Изправи се. — Възнамерявам да я направя своя, Ейдан, и ще го постигна с всякакви средства.
— Веднъж ми даде съвет по сърдечните въпроси. Сега ще ти върна услугата. Намери думите — правилните — и й ги поднеси. За различните жени, предполагам, са различни, но означават едно и също.
Преди да слезе отново долу, Шон почисти банята на Дарси. Нищо не би му спестило унищожителната лекция, ако не я остави в пълния й блясък. Началото на гадно главоболие го накара да извади необходимите продукти за семейния лек против махмурлук, наречен балсама на Галахър, и изпи цяла чаша.
Определено не се чувстваше в най-добрата си форма, но се насили да издържи деня, без да оплеска нещата повече.
Съчувственият поглед на Кати Дъфи — завари я в кухнята — му даде да разбере, че и не изглежда блестящо.
— Е, момчето ми — посрещна го тя и му подаде чаша силен чай, — изпий това и събери мислите си. Засега нещата са под контрол.
— Много съм ти благодарен. Май се поизложих.
— Е, не е престъпление от време на време човек да се отпусне. — Докато говореше, се суетеше наоколо. Погледна как върви пърженето в тигана, варенето в тенджерата — супа от миди, ако носът на Шон не го лъжеше. — Изпекох и пирожките с риба. Добре се харчат. Имахте миди, та забърках една супа. Всеки момент ще е готова, ако някой поиска. В момента обаче най-много се търсят пържените картофи.
— Ти си истинско съкровище, госпожо Дъфи.
Тя поруменя от удоволствие.
— О, я стига. И майка ти щеше да постъпи по същия начин за някоя от приятелките си, ако имаше нужда.
Сложи в чиниите пирожки с риба, добави пържени картофи и цвекло и ги гарнира с магданоз.
Сякаш по невидим сигнал Дарси се появи и пое поръчките.
— О, мъртвите са се надигнали — обяви тя, хвърляйки изпитателен поглед към брат си. — Но още приличаш на човек, който трябва да бъде погребан.
— Дарси, бъди добро момиче и не го закачай.
Шон се усмихна кисело, а Дарси подреди чиниите върху подноса.
— Две супи, госпожо Дъфи, порция пирожки с риба и пържена риба с картофи. И няколко порции от зелената салата, която бе така мила да направиш, докато брат ми се чувстваше неразположен.
— Ей сега, скъпа.
Дарси вдигна подноса, хвърли зъл поглед на Шон и тръгна да разнася поръчките, като си припяваше „Уиски за закуска“.
— Ще се погрижа за пържената риба, госпожо Дъфи, а ти, ако не възразяваш, заеми се със салатите.
— Ще се справиш ли, момко?
— О, да. Благодаря за загрижеността.
— Наистина е най-добре да си зает с нещо, но пази ръцете си. Доста лошо си одран. — Потупа го майчински, когато си размениха местата. — А когато Брена дойде по-късно да поработи тук, ще се сдобрите. Помни ми думата.
Удар с точилка по главата би го изненадал по-малко.
— Брена ли?
— Струва ми се, че сте се поспречкали — поясни Кати, докато сръчно режеше салатата. — Влюбените невинаги си нашепват само любовни слова.
Шон с присвити очи погледна към вратата, преди да просъска:
— Дарси.
Изрече името й мрачно и с горчивина, в която се таеше и желание за мъст.
— Дарси ли? — Кати се засмя и подреди купичките. — Защо Дарси трябва да ми казва каквото и да било? Нали виждам със собствените си очи? Ами и аз бях в кръчмата снощи.
— Че с Брена почти не разменихме и думичка. — Напушен, Шон се загледа как рибата порозовява. — И двамата бяхме доста заети.
— Подобен отговор подхожда на повечето мъже, но ти си поет и знаеш много добре колко неща могат да се кажат с поглед. Очите и на двама ви не се откъсваха един от друг всеки път, когато ти излизаше от кухнята. Не че е нещо, което не съм очаквала от години.
— О, по дяволите — промърмори той, но тази жена имаше уши като на заек.
— Какво ти става? Чудесно е човек да ви види как най-после поемате в една и съща посока.
— Искам да ти кажа нещо, госпожо Дъфи, и се надявам да се отнесеш достатъчно деликатно към въпроса. Чуе ли Брена да се говори за нас двамата… за поемането ни в една посока, както се изрази, тя много бързо ще се фръцне и ще тръгне в противоположната.
След като погледна докъде е стигнало пърженето, тя се залови да вади купички.
— И откога Мери Брена О’Тул чува нещо, което не й се нрави? Ушите на това момиче са упорити като цялата й същност… Наистина се чудя как ще се оправяш с нея.
Той извади мрежичката, за да се отцедят картофите.
— В това отношение си много права.
— Познавам и теб, и нея, откакто бяхте издутини под престилките на майките си. — Започна да сипва щедри порции супа. — А преди десет години… да, десет, защото си спомням, че беше през лятото, когато моят Патрик си счупи ръката… Та преди десет години, през онова лято, както си седяхме в кръчмата една вечер, казах на господин Дъфи, докато гледах как Брена те наблюдава — тя беше със семейството си на близката маса, а ти свиреше една от мелодиите си на цигулката, пък баща ти… — млъкна за миг, за да подреди купичките. — Та му казах, защото видях, че от време на време и твоят поглед се спира върху нея: ще се получи нещо между онези двамата, само нека настъпи подходящият момент.
— Никога по-рано не съм мислил за нея по този начин.
— Разбира се, че си мислил — увери го Кати спокойно. — Просто не си го знаел.
Наближи време да отварят за вечерните посетители. Дарси се превърна в зрение и слух да дебне пристигането на Брена. И за малко да я пропусне, защото приятелката й влезе през предната, а не през задната врата.
— Ако знаеш какво стана днес — подхвана Дарси бавно. Небрежно застана така, че да притисне Брена до закачалката. — Шон закъсня — продължи тя шепнешком, — а и дойде пиян. Какво се е случило?
— Не мога да говоря за това сега. Оплесках нещата. Само това ще ти кажа.
Дарси хвана Брена за рамото и впи изучаващ поглед в лицето й.
— Изглеждаш ужасно. Голяма или малка разправия беше?
— Въобще не сме се карали с Шон. — Хвърли поглед към кухненската врата и се зачуди как ще се справят сега със създалото се положение, пък и един с друг. — Напил се, така ли? Господи, защо не се сетих да постъпя по същия начин? Дай да се залавям за работа, Дарси. Очертава се дълга вечер и колкото по- рано започне, толкова по-бързо ще свърши.
Ако някой си въобразяваше, че това ще я задоволи, явно не познаваше Дарси Галахър. При първа възможност се вмъкна в кухнята. Докато съобщаваше поръчките, изгледа внимателно брат си. Макар все още да не бе в обичайната си форма, поне вече бе трезв.
— Брена дойде. — Дарси проследи как равномерното движение на точилката спря. — Изглежда нещастна. А и ти също.
Той продължи да точи тестото за пирожките с месо.
— Ще се оправим.
— Ще ви помогна.
Той вдигна безпомощно очи нагоре.
— Защо?
— Защото тя е най-добрата ми приятелка, а ти — по нещастно стечение на обстоятелствата — си ми брат.
