— Но нито те помоли, нито го пожела. Даже да си си представял жена, която би го направила, Ейдан, никога нямаше да загубиш сърцето си по нея.
Ейдан понечи да възрази, но само въздъхна и обяви:
— Имаш отговор за всичко. Доста е дразнещо, защото винаги изглежда верен.
— Мислил съм за тези неща. А сега аз имам един въпрос и искам да ми отговориш. Когато обичаш една жена отвъд всякакъв здрав разум, от това боли ли те, или ти носи наслада?
— И двете, и то едновременно.
Шон кимна, докато поемаха обратно.
— Подозирах, че е така, но е друго някой да го потвърди.
В приятната ясна вечер работата следваше динамичния си ход като вятъра, който се носеше над морето. Музиката привличаше клиенти: едни, за да я послушат, докато отпиват от бирата си, други — за да се включат в припяването. Някои ставаха да потанцуват.
Независимо от забързаното темпо, Шон намираше време да се появява в салона. При едно от излизанията видя Брена да снове между масите с валсова стъпка в ръцете на стария господин Рейли и се замисли.
— Хрумна ми нещо, Ейдан. — Шон собственоръчно донесе две порции риба с пържени картофи на бара. Наля си бира, за да утоли жаждата си. — Погледни как Брена танцува там.
— И? — Ейдан приключи с изливането на две халби „Гинес“. — Не ми се вярва да забегне с него, независимо колко често му обещава.
— Жените са родени, за да мамят мъжете. — Шон отпи и се загледа как Брена се кърши в кокалестите обятия на възрастния мъж. — Но ги наблюдавам, както и останалите, които стават от време на време. Чудя се дали няма да е интересно, когато уреждаме нещата със залата, да не предвидим и малко място за танцуване.
— Нали залата ще бъде за това?
— Не говоря за професионални танци, а да има къде посетителите да танцуват.
— Е, това е интересно хрумване — Ейдан се огледа наоколо, за да види лицата на хората. — Добре, мога да предложа на Магий, когато се стигне до проектирането и всичко останало.
— Брена нахвърли една скица. Пазя я в кухнята. Искаш ли да й хвърлиш едно око? Ако ти хареса, сигурно ще се заинтересуваш и от по-сериозния чертеж, който я помолих да направи.
Заинтригуван, Ейдан погледна брат си.
— Помолил си я да направи чертеж, така ли?
— Да, защото е наясно какво искаме. И какво би трябвало да построи Магий. Да не би да възниква някакъв проблем?
— В никакъв случай. Признавам, Шон, че наистина си прав — законът не променя онова, което носим в сърцето си. С удоволствие ще видя какво има предвид нашата Брена.
— Чудесно. И ако ти хареса — защо не го изпратиш на Магий, да видим как ще реагира?
— Бих могъл, но допускам, че има той си има проектанти.
— Тогава се налага да измислим как да го склоним да приеме нашето предложение. Не би навредило — промърмори Шон, все още загледан в Брена, — да подхванем нещата в наши ръце от самото начало.
— Става — съгласи се Ейдан.
Колкото и изящно да танцуваше Брена, Ейдан имаше нужда от нея зад бара. Привлече вниманието й и й направи знак. Забеляза как тя изгледа Шон. Макар и отстрани, Ейдан почувства горещината на разменените погледи.
— Бих ти бил благодарен да не разсейваш барманката ми, когато сме затънали до гуша в работа.
— Просто седя тук и си пия бирата.
— Ами иди я пий в кухнята, освен ако не желаеш половината ни клиенти да се вторачат във вас двамата.
— Не бих се смутил. — Остана загледан в Брена още миг. — Но не знам тя как ще го приеме.
За да не я раздразни, ако продължава да разсъждава по този въпрос, Шон се вмъкна обратно в кухнята.
Не му представляваше проблем да си намира работа, докато стане време за затваряне; трябваше му поне час да почисти, преди да приключи за вечерта.
Миеше тенджерите, когато влезе една от музикантките. Хубавата блондинка се казваше Айлийн. Късо подстриганите й коси подчертаваха острите й черти. Имаше ясен глас и дружелюбен нрав. Шон се бе възхищавал на първото и се бе възползвал от второто — безобидно наистина — при предишното ангажиране на оркестъра в „Галахър“.
— Добре се справихме тази вечер.
— Определено. — Изплакна тенджерата и се обърна към нея. — Хареса ми аранжимента на „Мъглива роса“.
— За пръв път я свирим пред публика. — Тя се приближи и се облегна на плота до мивката. — Подготвила съм още две песни. Нямаш нищо против да ти ги изпея, нали? — Прокара пръст по ръката му. — Не трябва да се връщам тази вечер. Би ли искал да ме приютиш… както миналия път?
Миналия път се бяха забавлявали половината нощ с музика, а после един с друг. Жената, припомни си Шон, не се притесняваше да демонстрира талантите си. Споменът го накара да се усмихне, докато обмисляше най-благовидния отказ.
Когато влезе да внесе подноса с празни чаши, освен червената пелена пред очите си, Брена видя единствено склонената глава на Шон и как блондинката го гали по ръката. Пристъпи решително напред и силно стовари подноса върху плота — чашите подскочиха и се раздрънчаха.
— Трябва ли ти нещо тук?
Айлийн светкавично долови заплахата в искрящите очи.
— Вече не. — Весело потупа Шон по ръката. — Май ще се прибирам все пак. Някой друг път, Шон.
— Ами… — Разполагаше с половин секунда да реши какво да направи; доверявайки се на инстинкта си, придаде на лицето си смутено изражение. — Добре.
— Винаги с удоволствие идваме в „Галахър“ — добави Айлийн на излизане.
Сдържа усмивката си, докато не се озова отвън, и се запита какви ли страдания ще причини на Шон дребничката червенокоса жена.
— Това ли са последните чаши? — попита Шон и се съсредоточи върху търкането на тенджерата, сякаш бе целта на живота му.
— Да. Бих искала да знам какво беше това.
— Кое?
— Между теб и певицата с големите гърди и момчешката коса.
— О, Айлийн. — Съзнателно прочисти гърлото си, докато оставяше тенджерата настрана, за да се захване с чашите. — Отби се да каже лека нощ.
— Аха! — Забоде пръст в ребрата му и го накара да подскочи. — Ако беше малко по-близо, направо щеше да се вмъкне в кожата ти.
— О, просто е с дружелюбен нрав.
— Запомни, че докато ти и аз се въргаляме в леглото, ще стоиш настрана от дружелюбните жени.
Душата му се изпълни с наслада, но той успя да го прикрие и само се изправи.
— Обвиняваш ли ме в нещо, Брена? — Остана доволен, че успя да съчетае подходящо обида и болка. — Че се пускам на друга жена, докато съм с теб, например? Толкова лошо ли мнение имаш за мен?
— Видях каквото видях.
Изгледа я изпитателно за миг, после с огорчен вид започна замислено да бърше плотовете. Интересно е, помисли си той, да види колко усилия ще положи да го омилостиви.
— Галеше те по ръката.
— Но аз не я докоснах, нали?
— Не е там въпросът…
По дяволите. Брена скръсти ръце, после ги разпери и ги натика в джобовете. Искаше да издере лицето на блондинката. И продължаваше да го иска, призна пред себе си тя. Не че отстъпва от битката, но няма да
