— Да?

— Трябва да ти се извиня, че си тръгнах толкова бързо.

Гласът на Мълаки я накара да скочи стреснато. Вода и сапунена пяна се разплискаха и потекоха по пода.

— Беше много грубо от моя страна — продължи той. — Но имах спешен ангажимент. Е, все пак очаквам с нетърпение да те видя в четвъртък. Единадесет часа. Не забравяй! О, още нещо. Господин Джаспър ме помоли да ти предам, че напуска.

Когато линията прекъсна, Анита изрева вбесено и метна телефона яростно. Той се разби в огледалото.

На сутринта, когато прислужницата дойде да почисти, тя зацъка с език и си помисли за седемте години лош късмет.

Глава 30

Цялата работа приличаше на пиеса и зависеше от постановката, костюмите и желанието на актьорите да изпълнят добре ролите си. Тъй като Клио беше театралния експерт на групата, тя пое и ролята на режисьор.

Айлин изпълняваше ролята на Анита, когато Клио безмилостно караше състава да репетира.

— Времето е изключително важно, хора. Не забравяйте това. Джак, давай.

Джак се престори, че провежда телефонното обаждане, което щеше да сложи началото, после тръгна заедно с Гидиън към асансьора.

— Не разбирам защо отново трябва да слизаме долу. Можем само да се престорим, че го правим — отбеляза Гидиън.

— Слушай, готин, аз съм режисьорът. Действай!

Той завъртя очи, но влезе в асансьора с Джак.

— Късмет — извика Тия и сви рамене. — Ами точно това щях да им кажа, ако го правеха наистина.

— Виждате ли! — извика Клио. — Тия знае как да репетира.

— Скапана работа — промърмори Мълаки.

— Ако искаш да кажеш нещо, чакай си реда — предупреди го Клио. — Добре, би трябвало да е осем и петнадесет и времето минава. Ние си седим и чакаме връщането на Гидиън, като в същото време се наслаждаваме на питателна закуска. Часовникът цъка, а къде, по дяволите, е той?

— Всички ще се разхождаме нервно като тигри в клетка и ще пием прекалено много кафе — обади се Ребека, като прелисти едно от булчинските си списания. — О, мамо, виж тази рокля. Май точно нея ще избера.

— Това не е майка ти, а гадната Анита Гай. Не си забравяй ролята — настоя Клио, после се завъртя към Гидиън, когато вратата на асансьора се отвори отново. — Закъсняваш. Тревожехме се, дрън-дрън. Сега ни казваш, че всичко е наред.

— Ще го направя, ако ми дадеш възможност.

— Актьорите са такива деца! — извика тя, като го сграбчи за ризата и го притегли към себе си за целувка. — Смяна на сцената — съобщи тя. — Библиотеката. Десет и половина. По местата си, хора.

Валеше силно, когато Мълаки излезе от таксито пред обществената библиотека на Ню Йорк. Силният порой и причинените от него задръствания ги бяха забавили малко.

Времето го накара да изпита носталгия. Е, вижда му се краят, помисли си той, докато се изкачваше по стълбите между величествените лъвове, познати като Търпение и Кураж. Идваше време да се прибере у дома и да се заеме с нишките на живота си. И старите, и новите. Мълаки се зачуди каква ли шарка щяха да образуват.

Влезе вътре в тишината и величието, които напомняха катедрала. Това беше второто му посещение тук, тъй като бе задължен да направи генерална репетиция по-рано. Все още го озадачаваше фактът, че в такава огромна библиотека няма книги във фоайето.

Мълаки прокара ръка през мократа си коса, после, както бе планирано, се заизкачва по стълбите към третия етаж, вместо да вземе асансьора.

Никой не му обръщаше внимание. Посетителите на библиотеката седяха спокойно на масите или оглеждаха рафтовете с книги. Някои тракаха по лаптопите си, други драскаха на листа.

Той попълни формуляр за книгата, която бе най-подходяща за случая според Тия, и я занесе на библиотекарката.

Харесваше му миризмата на книги, дърво и мокри от дъжда хора. При други обстоятелства щеше да се наслаждава на посещението си тук. И макар Гидиън да бе най-запаления читател в семейството, Мълаки с удоволствие би си избрал хубава книга и би се настанил на някой стол в този храм на литературата.

Той мина покрай Гидиън, който седеше, забил нос в „Да убиеш присмехулник“. Брат му обърна следващата страница в знак, че Мълаки може да действа.

Бяха взели предвид факта, че Анита имаше достатъчно време да намери заместник на Джаспър. При това някой, готов да убие невъоръжен човек в библиотеката.

Това не бе твърде вероятно, разбира се, тъй като по този начин тя щеше да загуби шанса да се сдобие с орисниците. Мълаки бе готов да поеме този риск, но все пак космите по врата му настръхнаха, докато вървеше през редовете с книги.

Намери си подходяща маса и огледа лениво района. Очите му се стрелнаха към главата на Ребека, която седеше наведена над лаптопа си.

След двадесет минути, младата библиотекарка му донесе исканата книга. Мълаки се настани да чака търпеливо.

След като бе прекарал часове в разглеждане на видеозаписите на охраната, предоставени му от Джак, детектив Лу Гилбърт седеше в „Морнингсайд“ и разпитваше служителите за трите липсващи предмета от инвентарния списък.

В центъра на града, Джаспър се мъчеше да сключи сделка с областния прокурор.

Зад волана на бус, който пъплеше бавно в дъжда и вбесяващото задръстване на Пето авеню, Клио барабанеше в такт с „Нейкид Деймс“ и чакаше да даде знак на Тия.

Мълаки чу потракване на токчета, долови уханието на скъп парфюм и вдигна очи от книгата си.

— Здрасти, Анита. Тъкмо четях за орисниците. Невероятни дами! Знаеш ли, че те са пеели предсказанията си? Били са нещо като митологична рок група.

— Къде са?

— О, на сигурно място. Извини ме за лошите маниери — каза той, като се надигна и й придърпа стол. — Седни, моля те. В неприятен ден като днешния, това величествено място изглежда почти уютно.

— Искам да ги видя — отвърна Анита, но седна и кръстоса крака, като си напомни, че засега трябваше да се съсредоточи само върху бизнеса. — Не мислиш, че ще платя тази невероятна сума, без първо да огледам стоката, нали?

— Навремето ти позволих да огледаш една от тях и виж докъде стигнахме — усмихна се Мълаки. — Изпрати двама ужасно неучтиви мъже по петите на брат ми. А аз много го обичам.

— Съжалявам само, че не ги изпратих след теб. С по-категорични заповеди, разбира се.

— Е, човек се учи докато е жив. Но нямаше нужда да убиваш приятеля на Клио. Той не беше замесен.

— Тя го замеси. Това беше само бизнес, Мълаки. Нищо повече.

— Хей, не сме в „Кръстникът“, Анита. Щеше да е бизнес, ако беше предложила на Клио някаква цена за статуетката. Ако беше играла честно, сега щеше да я имаш. Вероятно дори и третата. А сега имаш само кръв по ръцете си.

— Спести ми лекцията си.

— Ако беше играла честно с мен — продължи той, — вместо да позволиш на алчността ти да надделее над здравия разум, сега щеше да притежаваш и трите статуетки само за част от парите, които ще платиш сега. Ти запреде тази нишка, Анита, когато открадна от мен и семейството ми.

— Ти искаше да ме чукаш. Позволих ти да го направиш, а после аз те прекарах. Няма смисъл да хленчиш за това.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×