Да, сигурно той бе виновен за всичко. Щеше да го накара да си плати за това.
Тя грабна телефона при първото звънене и излая в слушалката.
— Какво?
— Кофти ден ли, скъпа?
Анита преглътна ругатните си и измърка нежно.
— О, Мълаки. Каква изненада.
— Първата от много. Как ти хареса Атина?
— Завих наляво към Италия.
— Добър отговор. Не те помня като човек, който отговаря с бързи шеги, но се радвам да видя, че чувството ти за хумор не ти изневерява. Ще имаш нужда от него. Познай какво разглеждам в момента? Прекрасни сребърни статуетки. Едно малко птиче ми каза, че се трудиш усърдно, за да ги откриеш. Но май те изпреварих.
— Ако искаш сделка, ще преговаряме. Къде си? Предпочитам да обсъдим въпроса лице в лице.
— Обзалагам се, че предпочиташ. Да, Анита, наистина ще преговаряме. Ще се свържа с теб, за да ти съобщя кога и къде, но искам да ти дам малко време да се съвземеш от шока.
— Не си ме шокирал.
— Защо не отидеш да провериш как се е забавлявала твоята малка сребърна дама, докато ти завиваше наляво към Италия? И си стой у дома. Ще ти звънна пак след около половин час. Дотогава вече би трябвало да си в съзнание.
Линията прекъсна и тя затръшна слушалката. Нямаше да позволи на Мълаки да я стресне. Е, той имаше две статуетки, а тя само една, но това не беше проблем. Беше й спестил неприятностите по прекарването им през митниците.
Тя погледна вградения гардероб и без да може да устои, отиде и влезе вътре. Пръстите й трепереха от ярост, докато отваряше панела и сейфа.
Клио се оказа права. Макар и не много близо до къщата на Анита, успяха да чуят крясъците й.
Глава 29
Сега, когато лежеше гола по корем на пода и се опитваше да възстанови дишането си, Клио реши, че връщането в апартамента на Тия и любенето на пода си струваха.
Гидиън, който в момента дишаше като риба на сухо, очевидно също нямаше оплаквания.
Ритъмът им бе наистина чудесен. Ритъм, на който Клио можеше да танцува безкрай.
Тя усети ръката му, която започна да я гали по задника, както правеше често, след като се бяха любили, и се усмихна, притиснала лице в старинния килим на Тия.
— Добре ли си? — попита Гидиън.
— Струва ми се, че част от мозъка ми е изтекла през ушите, но се надявам да ми е останал поне малко. А ти?
— Аз пък още не виждам, но се надявам, че слепотата ми е временна. Но пък нито ослепяването, нито щетите върху мозъка ти ми се виждат прекалено висока цена за това, което изпитахме.
— Голямо сладурче си.
— В подобен момент, един мъж предпочита да бъде наречен „тигър“ или някакъв друг див звяр, а не „сладурче“.
— Добре. Ти си истински мастодонт.
— Е, това ми стига. А сега би трябвало да станем и да се облечем.
— Да. Прав си.
Останаха да лежат на килима, преплели тела сред разпръснатите си дрехи.
Гидиън обичаше да я гали по бебешки гладката кожа, опъната върху стегнатите мускули.
— Чух клюката, че възнамеряваш да отвориш училище по танци или клуб.
Клио помръдна рамо леко.
— Да, мисля по въпроса.
— Значи не искаш да се върнеш към танцуването и завладяването на Бродуей?
— Никога не съм имала успех на Бродуей.
— Мисля, че си великолепна танцьорка.
— Не съм лоша — съгласи се тя. — Но човек трябва да знае кога да продължи нататък. Не искам да се превърна в окаяна дрипла, която тича от прослушване на прослушване.
— Май наистина имаш планове.
— Би могло да се каже.
Гидиън прокара пръст по гръбнака й. Клио имаше толкова красиво тяло.
— Знаеш ли, в Ирландия също имаме клубове и училища по танци.
— Без майтап? Аз пък си мислех, че имате само детелини и малки зелени феи.
— Забравяш бирата.
Клио облиза устни.
— Бих пийнала една биричка сега.
— Ще донеса, когато краката ми спрат да треперят. Коув не е толкова голям и претъпкан като Ню Йорк…
— Слава богу!
— Но е чудесно място и имаме много туристи. Не е далеч от град Корк, ако почувстваш нужда от градските тълпи и шум. А и в Ирландия много си падаме по танците и по усъвършенстването им. Нали разбираш, танцьорът е човек на изкуството, а ние гледаме на такива хора като на национално съкровище.
— Така ли?
Клио отвори очи и усети как ритъмът на сърцето й се ускорява.
— Вероятно трябва да проверя как стоят нещата.
— Мисля, че трябва да го направиш — съгласи се той и продължи да я гали. — Е, искаш ли да се оженим?
Тя отново затвори очи и се наслади на прекрасната топлина, която се разля по вените й. После завъртя глава и го погледна в очите.
— Разбира се.
Двамата се усмихнаха широко и протегнаха ръце един към друг. В същия момент вратата се отвори.
— Мили боже! Очите ми — извика Мълаки, като закри очите на Тия с ръка и затвори своите. — Толкова ли трудно ви беше да намерите леглото?
— Бързахме — обясни Гидиън, като грабна джинсите си и ги нахлузи почти до колената, преди да осъзнае, че това са джинсите на Клио. — Изчакайте една секунда.
Клио се разсмя, метна на Гидиън панталона му и навлече ризата му.
— Няма проблеми — каза тя. — Ние ще се женим.
— Ще се жените?
Тия бутна ръката на Мълаки настрани и се втурна да прегърне Клио. В бързината си почти не забеляза голия задник на Гидиън, който обуваше джинсите си.
— Това е прекрасно! Ти и Гидиън, Ребека и Джак. Двойна сватба. Няма ли да е чудесно?
— Добра идея — съгласи се Клио и погледна Мълаки, който се бе вторачил в тавана. — Няма ли да ме поздравиш и да ме приветстваш с добре дошла в семейство Съливан?
— Добре, но облечи нещо. Не мога да те приветствам гола.
— Не съм съвсем гола — възрази Клио и се приближи към него, издокарана в ризата на Гидиън. — Е, господин Глава на семейството, какво ще кажете?
Мълаки погледна надолу, видя с облекчение, че ризата беше закопчана, хвана главата на Клио и я целуна по двете бузи.
— Изборът на Гидиън е прекрасен. Аз самият не бих могъл да се справя по-добре. А сега, много те моля, обуй някакъв панталон.
— Благодаря, ще го направя. Но имам нужда да си поприказвам с Тия една минута.
