— Точно така.
Майк стисна зъби. Юмруците му отново се свиха, готови за удар.
— И какви намерения имаш относно моята Мери Брена?
— Обичам я и искам да се оженя за нея.
Майк неволно издиша задържания в гърдите си въздух. Прокара ръка през косите си, докато изгълта на екс уискито и подаде чашата си за още.
— Защо, по дяволите, не спомена, че случаят е такъв?
— Ами… — Шон раздвижи наляво-надясно челюстта си. Не е счупена, прецени той. Само натъртена. — Имам известни проблеми.
— И какви точно?
— Засега не съм повдигал въпроса пред Брена. Защото тя определено ще възрази. Искам да извъртя нещата така, че идеята да изглежда нейна. По този начин ще превърне живота ми в ад, докато не се съглася.
Майк го зяпна, поклати глава и остави чашата с уиски.
— Господи, колко добре я познаваш!
— Така е. И я обичам с цялото си сърце. Искам да прекарам живота си с нея. Нищо на този свят не желая по-силно. Затова… — омаломощен, Шон допи уискито си. — Та за това става въпрос.
— Знаеш как да успокоиш човека насреща си. — Майк пак отпи. — Обичам момичетата си, Шон. Всяка ми е като скъпоценен камък. Докато водех Морийн по алеята в черквата към олтара, се чувствах горд, но същевременно сърцето ми се късаше. Ще разбереш това чувство един ден. Предстои ми съвсем скоро да направя същото с Пати. И двете избраха мъже, които със задоволство приемам като синове.
Подаде чашата си и изчака Шон отново да я напълни.
— Моята Брена има здрав разум и добър вкус като сестрите си, ако не и по-добър.
— Благодаря — облекчен, Шон също си наля. — Ще ми се да се съгласи по-рано, а не по-късно, но е чешит, ако ме извиниш за думите.
— Извинявам те. Гордея се с нея. — Майк се намести по-удобно и леко се намръщи. — Това, дето го вършите вие двамата… Не го одобрявам особено. — Забеляза, че Шон мъжествено не откъсна очи от неговите, но и прояви достатъчно мъдрост, да не коментира повече въпроса. Господи, кой да предположи, че Брена ще си намери майстора в лицето на Шон? — Но тя вече не е малка. Нито пък ти — продължи Майк. — Дали одобрявам или не няма да ви спре да… Е, не желая да говоря повече за това.
Отпиха в предпазливо мълчание.
— Господин О’Тул?
— Според мен, както се развиват нещата, редно е да ме наричаш Майк.
— Майк, съжалявам за Мери Кейт. Кълна се, че никога…
Майк махна, преди Шон да завърши.
— Не те виня за това. Нашата Кейт е пълна с фантазии, пък и сърцето й е младо и нежно. Мъчно ми е, че е наранена, но не виня никого.
— Брена ще се обвинява и дори ще бъде готова да се откаже от мен. Ако не я обичах толкова, бих оставил това да се случи.
— Време. — Майк изпи поредната чаша уиски; хрумна му, че утрото е подходящо да се напие малко. — Когато станеш по-възрастен, започваш да вярваш в силата на времето. Е, нямам точно предвид човек да стои бездеен и да го гледа как отминава.
— Търся земя — изтърси Шон внезапно.
Уискито започваше да замайва и неговата глава, но и той нямаше нищо против.
— Какво значи това?
— Търся да купя земя. За Брена. Сигурен съм, че ще пожелае да си построи собствена къща. Не смяташ ли?
В очите на Майк блеснаха сълзи.
— Мечтае да направи точно това.
— Знам, иска й се да построи нещо от самите основи. Искрено се надявам да получи шанс и със залата.
— Аз също. Помагам й малко със скиците.
— Ще мога ли да ги получа, за да ги предам нататък? Вероятно няма да е особено склонна да ми ги даде сега, след случилото се.
— Ще ги имаш утре.
— Чудесно. Защото залата е важно нещо за Брена, за нас, за Ардмор. Но дом… Това стои по-високо от всякакъв бизнес.
— Така е. И се отнася с еднаква сила и за нея, и за теб.
— Ако чуеш за нещо подходящо, ще ми дадеш ли знак?
Майк извади носна кърпичка да издуха носа си. Приятно му стана, че Шон напълни чашата му, без да го подканва.
— Непременно. — С присвити очи, малко блеснали от уискито, се загледа в брадичката на Шон. — Как ти е челюстта?
— Зверски ме боли.
Майк се разсмя чистосърдечно и чукна с чашата си тази на Шон.
— Е, значи съм постигнал нещо.
Докато Майк и Шон скрепяваха съюза си с уиски, Моли нямаше време да вдигне глава от задачи. Отне й близо час съчувствено да гали и утешава Мери Кейт; после я настани да подремне в леглото. Не чувстваше главата си твърде наред, но се задоволи само да попритисне слепоочията си с пръсти, та да пропъди болката, преди да се отправи към стаята на Брена.
Напомни си за желанието да има деца — и то няколко. Господ се оказа милостив. И тя му бе благодарна.
Но колко уморена се чувстваше!
Брена лежеше свита, със затворени очи. Седнала с кръстосани крака срещу нея, Алис Мей я милваше по главата. Настанилата се по-близо до възглавницата Пати бършеше сълзите й.
Като цяло гледката бе трогателна. В момента цялото сърце на отчаяно романтичната Пати кървеше за Брена. А Алис Мей, Бог да я благослови, не търпеше да гледа никое живо същество да изпитва болка.
Моли трябваше само да им направи знак да напуснат стаята.
— Искам да поговоря с Брена насаме.
С пристъпването към леглото долови как Брена се напрегна.
— Съжалявам. — Дъщеря й не отвори очи, а гласът й бе прегракнал и изострен. — Не знам какво друго да кажа, но съжалявам. Недей да ме мразиш.
— Глупости! — Независимо че сега говореше с по-строг тон, отколкото на Мери Кейт, Моли приседна, изпълнена с нежност и леко разтърси рамото на Брена. — Защо да те мразя? Толкова стара ли ти се струвам, че да съм забравила какви чувства изпитва една жена?
— Не, не. — Безкрайно нещастна, Брена се сви още повече, но се извърна, за да положи глава в скута на майка си. — О, мамо, всичко е по моя вина. Аз го започнах. Желаех Шон, направо отидох при него и му го заявих. Не го оставих на мира, докато… Е, той в края на краищата е мъж.
— Това ли е всичко помежду ви, Брена? Страст и нейното удовлетворяване?
— Да. Не! — Търсейки утеха, се притисна още по-плътно към майка си. — Не знам. Сега няма значение.
— Нищо друго няма по-голямо значение.
— Вече не мога да бъда с него. Няма да се срещаме повече. Ако знаеш само как ни изгледа тя… И по- специално мен. Първо по лицето й се изписа неистова болка и чак след това се появи гневът. Въобще не бях помислила за нея. — Изтърколи се по гръб и се загледа в тавана. — Когато съм с него, мисля единствено за себе си и за онова, което става в мен. Заради това излъгах и теб, и татко. Как ще ми имаш доверие отсега нататък?
— Е, не е хубаво да ни лъжеш, но от самото начало знаех, че нещо става — за малко да се усмихне,
