Избор, помисли си тя. Откъде да започне поправките и как да ги направи. Всеки избор изисква стъпки и тя трябва да ги предприеме. Най-добре да започне веднага.
Измъкна се няколко минути преди службата да свърши. Така избегна срещите с хора, които биха искали да побъбрят, да поклюкарстват или да попитат как е семейството й. Подкара към вкъщи с леко свих стомах, но твърдо решила какво да направи.
— А, ето те и теб. — Моли, облечена за църква, я посрещна на вратата. — Чух те да излизаш рано.
— Бях на утринната служба.
— А ние, останалите, се каним сега да отидем.
— Мери Кейт ще дойде по-късно. — Брена влезе и тръгна нагоре по стълбите. — Може да вземе пикапа ми.
— Брена, няма да допусна никакви караници в тази къща в деня на Бога.
— Няма и да има такива — обеща й Брена.
При необходимост щеше да се кара с друг.
Стигна до горната стълбищна площадка в момента, когато баща й излизаше от стаята си. Зачервеното му лице лъщеше току-що обръснато, а браздите от гребена в косите му напомняха дири върху пясъчна ивица. Сърцето й едва не се пръсна от обич към него.
— Татко.
Чувстваше се неловко. Даде си сметка, че още известно време ще бъде така помежду им. Но видя в очите й да напират сълзи. Това вече не можеше да понесе.
— Майка ти ни събира за неделната служба.
— Вече бях.
— А, добре… — Запристъпва неспокойно на място. — Хубаво е човек да започне деня рано. Задните стълби на О’Лери най-после паднаха, както го предупреждавахме. И О’Лери, разбира се, се е изтърсил по тях. Заслужава си го, задето ги остави така да прогният. Това ни е първата задача.
Всеки един от двамата би се справил сам с работата; тя го знаеше. Поканата да работят заедно, излекува най-голямата пукнатина в сърцето й.
— Ще се приготвя, татко…
— Закъсняваме за службата, ако не се раздвижиш — провикна се Моли.
— Утре е точно толкова подходящо, колкото и днес — подхвърли кратичко Майк и леко докосна рамото на Брена, поемайки надолу по стълбите.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Но не за всичко — промърмори тя и отвори вратата на стаята на сестрите си.
Алис Мей седеше търпеливо в края на леглото, с лъснати официални обувки, а прилежно сресаната й коса сияеше като злато. Мери Кейт, пред тоалетката, нанасяше поредния слой туш върху миглите си. Очите й все още бяха леко подути от плача. При появата на Брена устните й се свиха в тънка остра черта.
— Алис, мила, мама те вика. Хайде, върви — подкани Брена.
Мери Кейт отметна коси и обяви:
— Тръгвам с теб, Алис Мей.
— Нищо подобно — поправи я Брена и запречи вратата. — Ще отидеш на по-късната неделна служба.
— Не съм длъжна да постъпвам както ти нареждаш.
— Или ела с мен да се разберем навън, защото обещах на мама да не се караме в къщата, или стой и се цупи като дете цял ден и цяла нощ. Ако искаш да бъдеш жена, Мери Кейт, аз съм при пикапа и те чакам.
След по-малко от пет минути Мери Кейт излезе от къщата и се качи в пикапа. Беше добавила и червило на устните си, забеляза Брена, докато с бясна скорост излизаше на пътя. Не разбираше защо толкова много жени гледат на такова боядисване или като на щит, или като на оръжие.
От друга страна знаеше, че предците й са се боядисвали със синя боя, преди да се впуснат с крясък в битка.
Понеже смяташе хотела на скалата за неутрална територия, дори малко в полза на Мери Кейт, Брена зави и паркира там. Слезе и пое с отмерена крачка — знаеше, че сестра й ще я последва.
— Къде отиваш? — попита Мери Кейт. — Някъде, където да ме хвърлиш от скалите ли?
— На място, което и двете уважаваме и няма да започнем да си скубем косите или да се бием.
Вървяха по пътеката. Прекосиха скалите, където все още духаше остър вятър. Зимата сякаш не бе съвсем готова да се предаде на пролетта. Ала диви цветя вече подаваха главици сред камъните, а птиците пееха високо и силно, колкото и чайките.
Минаха край развалините на катедралата, построена някога в чест на свети Деклан, край кладенеца и трите каменни кръста и се насочиха към мястото, където бяха погребани мъртъвците.
— Това е свята земя — започна Брена. — Именно върху нея искам да стоя, когато ти казвам, че не постъпих правилно спрямо теб. Ти си ми сестра, моя кръв, а аз не взех предвид чувствата ти, както беше редно да направя. Съжалявам за всичко.
Изглеждаше сякаш се е избавила от нещо и това бе достатъчно да разгневи наново Мери Кейт.
— И си въобразяваш, че това оправя нещата?
— Това е всичко, което мога да кажа.
— Отказваш ли се от него?
— Смятах да го направя — отвърна Брена бавно. — Отчасти от гордост. Мислех си: „Ще се откажа от него заради нея и тя ще види каква саможертва правя в името на щастието й.“ Друга част от мен изпитваше вина, защото направих нещо, с което те нараних, и смятах, че като сложа край на историята с Шон, ще бъда справедливо наказана за постъпката си.
— По-скоро би трябвало да изпитваш вина заради начина, по който се държа.
Обзе я лек гняв, а в очите й се появиха предупредителни пламъчета. Но Брена се овладя. Познаваше сестра си и умението й да вбесява опонентите си, за да обезсили здравия им разум.
— Не изпитвам никаква вина за случилото се между Шон и мен, а само че нещата между нас са те наранили и засрамили. — Хладният й тон само дозасили смисъла на думите. — И затова бях готова да се откажа от него — като любовник и дори като приятел. Но премислих и реших, че е равносилно да се поддам на детски каприз. Не би било справедливо да се отнеса така към теб и към чувствата ти.
— Само извърташ нещата, за да получиш каквото искаш.
Разликата от четири години изведнъж сякаш нарасна на четиридесет. Брена се почувства ужасно уморена. В очите на Мери Кейт имаше сълзи — горещи и горчиви, — които й напомниха за времената, когато се бяха карали за нова играчка или за последната бисквита в кутията.
— Дали искам Шон? Да, искам го. Не съм си изяснила всичко докрай, но копнея за него и не го отричам. А сега тук разговарям открито с теб, като жена с жена, и ти заявявам, че и той ме иска. Съжалявам, Мери Кейт, че това ти причинява мъка, но той не гледа на теб както ти се иска.
Брадичката на Мери Кейт се вирна. Брена си помисли, че при подобни обстоятелства и тя би постъпила така.
— Не беше изключено да го направи, ако ти не му топлеше леглото.
От тези думи стомахът й се сви, но само кимна.
— Фактът е, че вече съм в леглото му. И няма да изляза оттам, за да ти направя място. Вчера бе възможно да го сторя, защото ми беше трудно да те гледам наранена и да съзнавам, че отчасти аз съм причината. Но сега тук, на ясната светлина, Мери Кейт, и с избистрена глава виждам, че не си наранена. Просто си ядосана.
— Откъде знаеш какво изпитвам към него?
— Не знам. Кажи ми.
Отметна глава, така че вятърът разпиля косите й.
— Обичам го.
Изрече го страстно като драматична декларация. Брена мислено й даде отлична оценка, защото съзнаваше, че тя никога не би го произнесла така впечатляващо.
— Защо?
— Защото е привлекателен, чувствителен и добър.
