Плъзна пръст между бедрата й и стигна до горещата и влажната й сърцевина.
Ръцете й се впиха в раменете му. Вълни на наслада преминаваха през тялото й. Започна цялата да трепери и се почуди дали ще оцелее. И извика неговото име.
Падаше или летеше? Усети как се разтапя. Той я взе в прегръдките си и я отнесе до леглото.
— Светлината…
— Така ще се виждаме по-ясно. — Положи я върху леглото и започна да сваля ризата си. — Знаеш ли колко възбуждащо ми действа да знам, че мога да те обладавам отново и отново? Да знам какво криеш вътре в себе си за мен?
Тя го привлече по-близо.
— Искам те вътре в мен.
— А аз искам първо да те усетя слаба. — Устните му започнаха да я изучават, ръцете му я галеха навсякъде. И да викаш моето име.
— Негодник такъв. — Фактът обаче, че простена, го зарадва. — Само се опитай да го направиш.
Стори му се чудесно предизвикателство и се залови със задачата.
В един миг ръцете му бяха нежни, същинско докосване на вятъра; в следващия миг ставаха твърди като желязо. Всеки допир предизвикваше нови тръпки. Имаше подход, какъвто не си бе представяла, когато мечтаеше да стане неин любовник.
И му имаше доверие. Пълно доверие.
Отвори се с охота да го поеме.
Започнаха да я обливат вълни на наслада и тя се предаде. Напълно и покорно, както не бе правила никога с друг.
Той изглежда го усети и бавно продължи да прониква в нея, докато цялото й тяло се изопна от напрежение.
Притискаше се към него с влажна и гореща кожа, посрещаше го с женствен ритъм, който разгаряше желанието му за сливане. На светлината на лампата видя очите му да се присвиват, да се фокусират върху лицето й, докато се стараеше да се въздържи и да я докара до ръба на оргазма.
Потрепери и извика името му.
Потопи се в нея по-силно, отколкото възнамеряваше, но тя се надигна да го посрещне, да го приеме. Плът се сля с плът, сърце биеше до сърце. Тържествуващ, той бе на прага да се освободи.
— Никоя друга, освен теб, Брена. — Сърцето му още не се бе успокоило. — Кажи ми го и ти.
— Никой друг, освен теб — промълви тя и светът около нея избухна.
Зашеметен от любов, той изля семето си в нея.
Глава 15
Обикновено се събуждаше рано и веднага се залавяше с работата за деня. Можеше да се успи само ако бе прекалила с пиенето предишната вечер.
И понеже снощи не бе пила друго, освен газирана вода, когато отвори очи, тя се изненада да види слънцето доста високо в небето. Тутакси последва втора изненада — беше на ръба на леглото и не бе паднала единствено защото я бе обгърнала ръката на Шон.
Разположил се насред дюшека, бе я избутал до самия край.
Направи опит да се размърда, да го бутне, да се освободи и да стане. Той обаче я притегли по-близо до себе си и тя се прилепи към него.
— Ти може и да си от мързеливците, които се излежават цяла сутрин, но аз не съм. — Опита се да се откопчи, но откри, че не цялото му тяло спи. — Събуждаш се готов, така ли? — попита тя и се изхили, преди да отблъсне ръцете му. — Е, с мен не е така. Аз искам душ и кафе.
Отговорът бе изсумтяване, придружено от приплъзване на ръката му нагоре, за да погали гръдта й.
— И не ме закачай. Не желая да се любя, преди да си изпия кафето.
Той само спусна ръка между краката й и се увери, че тя лъже.
— Добре. — Гласът му бе дрезгав и сънлив, хватката му бе достатъчно силна, за да я прикове на място. — Тогава ти просто си лежи и ме остави да се възползвам от теб.
По-късно, когато, залитайки, се озова в банята, тя прецени, че не е чак такава саможертва от време на време сутрин да се възползват от нея по този начин.
Пусна водата — даде предимство на по-хладката, защото усещаше кожата си гореща и зачервена. Влезе в старинната вана на крачета, дръпна завесата и пъхна глава под струята, за да намокри косата си.
Не бе особено лесна задача тънката струя да се пребори с толкова много коса. Почти бе успяла, когато завесата се дръпна. Отвори едно око и смаяно се вторачи в Шон.
— Не допускам, че си в състояние да ме обезпокоиш отново, особено толкова скоро след случилото се.
— Искаш ли да се обзаложим? — попита той и влезе във ваната при нея.
Определено й предстоеше да загуби.
Краката й леко се подкосяваха, когато рязко изтегли пешкира към себе си.
— Стой на разстояние — предупреди го, увивайки кърпата около косата си, като пръскаше вода навсякъде. — Нямам повече време за теб. Трябва да се прибера вкъщи.
— Значи ли това, че нямаш време за питка на тиган.
Тя отмести няколко мокри кичура от челото си.
— Ще правиш питка на тиган?
— Така възнамерявах, но ако толкова бързаш, просто ще изпържа яйца.
Вече се бе подсушил и миеше зъбите си. Беше твърде интимно, но тя не показа недоволство.
— Е, не бързам чак толкова. Намира ли те се някоя нова четка за зъби?
— Не, но при създалите се обстоятелства можеш да използваш моята.
Тя държеше резервна четка за зъби и някои други абсолютно необходими дреболии при Дарси. Но забрави да ги вземе снощи.
— Възразяваш ли да донеса някои мои неща тук, за да е по-удобно?
Наведе се над мивката да изплакне устата си. Всъщност така прикри тържествуващия блясък в очите си. Още една стъпка напред, похвали се той.
— Нямам нищо против. — Подаде й четката. — Сега използвай каквото намериш. Слизам да сложа кафето.
— Благодаря.
Остави я и отиде да облече джинси и пуловер. Ако не трябваше да се яви в кръчмата, би могъл да я уговори да прекарат деня заедно. Но сега разполагаха с около час.
Вече съвсем ясно виждаше как двамата могат да съжителстват. Доказателство бе днешната утрин: започва с любене, закусват заедно, а после всеки поема към задълженията си. Или вечер Брена седи в кухнята на кръчмата, докато той работи. Чака го да се приберат вкъщи.
Слизайки по стълбите, все пак си даде сметка за предстоящите стъпки, преди да се стигне дотам. Но не можеше — не искаше — да повярва, че след като е толкова влюбен, няма да намери начин да прекара живота си с нея.
Нужна им е собствена къща. С голяма кухня и с достатъчно спални за семейството, което ще създадат. Спестяванията му щяха да стигнат да купи земя. Сложи вода за кафето, но извади и чай, защото го предпочиташе в началото на деня.
Разби яйца, добави брашно и мляко. Едва не изпусна кутията с мляко — на задната врата се почука и преди той да скрие изненадата си, весел глас изчурулика:
— Съжалявам. — На прага в кухнята стоеше Мери Кейт. — Не исках да те стресна. — Страните й бяха порозовели от разходката до къщурката, а очите й грееха радостно. — Излязох да глътна малко чист въздух и понеже днес имам свободен ден, ми хрумна да се отбия за минутка.
Умът му трескаво обмисляше как да я отпрати: бързо, но внимателно, така че да не се почувства засегната. В главата му се завъртя натрапчивата мисъл да извика „Пожар“, но дори за това се оказа прекалено късно.
