— Сигурно има някой младеж в хотела, в когото си въобразява, че е влюбена. Притеснява ли те?
— Не особено. Сега е във възраст, когато се дразни, че по-малката й сестра е непрекъснато по петите й.
— О, всичко е свързано с израстването. Ти свърши чудесна работа при отглеждането на момичетата си, Моли. Всяка една от тях ти прави чест. Не че това помага на една жена да не се притеснява за пиленцата си. Е, поне Брена не ти съзнава никакви тревоги в момента.
Моли предпазливо взе чашата си и отпи.
— Брена е стабилна като канара — обяви тя.
Някои неща не се споделят дори с приятелка.
Преди настъпването на вечерта кръчмата затвори за един час. Ейдан надникна в кухнята.
— Имаш ли свободна минутка?
Шон хвърли поглед към безпорядъка, резултат от многобройните следобедни посетители.
— Съгласен съм, без да се колебая секунда. Защо?
— Трябва да поговорим за нещо, а и искам да се разходя.
Шон хвърли кърпата за бърсане на чинии настрана.
— Къде?
— Плажът става.
Ейдан прекоси кухнята и се отправи към задната врата. Спря там за миг и се загледа във възвишението пред ивицата дървета, наклонени от вятъра.
— Да не се колебаеш за сделката?
— Не, не.
Но продължи да гледа и да мери на око. Магазинчетата и къщурките от двете страни на кръчмата, задните дворове, старото куче, полегнало на сянка да подремне, ъгълчето в далечния край на земята им, където за пръв път бе целунал момиче.
— Промяната няма да е малка — отбеляза замислено той.
— Така е. Имало е промяна, когато Шамъс Галахър е издигнал стените на кръчмата. И всеки от нашия род е променял нещата по един или друг начин. Сега е ред ти да направиш нещо.
— Ние. — Ейдан го каза бързо, защото точно така смяташе. — Ще ми се да поговорим по въпроса. Не успях да уловя Дарси. Това момиче изчезна от кръчмата като оръдеен снаряд. Помниш ли как играехме тук?
— Да — Шон разсеяно си разтърка носа. — Да, да…
Ейдан се засмя.
— Бях забравил. Играехме на американски футбол и Брена запрати една топка право в лицето ти. Господи, кръвта ти течеше като на заклано прасе. Но момичето винаги е имало силни ръце. Помня те как лежеше тук, кълнеше и кървеше, а когато тя видя, че само носа ти е счупен, ти заповяда да спреш да врещиш. Чудесно си играехме зад кръчмата.
— Предстоящото бащинство те прави сантиментален.
— Вероятно е така. — Прекосиха улицата, спокойна през този сезон и по това време на деня. — Идва пролет — добави Ейдан, докато се насочваха към плажа, — а заедно с нея туристите и отпускарите. Зимата в Ардмор е кратка.
Шон напъха ръце в джобовете. Въздухът продължаваше да е малко студен.
— Не бих се оплакал от това.
Пясъкът хрущеше под ботушите им, докато крачеха на запад. При сливането си с хоризонта водата бе замечтано синя. Тук, където се разбиваше в брега, беше пенлива, бяла и зелена. Върховете на вълните проблясваха на слънцето.
Вървяха мълчаливо. Отдалечаваха се от лодките, прибрани за деня, и от провесените да съхнат мрежи; отиваха към скалите, устремили се към небето.
— Тази сутрин говорих с татко.
— Как е той? А мама?
— Добре са. В началото на следващата седмица смята да се срещне с адвокатите. Поне част от договорите ще бъдат готови за подпис. Решил е докато се занимава с това, да изготви и други документи. Ще ми припише кръчмата според всички изисквания на закона.
— Време беше. Те вече определено се установяват в Бостън.
— Казах му какво мисля и ще го повторя и пред теб. Според мен е по-добре и по-честно кръчмата да се подели между трима ни.
Една мидичка допадна на Шон и той се наведе, взе я и я разгледа.
— Традицията в рода ни не е такава.
— Точно същото каза и татко. — Ейдан въздъхна, тръгна напред, после се върна. — Господи, приличаш на него повече от всички ни.
— В момента не ми звучи като комплимент нито към татко, нито към мен.
Шон остана на място, а Ейдан продължи да снове напред-назад.
— Нямах и намерение да прозвучи като такъв. И двамата сте страшно твърдоглави за някои неща. Нали току-що подчерта колко положително нещо са промените? Ако ще променяме кръчмата, защо, по дяволите, да не променим и начина, по който се предава от поколение на поколение?
Шон разсеяно пъхна мидичката в джоба си.
— Защото човек променя едни неща, а други — не.
— И кой решава, бих искал да знам.
Шон наклони глава.
— Ние. По този въпрос двамата с Дарси сме против, Ейдан. Така че забрави. Кръчмата е твоя. Ти ще я предадеш на детето, което Джуд вече носи. По същество това не я прави по-малко наша — моя или на Дарси.
— Говоря за законната страна на въпроса.
— Точно така. Ще бъде хубава, свежа вечер — продължи Шон, сметнал темата за изчерпана. — Сигурно ще ни се отвори доста работа.
— А какво ще правят твоите деца, когато се родят? — попита Ейдан. — Не желаеш ли да имат някакво документирано участие в заведението?
— Защо всичка трябва да бъде непременно узаконено черно на бяло?
— Защото нещата се променят, Шон. — Раздразнено вдигна ръце. — Залата ще промени Ардмор, а това ще се отрази на кръчмата. Ще повлияе и на нас.
— Нищо подобно или поне не по начина, по който го виждаш в момента. Просто поради различни причини ще идват повече хора — отбеляза Шон, опитвайки се да си го представи. — Не е изключено в селото да се появи нов пансион или някой да отвори магазин край брега. Но в „Галахър“ ще продължаваме да предлагаме напитки, храна и музика, както е било винаги. Един от нас ще стои на бара и докато си гледаме работата, лодките ще продължават да излизат в морето за риба. Животът продължава такъв, какъвто е, независимо какво предприемаш.
— Дори без да предприемаш нищо — отбеляза Ейдан.
— Независимо че някои не са съгласни с това. Важното е работата да върви, Ейдан. Искрено ти го казвам. Достатъчно е, че носим името Галахър. Не са нужни никакви документи.
Шон се извърна, за да погледне кръчмата, тъмните й дървени греди, камъните в основата, разноцветните стъкла, които ловяха слънчевите лъчи.
— Досега се справяме добре. Когато му дойде времето, твоите деца, моите деца и децата на Дарси ще го измислят за себе си.
— Възможно е да се ожениш за жена, която няма да гледа на нещата по същия начин.
Шон се замисли за Брена и поклати глава.
— Ако една жена не вярва в мен и в моето семейство, за да има доверие в подобна уговорка помежду ни, няма да се оженя за нея.
— Нямаш никаква представа какво означава да се влюбиш отвъд всякакъв здрав разум. Аз бях готов да замина оттук, да оставя всичко и всеки, ако тя го бе поискала от мен.
