Лицето му се разведри.
— Ще се оправим, Дарси — повтори той. — Сами трябва да намерим решение.
— Отказваш се от услугите на специалист в тази област?
Започна да реже тестото на правилни квадратчета.
— Ще те държа в резерва, ако нямаш нищо против.
— Е, изборът е твой, в края на краищата. — Понечи да излезе, но спря и се извърна. — Тя има ли значение за теб?
Шон съзнателно сведе глава — познаваше умението на сестра си безпогрешно да разчита хорските чувства по лицето.
— Наясно съм, че всичко, което излезе от устата ми, ще го споделиш моментално.
— Щом не искаш, гроб съм.
Той вдигна глава. Предаността бе едно от най-ценните й качества. По-скоро ще си счупи ръката, но няма да наруши дадената дума.
— Точно така, не искам. Животът ми сякаш е на ръба на хлъзгава пропаст. Една погрешна стъпка и ще падна. Тогава всичко ще свърши.
— Ами внимавай къде стъпваш — посъветва го Дарси и отиде в салона.
Шумът все повече се усилваше. Щеше да утихне, когато засвири музиката, но в почивката на оркестъра глъчката пак щеше да стане невъобразима. Брена въртеше кранчетата за наливна бира и с двете ръце, дори докато слушаше Джак Бренан бавно да разказва някакъв виц за принцеса и жаба. Не й беше весело, но накрая се засмя от учтивост.
Оркестърът започна да заема местата си и тя си заповяда да не им обръща внимание, абсолютно никакво внимание. Независимо от това обаче погледът й се насочи към русата певица.
— Почти ме е страх да попитам каквото и да било — обяви Джуд и се настани на стол пред бара. — Една минерална вода, ако обичаш.
— Ей сега.
Брена взе чаша и се сети да сложи лед — Джуд все пак си е американка, не може без лед.
— Защо те е страх да питаш?
— Защото имаш вид на човек, готов да удари някого. Не ми се ще да съм аз.
— По-вероятно е да фрасна онази блондинка ей там.
— Айлийн? Защо?
— Като начало, защото има цици. — Брена остави чашата пред Джуд и си обеща да не изброява останалите причини. — Изглеждаш добре тази вечер, Джуд Франсис. Добре и щастлива.
— И точно така се чувствам. Наддадох още един килограм. Вече не мога да си закопчавам панталоните.
Брена приемаше поръчки, връщаше ресто, без да престава да налива бира.
— Значи всички онези дрехи за бременни, които Дарси те уговори да купиш, ще влязат в употреба. Искаш ли да седнеш на маса, или да ти дам стол с облегалка?
— Не. Засега тук ми е добре. Ще остана само да послушам малко музика и да изям купичка супа.
— Ще ядеш?
Прозвуча по-скоро като обвинение и Джуд зяпна.
— Ами хрумна ми подобна идея.
— Тогава ще седнеш на маса — разпореди се Брена бързо.
Ако Джуд седнеше на маса, трябваше да й сервира Дарси. Така Брена щеше да си спести влизането в кухнята.
— Не, няма. Чух за някакви неразбории между теб и Шон. Няма да се справиш с тях, Брена, ако не си в състояние да отвориш кухненската врата и да поръчаш една супа.
— Може би не желая да се справям с положението. — Джуд скръсти ръце на тезгяха, а Брена просъска: — Вие, омъжените жени, знаете само да тормозите хората. — Наля халба „Гинес“ и халба светла бира и прибра парите. — В главата ти се въртят единствено легенди. В случая нещата не стоят така.
— Бих се съгласила, ако не съществуваше нещо. По-скоро — две неща: Карик и лейди Гуен.
Брена изсумтя и започна да пълни нови халби.
— Те нямат нищо общо с мен. Да ти кажа ли как аз бих завършила една приказка? — продължи тя, сетила се за вица на Джак Бренан. — В моята версия принцесата няма да целуне жабата, ами ще вечеря обилно с жабешки бутчета. Отивам да ти донеса проклетата супа.
Готова за битка, пое към кухненската врата и я отвори със замах. С дървена лъжица и дървена лопатка в ръцете Шон стоеше до печката. От горещината косите му леко се бяха накъдрили; определено се нуждаеха от подстригване. А и не си бе дал труда да се избръсне — нещо необичайно за него. Въпреки наболите косъмчета, натъртеното на брадичката му ясно личеше.
Преди Брена да си отвори устата, топлият гърлен глас на русата певица нахлу в кухнята. Това я раздразни. Няма значение, че е неразумно. Няма значение, че е неочаквано.
— Искам една супа.
— Готова е — подметна той небрежно, защото долови настроението й. — В момента съм зает. Имаш ли нещо против ти да я сипеш?
— Всички са заети — промърмори тя, но взе купичка. — Какво е станало с лицето ти?
Той разтърка брадичката си.
— Ами, не внимавах къде стъпвам.
— Да. Чух, че си се понапил. Е, това не е никакъв отговор.
Решила е да се заяжда с него, прецени Шон, но така е доста по-добре.
— За момента върши работа.
Тя напълни купичката и я постави на поднос.
— А сега?
Искаше да се наведе към нея; само да се наведе, докато ръцете и на двамата са заети, и да докосне устните й със своите. Вместо това сви рамене.
— А сега ще трябва да внимавам повече къде стъпвам.
За да я раздразни, започна да приглася на Айлийн.
— Мислиш, че е толкова просто, така ли? Е, не е! Ще поговорим по въпроса, след като заведението затвори.
Предостави й последната дума — точно това си бе наумил. Тя излезе със свирепо изражение, а той продължи да си върши работата, но с много по-леко сърце.
Неколцина туристи от Кливланд прекалиха с пиенето. Брена помогна на Ейдан да ги насочи към пансиона — пеша, защото очевидно щяха да си счупят вратовете, яхнат ли велосипедите си дори за толкова кратко разстояние.
Преценявайки времето, Шон излезе.
— О, изпратихте ли ги? Исках да проверя дали не са ви нужни още един чифт ръце.
— Не. Все ще успеят да се пъхнат в леглата. — Ейдан ги гледаше как залитат и криволичат по улицата; фалшивото им изпълнение на „Уиски, ти си същински дявол“ го накара да поклати глава. — Американчета, току-що завършили училище. Какво е една голяма обиколка из стария континент, ако някоя вечер не се напиеш в ирландска кръчма? — Улови погледа на Шон и схвана мълчаливото послание. — Е, беше дълга вечер. Ще си вървя. Благодаря за помощта, Брена.
— Няма защо. Лека нощ, Ейдан.
— За теб и мен беше по-дълга — отбеляза Шон, когато с Брена останаха сами на улицата.
— И още не е приключила. Бих искала да се поразходим по плажа, ако нямаш нищо против.
— Добре. — Не я хвана за ръката; тръгна редом с нея, напъхал юмруци в джобовете. — Нощта е свежа. А и има пълнолуние.
— Имаме късмет. Няма да замръзнем, пък и няма да паднем по лице.
