я започне тя. Особено заради мъж.
— Усмихваше й се.
— Ще се постарая да не се усмихвам на никого, ако не получа първо одобрението ти.
— Изглеждахте така доволни, че сте заедно. — В джоба ръката й все още бе свита в юмрук. Ако не се чувстваше толкова глупаво, вероятно би се поддала на изкушението да го удари. — Веднага ще се извиня, ако е лъжа.
— Добре. — Остави нещата дотук, отиде до вратата и се сбогува с брат си и сестра си. Когато отново се извърна, Брена изглеждаше толкова раздразнена и нещастна, че той почти се пречупи. Но един мъж трябва да довърши започнатото. Подхвана хладно, доста язвително, та да й даде да разбере, че се налага да се постарае още. — Предпочиташ ли да останеш при Дарси?
— Не.
— Добре тогава.
Отиде до задната врата, отвори я и изчака. Тя взе кепето си и якето от закачалката, пъхна ги под мишница и излезе в хладната нощ.
Не си продумаха повече. Той подкара по пътя към къщурката, а тя гледаше през прозореца.
Уверяваше се, че реакцията й е била съвършено нормална. Размърда се на седалката и го заяви високо, та да го чуе и той. Шон обаче не каза нищо и се наложи тя да се пребори със себе си, за да не се разбере колко е смутена.
— Трябва да се съгласиш, че това е нова територия и за двама ни.
Точно това е посоката, помисли си той, на която се бе надявал. Погледна я спокойно и кимна.
— И никога не сме обсъждали границите й — продължи тя.
— Ти искаше секс. Получаваш го.
С кранчето на окото си я видя как трепна. Отлично.
— Така е. Вярно — промърмори тя, докато той спираше пред къщурката. Стомахът й започваше да се свива. — Но аз… Само дето… — Изруга и бързо слезе от колата, за да го догони. — По дяволите, поне ме изслушай!
— Слушам те. Искаш ли чай? — попита той убийствено любезно, влизайки в антрето.
— Не, не искам чай. И стига си се държал като дивак. Ако не си разбрал какво искаше онази жена, тогава си сляп като прилеп и два пъти по-глупав.
— По-съществено е какво искам аз… И какво възнамерявам да направя.
Тръгна нагоре по стълбите.
— Тя е страшно красива.
— Ти също. Какво общо има това?
Остана зяпнала цяла минута, преди краката й отново да се раздвижат. През всичките години, откакто познаваше Шон, никога не й бе казвал, че е красива. Беше сразена.
— Не го мислиш наистина, но няма значение. Не към това се стремя.
Той реши, че непременно ще се върне на тази тема, но за момента започна да вади съдържанието на джобовете си и да го поставя върху нощното шкафче.
— А към какво се стремиш, Брена?
— Когато започнахме тази история… Когато аз я започнах, въобще не споменах какво очаквам. — Щеше й се да умее да борави добре с думите като него. Прокара ръка през косата си. — Искам да кажа, че докато сме заедно, докато един от нас или двамата не приемем историята за приключила, не възнамерявам да съм с друг мъж.
Той седна на леглото, за да свали ботушите си.
— Искаш да кажеш, че никой от нас не бива да се вижда с друг ли?
— Да, точно това.
Предстоеше им да бъдат само двамата и идеята — не, направо изискването — определено бе нейно. Силна първа крачка в посоката, накъдето искаше да поемат, поздрави се той. Забави отговора, защото намери за уместно да я остави с впечатлението, че обмисля.
— И аз мисля така, но…
— Но какво?
— Как ще разберем и кой ще реши, кога нещата са се променили, Брена?
— Не знам. Никога не съм очаквала нещата да се усложнят. Дори не го допусках, докато не видях певицата, увлечена по теб. Не ми хареса.
— Докато сме заедно, няма да докосна друга. Трябва да ми имаш доверие.
— Имам ти доверие, Шон. — По-уверена, тя пристъпи към него. — Проблеми ми създават едрогърдите блондинки.
— Напоследък харесвам дребни червенокоси жени.
Облекчена, че хладината изчезна от очите му, тя се засмя.
— Е, сдобрихме ли се?
— Започнахме да се сдобряваме. — Потупа мястото до себе си. — Хайде да ти свалим ботите и да продължим да се сдобряваме.
Тя с охота се подчини и започна да развързва връзките.
— Засегнах те, за което се извинявам.
— Нямам нищо против да се спречквам с теб, Мери Брена. — Прокара ръка през косата й. — Но не ми е приятно да си мислиш, че бих поискал друга жена, докато съм с теб.
— Тогава няма да си го мисля.
Свали ботите и се изправи, но внезапно застина — беше се втренчил в нея.
— Какво има?
— Приятно ми е да те гледам.
— Нищо ново не виждаш.
— Може би заради това. — Погали страните й и прокара пръсти през косата й. — Познавам това лице — отбеляза той тихо, — така добре, както познавам моето. Изниква в съзнанието ми и когато не те виждам. — Докосна устните й. — Виждам формата, цвета на очите, настроенията в тях.
В момента, отбеляза той, в погледа й се четеше изненада и леко безпокойство.
— Устата — продължи, — извивките й. Такова прекрасно лице. Нямам нищо против да си го представям, когато те няма.
— Доста странно…
Млъкна, когато устните му покриха нейните.
— А и цялата останала част от теб. — Плъзна ръце по тялото й. Спря я, преди да успее да си свали пуловера. — Дай на мен. — Изправи я и започна да дърпа пуловера нагоре сантиметър по сантиметър. — Доставя ми удоволствие да те разсъбличам, да отстранявам пластовете, докато стигна до прекрасното ти тяло. Влудявам се от начина, по който го покриваш.
Беше смаяна, а и дъхът й секна.
— Така ли?
— Постоянно си мисля — знам какво се крие отдолу. — Разкопча панталона й. — Тялото й е било в прегръдките ми. — Остави панталоните да се спуснат в краката й. — Свали ги, мила — прошепна той и хвана подгъва на фланелката й.
— Изглеждам като дванадесетгодишно момче.
— Тъй като съм бил дванадесетгодишно момче — изхлузи фланелката през главата й, — ти гарантирам, че случаят не е такъв. Млечнобяла кожа и силни рамене. — Сведе глава и докосна първо едното, после другото с устни. — А тук… — Обхвана гърдите й. Дъхът й секна. — Толкова са нежни, твърди и чувствителни.
Тя се потопи в усещанията, които плъзгащите се по тялото й ръце пораждаха. След това изведнъж сепнато си пое дъх, когато той я вдигна и я постави да седне на скрина.
Прокара устни по гърдите й, а тя успя единствено да прошепне:
— Господи!
— Искам да свършиш. — Свали единствената дреха, останала на нея, и сведе глава. — И искам да викаш моето име, докато го правиш.
