— Дори развратниците ли?
— Внимавай какви ги говориш, момиче! — намеси се Майк. — Ако искате да се биете, това е едно. Но ще говориш с уважение на майка си и няма да обиждаш сестра си.
— Нека го отрече!
— Мери Кейт… — обади се Брена.
Почти го прошепна, в тона й имаше повече молба, отколкото заплаха.
Устните на Мери Кейт продължаваха да потрепват — не успяваше да овладее гнева си.
— Нека отрече, че е прекарала нощта в леглото на Шон Галахър.
Порцелановата чаша се спука, когато Майк я стовари върху плота. Брена успя единствено да затвори очи обзе я срам и мъка.
— Не отричам. Била съм там и друг път, по собствена воля. Съжалявам, ако те е наранило. — Изправи се на разтрепераните си крака. — Това не значи, че съм развратница. Държа на него. Но си съвършено наясно, че ако ме накараш да избирам между двама ви, ще избера теб.
Нужен й бе целият кураж, за да извърне лице към родителите си. Разбирането в очите на майка й би й подействало като балсам, ако не беше шокът в смаяното изражение на баща й.
— Съжалявам. Съжалявам, задето не бях откровена с вас. Но сега не мога да говоря повече за това. Просто не съм в състояние.
Излезе забързано и щеше да мине покрай сестрите си, ако Пати не се пресегна и не я улови за рамото.
— Всичко е наред, мила — промълви тя и я прегърна здраво.
Това я сломи и сълзите, напиращи в очите й, рукнаха. Заслепена от тях, се втурна нагоре.
В кухнята Моли не изпускаше от очи по-малката си дъщеря. Сърцето й скърбеше и за двете, но в този случай справедливостта изискваше да раздели утешаването и прилагането на дисциплина.
Чуваше се единствено накъсаното дишане на Мери Кейт. Като помълча още малко, Моли се настани на стола, освободен от Брена.
Никой не забеляза кога Майк бе излязъл през задната врата.
— Знам какво е да изпитваш чувства към някого — подхвана Моли тихо. — Да гледаш в най-добрата светлина на този, който ще удовлетвори всички копнежи и ще запълни цялата празнина — независимо дали си на двадесет, или на четиридесет години. Не се съмнявам в онова, което носиш в сърцето си, Кати.
— Обичам го. — В тона й се прокрадна предизвикателство — единственият останал й щит. И по бузата й се отрони самотна сълзица. — И тя го знаеше.
— Тежко е да изпитваш чувства към някого, който не ти отвръща със същото.
— Можеше и да ми отвърне, но тя му се хвърли на врата.
— Кати, мила!
Моли имаше много аргументи против: този мъж е прекалено стар за теб; това е само увлечение и ще премине; ще се влюбиш поне пет пъти, преди да срещнеш предопределения за теб. Вместо това тя просто взе ръката на Мери Кейт.
— Шон харесва Брена — подхвърли тя нежно. — И я харесва отдавна. Както и тя него. Те не са безотговорни и не желаят да наранят никого. Знаеш го, нали?
— Но не проявиха отговорност към мен.
— Не виждат никого, освен себе си, а за теб въобще не са мислили.
Беше по-лошо — многократно по-лошо — да я гледат със състрадание и въпреки това се чувстваше като глупачка.
— Излиза, че е съвсем в реда на нещата двамата да са заедно.
Добре формулирано, помисли си Моли.
— Не говоря за това. Въпросът засяга само Брена, нейната съвест и сърце. Не ти ще я съдиш, Мери Кейт. Нито пък аз. В този дом не замеряме никого с камъни.
Сълзите потекоха обилно, а с тях растеше и негодуванието.
— Значи заставаш на нейна страна?
— Грешиш. В момента две от моите дъщери са наскърбени, а аз обичам еднакво и двете. Ако някой застава на нечия страна, то Брена току-що застана на твоята. Надали знаеш какви са чувствата й към Шон и колко са дълбоки. И все пак е готова да се откаже от него заради теб. Това ли желаеш, Мери Кейт? То ще успокои ли сърцето и гордостта ти?
Хаосът в душата й я погълна. Отпусна глава на масата и заплака като дете.
Мъж, при това баща, няма друг избор, освен да направи нещо в случай като този. Майк би предпочел да счупят пръстите на ръцете му един по един, вместо да потропа по вратата на къщурката върху Хълма на феите.
Нямаше обаче как иначе да постъпи.
Дъщеря му се бе отдала на мъж и той я бе приел, а това разби носещите му утеха илюзии относно първородното му дете. Не беше глупав. Познаваше жените — и младите, и старите, и онези на средна възраст — и знаеше, че имат известни потребности. Но когато ставаше въпрос за дъщерята, която го изпълваше с толкова гордост и му носеше такава радост, не желаеше тези потребности да му бъдат павирани в лицето.
А и бе наясно, така добре, както и всеки друг, за потребностите на мъжа. Наистина харесваше Шон Галахър, но това не омаловажаваше факта, че непрокопсаникът е прелъстил дъщерята на Майкъл О’Тул.
Затова потропа, готов да се справи с въпроса по прям и цивилизован начин.
Когато Шон отвори, Майк заби юмрук в лицето му.
Главата на младия мъж се отметна назад и той отстъпи две крачки, за да запази равновесие. Все пак успя да се задържи на крака. По-як е, отколкото изглежда, помисли си Майк, вдигайки отново юмруци. Първият удар беше страхотен по негова преценка.
— Хайде, отбранявай се, кучи сине. Ще избърша пода с теб.
— Не, сър — главата на Шон се маеше. Той отчаяно искаше да потърка брадичката си, за да се увери, че не е счупена, но остана със спуснати край тялото ръце. Мъжът срещу него бе два пъти по-дребен и поне два пъти по-възрастен. — Може да ме удариш още веднъж, ако трябва, но няма да се бия с теб.
— Значи си страхливец.
Майк влезе с леко подскачаща стъпка като боксьор, който се готви за следващия рунд. Нанесе бърз удар в гърдите на Шон, престори се, че отново се готви да го цапардоса в лицето. Обзе го неволно възхищение: момчето пред него дори не трепна.
— Защитаваш дъщеря си. Как да се бия срещу теб, като на твое място и аз бих сторил същото — изведнъж го прониза ужасна мисъл и ръцете му също се свиха в юмруци. — Да не си посегнал нея да удариш заради случилото се?
Майк се ядоса.
— По дяволите, момче! Никога не съм удрял никое от момичетата си. Ако се е налагало, съм го оставял на майка им.
— Значи тя е добре? Ще потвърдиш ли, че е добре?
— Не. Вързахме я и я размазахме от бой — Майк въздъхна и отпусна юмруци. Сърце не му даваше отново да ги използва. Но далеч не беше свършил. — Има някои въпроси, на които трябва да ми отговориш, Галахър.
Шон кимна.
— Добре. Тук, на прага ли, или ще влезем да изпием по едно уиски?
Майк замислено се почеса по брадичката, преценявайки мъжа насреща си.
— Ще приема уискито.
Все още не беше се успокоил, но последва Шон, изчака го да извади бутилката от шкафа и да налее от хубавото уиски в чашите.
— Защо не седнеш, господин О’Тул?
— Боже, какво добро възпитание проявяваш в такъв момент. — Свъсил вежди, Майк седна, вдигна чашата и погледна Шон. — Пуснал си ръка на дъщеря ми.
