когато Брена се вторачи в нея. — Ти какво си мислиш? Аз също не съм казвала на майка си, когато се измъквах от вкъщи през топлите летни вечери, за да се срещна с Майкъл О’Тул, който замайваше главата ми с целувки. — Очите и засияха от спомена. — Женени сме двадесет и шест години, родихме пет деца, но и до ден-днешен майка ми смята, че съм спала кротко в леглото до деня на сватбата.
С дълбока въздишка Брена се надигна, прегърна Моли и отпусна глава на рамото й.
— Изпитвам потребност от него, мамо, и тя е огромна. Надявах се след време да се поуталожи, да избледнее и отношенията помежду ни да станат пак каквито са били преди. Но нещата въобще не заглъхват. И аз провалих всичко, защото не казах на Кати: „Той е мой, намери си друг!“ Сега вече не съм в състояние да се върна при него.
— Отговори ми, ама честно — обади се Моли, като я отдалечи и огледа изпитателно лицето й. — Шон щеше ли да погледне Мери Кейт, ако ти не се бе изпречила на пътя му?
— Не става въпрос за…
— Отговори ми, Брена.
— Не — отвърна тя и въздъхна с болка. — Но и никога нямаше да я нарани, ако не бях аз.
— Стават грешки, спор няма. Но Мери Кейт ще трябва да се справи. С нищо няма да промениш нито станалото, нито това, което предстои да се случи, ако се правиш на мъченица. Почини си малко — посъветва я и докосна челото й с устни. — Ще мислиш по-ясно, когато не те боли глава. Да ти донеса ли чай и препечена филийка?
— Не, но благодаря все пак. Толкова много те обичам.
— Хайде, хайде. Не започвай отново да плачеш. Още малко сълзи днес и ще ми е нужна помпа. Да ти свалим ботите и да те завием, какво ще кажеш?
Точно както постъпи с Мери Кейт, Моли се засуети погали и пъхна Брена под завивките. Поседя до нея известно време и когато дъщеря й задряма, се надигна и остави сънят да довърши останалото.
На минаване край прозореца внезапно спря и неволно отстъпи назад, загледана как съпругът й плете крака към къщата.
— Господ и всички светии в небесата, този мъж е пиян, а още няма и пладне. — Прокара ръка през косите си. — Какво семейство само!
Глава 16
Да се приготви за работа се оказа доста трудно начинание. За щастие вече беше облечен. Но бе изключено да се избръсне. Дори да имаше желание да прокара бръснача по натъртената си брадичка, все пак бе достатъчно трезв да изпита страх, че ще накълца лицето си.
Препъна се в обувките си, макар вероятно да не беше зле да ги обуе.
Бъб, проявявайки характерното си коварство, използва възможността да се покатери по него и го издра до кръв, когато се опита да го избута.
— Проклет негодник. — Двамата с котарака се гледаха с взаимно неодобрение и от почтително разстояние. — Може и да съм длъжен да приема удар от Майк О’Тул, но няма защо да го изтърпявам и от теб, сатана такъв, с черно сърце. — Замахна, не улучи, защото котаракът се дръпна, и всичко приключи с удар в пода по и без това натъртената му брадичка. — По дяволите, стига ми толкова.
Въпреки бученето в главата успя да се изправи на ръце и колене. Злобният котарак щеше да си получи заслуженото. По-късно. Ще остави изчадието да се мисли за победител и ще си отмъсти в неочакван момент.
Продължавайки да крои мрачни планове, Шон излезе от къщата; сега разтъркваше и издраната си ръка. По навик се насочи към колата, но се спря и се облегна на градинската порта.
Беше твърдо убеден, че може да шофира. Нали е мъж, който носи на пиене? Ха, та името му в края на краищата е Галахър. Но както му беше тръгнало, най-вероятно ще се отклони от пътя и ще разбие зъбите си във волана.
Много по-разумно е да повърви пеша, прецени той. Ще си избистри главата, ще подреди мислите си. Пое към кръчмата, избягвайки канавките и неравните места. За да не му е скучно, си припяваше.
Препъна се един-два пъти, но падна само веднъж. Този единствен път бе достатъчен, разбира се, коляното му да намери самотно остро камъче. Точно се надигаше, вече не особено далеч от селото, когато Бетси Клуни спря до него колата си, пълна с деца.
— Шон, какво е станало? Да не си катастрофирал?
Усмихна й се. Хубава челяд имаше: всичките със светли коси и сини очи. Двете деца отзад нещо се разправяха, но най-малката, здраво прикрепена към детската седалка, наблюдаваше Шон с немигащ поглед на бухалче, смучейки червена близалка.
— О, здравей, Бетси. Как сте?
— Да не би да си катастрофирал?
Отвори вратата и бързо тръгна към него. Той стоеше ухилен срещу бебето й и така силно се люлееше, че едва се удържаше на крака.
— Не, не. Нищо не се е случило.
— Ръката ти кърви, а и лицето ти е насинено. Панталонът ти е скъсан на коляното.
— Така ли? — погледна надолу и едва сега забеляза калта и съдрания плат. — По дяволите! О, извинявай — вметна бързо, сетил се за децата.
Но тя вече бе достатъчно близо да види — а и да надуши — за какво точно става въпрос.
— Шон Галахър, ти си пиян!
— Да, малко съм замаян, предполагам. — Бяха учили в един клас, затова си позволи да я потупа приятелски по рамото. — Децата ти са страшно симпатични, Бетси, но най-голямото ти момиченце се опитва да удуши брат си и доста добре се справя.
Бетси хвърли поглед назад, изстреля някакво предупреждение и децата се пуснаха.
— Майка ми успяваше да постигне същото. — Искрено възхищение се изписа по лицето на Шон. — В повечето случаи един поглед стигаше да охлади кръвта ни. Е, трябва да вървя.
— Влизай отзад в колата, за Бога. Ще те откарам у вас.
— Благодаря, но съм тръгнал на работа.
Тя забели очи и отвори вратата.
— Влизай!
— Много любезно от твоя страна, Бетси. Благодаря.
Пияният господин Галахър представляваше толкова забавна гледка за децата, че те не извършиха нито една пакост, докато майка им не го остави пред задната врата на кръчмата.
Махна им жизнерадостно, отвори вратата, препъна се на прага и едва не се стовари по лице за втори път тази сутрин. Успя да се задържи, подпрян на плота. Трябваше да изчака мивката да престане да кръжи пред очите му.
С предпазливите стъпки на пиян човек пристъпи към шкафа и се протегна да извади тиган и тенджера.
Клатушкаше се пред хладилника и се питаше какво ли се очаква да направи със съдържанието му, когато Дарси влезе с решителна стъпка. Очите й направо святкаха.
— Закъсня близо час, а докато си мързелувал в леглото, уговорихме да дойдат два автобуса, пълни с туристи. Разполагаме единствено с ядки и чипс.
— Ей сега ще се захвана…
— И се чудя какво да впишем в днешното меню, докато ти… — Млъкна и го изгледа изпитателно. Очите му, забеляза тя, едва се фокусираха. — Виж се на какво приличаш — окалян, изпокъсан и кървящ. Пил си.
— Точно така. — Извърна се и я дари с безобидната усмивка на много пиян човек. — И то доста.
— О, глупако, я седни, преди да паднеш.
— Много добре си стоя на краката. Мисля си да на правя пирожки с риба, точно това си мисля…
— Ще успееш, не се и съмнявам. — Развеселена, го придърпа към масата и го насили да седне. Погледна
