеме като липса на разбиране. Точно както той нямаше никакъв интерес или познания за тайнствата, скрити под капака на колата му.
Накъдето и да се наклонят везните — за или против — няма значение. Сърцето му вече й принадлежи. Просто трябваше да я накара да го задържи.
Украси сладките с парченца тесто, както бе видял на някаква картинка. Намаза ги отгоре с яйце и ги пъхна във фурната.
Когато Дарси влезе, той бъркаше в голямата тенджера прочутата яхния на Галахър и си тананикаше.
— Стомахът ми е празен като главата на Рори О’Хара. Искам един сандвич, преди да започне смяната.
— Ще ти направя — предложи Шон, преди тя да нападне хладилника. — Иначе ще оставиш пълен хаос и ще се наложи аз да разчиствам.
— С печено говеждо, ако е останало, моля.
— Има предостатъчно.
— Е, тогава не се стискай. — Седна и вдигна крака на стола до себе си: хем да се порадва на новите си обувки, хем да й отпочинат краката преди работа. Хвърляйки поглед към съдовете, които му предстоеше да измие, подуши въздуха. — Сладки с ябълки ли има във фурната?
— Може би. Ще ти запазя, ако не ме тормозиш.
Прокара пръст по вътрешността на купата, в която бе приготвил пълнежът, и го облиза.
— Доколкото си спомням, това са любимите на Брена.
Шон разряза сандвича на две — знаеше, че иначе Дарси ще негодува.
— И аз си спомням толкова — обяви той, но постави чинията пред нея с безизразно лице.
— Ти… — Дарси млъкна и взе първата половина от обяда си. — Не, не желая да знам. Най-добрата ми приятелка и брат ми — отбеляза тя след първата хапка. — Никога не съм допускала, че ще видя подобно нещо. Направо не мога да повярвам.
— Ами продължавай да се опитваш. — Изпълнен с любопитство, той седна срещу нея. — Приятелка си и с Джуд, а не изглеждаше никак притеснена, че тя и Ейдан…
— Джуд ми е нова приятелка. — Дарси го изгледа навъсено със сините си очи. — Съвършено различно е. Сигурно е заради лицето ти — прецени тя. — Едва ли има нещо общо с пленителния ти характер. Просто е заслепена от външния ти вид. Никой не отрича, че имаш много привлекателно лице.
— Казваш го само защото двамата с теб страшно си приличаме.
Засмя се, преди отново да отхапе от сандвича.
— Напълно си прав. Какво да правим като сме така красиви, скъпи?
— Ще трябва да си носим тежкото бреме — обяви той тържествено и я накара да се разсмее.
— Определено ми е приятно да нося подобен товар. И ако един мъж не желае да погледне по-далеч от лицето ми, нямам от какво да се оплаквам. Важното е, че знам колко е акълът в главата ми.
— Да разбирам ли, че онзи от Дъблин, с когото се виждаш, те третира като домашен любимец?
Тя раздвижи рамене, раздразнена. Връзката, макар и с толкова добри перспективи, не я удовлетворяваше.
— Радва се на компанията ми и ме води по изискани и стилни места. — И понеже го споделяше с Шон, просъска: — Където прекарва половината от времето да се фука със себе си и работата си, в очакване да онемеят от възторг. В действителност не е и наполовина толкова умен, колкото се смята. Повечето от това, което е постигнал, дължи на семейните си връзки, а не на собствения си усилен труд или умения.
— Отегчена си от него.
Отвори уста, затвори я и сви рамене.
— Да, отегчена съм от него. Какво не ми е наред?
— Ако ти кажа, ще запратиш чинията по мен.
— Няма. — В знак на примирие тя я бутна настрана. — Този път.
— Добре тогава, ще ти кажа какво не ти е наред. Подценяваш се, Дарси, а после се дразниш, че и другите правят същото. Не проявяваш никакво уважение към мъжете, които падат в краката ти и обещават да ти поднесат света на тепсия. Цял живот сама си пълниш тепсията и я носиш със собствените си ръце. И съзнаваш способността си да продължиш да го правиш.
— Искам повече. — Изрече го свирепо, по необясними причини бе готова да се разплаче. — Какво лошо има да искам повече?
— Нищо.
Постави ръка върху нейната.
— Искам да посетя различни места, да видя различни хора. Да притежавам неща. — Стана и закрачи напред-назад сякаш се намираше в клетка. — Не мога да не го искам. Всичко би било къде-къде по-лесно, ако бях влюбена в него поне малко. Дори съвсем мъничко щеше да е достатъчно. Но не съм и не мога да се навия. Затова тази сутрин се събудих с мисълта, че ще скъсам с него. И по този начин отказвам прекрасно пътуване до Париж.
— Правилно е да постъпиш така.
— Не го правя, защото е правилно — раздразнена, тя вдигна ръце. — Правя го, защото няма да позволя първото ми пътуване до Париж да бъде отровено от мъж, който ме отегчава до смърт. Шон… — върна се до масата, седна отново и като се наведе напред, обяви съвършено сериозно: — Аз не съм добър човек.
Той отново взе ръката й.
— Независимо от това те обичам.
Очите й се изпълниха с признателност.
— Трябваше да се досетя, че няма да седнеш да изброяваш добродетелите ми. И все пак се чувствам по-добре. — И именно защото беше така, тя бръкна отново с пръст в купата и обра останалия вътре пълнеж. — Ще ми се да намеря някого, с когото да ми е забавно и весело както на теб с Брена.
Може би не долови веднага рязката промяна в очите му, когато той стана и започна да разчиства масата. Но го познаваше достатъчно добре — на моменти по-добре от себе си.
— По дяволите! Точно от това се опасявах. Хлътнал си по нея, нали?
— Няма какво да се притесняваш.
— Напротив. Обичам и двама ви. О, глупак такъв! Не можеш ли просто да се забавляваш като повечето мъже?
Сети се за сутринта и самият той близна от пълнежа за ябълковите сладки.
— Забавлявам се.
— И колко ще продължи това, след като си се влюбил в нея?
Заинтригуван, той й хвърли поглед през рамо, преди да се залови за работа.
— Престават ли нещата да бъдат забавни, когато се появи любовта?
— Да, щом се появи само у единия.
— Май не вярваш, че съм способен да спечеля любовта й, ако реша.
— Шон, не желая да те нараня, нито пък Брена би искала да го стори, но тя направо ми каза, че иска само да спи с теб.
— Тя ясно даде да се разбере какво иска. — Този път той се усмихна. — Но аз искам повече. Какво лошо има да искам повече?
— Не е моментът да ми отвръщаш с моите думи. Притеснявам се за теб.
— Недей. — Изми най-голямата купа на ръка, за да не претоварва съдомиялната. — Знам с какво съм се захванал. Няма да вървя против чувствата си. И какво лошо има да направя каквото мога, за да променя нейните чувства?
— В момента, когато реши, че я ухажваш…
