— Права си. Просто ти обяснявам защо сега седим тук. Десет милиона. Уреди ли всичко?
— Ще получиш парите, но не и преди да видя орисниците — каза Анита, а когато Мълаки само се усмихна, изруга под нос. — Трансферът е уреден. След като се уверя, че притежаваш онова, което твърдиш, ще се обадя да преведат парите по сметката ти.
— Още нещо, преди да започнем. Ако след сключването на сделката, почувстваш желание да си отмъстиш на мен или на член от семейството ми или на Клио, не забравяй, че съм документирал всичко. Абсолютно всичко, Анита. И документацията е на сигурно място.
— В случай, че смъртта ти настъпи неочаквано? — засмя се тя. — Колко банално.
— Банално, но вярно. Ще получиш онова, което искаш, срещу парите си. И това ще е края. Споразумяхме ли се?
Жена, прекарала дванадесет години, омъжена за човек, който я отвращаваше в леглото и отегчаваше вън от него, знаеше как да бъде търпелива. Достатъчно търпелива да чака с години, за да осъществи убедителен нещастен случай.
— Тук съм, нали? Дай да ги видя.
Той се облегна назад, приковал очи в нейните, и вдигна ръка. Гидиън се приближи до масата и остави черно куфарче между тях.
— Мисля, че не се познаваш лично с брат ми. Гидиън, това е Анита Гай.
Анита сложи ръка на куфарчето и вдигна глава.
— Значи ти си посредникът, а? — нежно каза тя. — Наистина ли нямаш нищо против да споделяш курвата си с брат си?
— В нашето семейство обичаме да споделяме. Но се радвам, че Мъл не те сподели с мен. Доста си старичка за вкуса ми.
— Хайде, хайде, да не забравяме добрите маниери — каза Мълаки и махна към куфарчето.
— Тук има прекалено много хора — отвърна Анита.
— Или тук, или никъде.
Разгневена, Анита се опита да отвори куфарчето.
— Заключено е.
— Разбира се — жизнерадостно каза Гидиън. — Комбинацията е седем-пет-петнадесет. Датата на потъването на „Лузитания“.
Анита настрои комбинацията, ключалката изщрака и тя вдигна капака. Орисниците бяха пред очите й.
Тя взе първата и я огледа. Спомняше си отлично тежестта и формата на Клото. Красивата сребърна пола, сложната прическа, вретеното в ръката й.
Анита я остави на мястото й и извади Лахезис. Имаше някои разлики. Роклята й падаше по различен начин и оставяше едното рамо оголено. Блестящата коса беше вдигната нагоре в кок, напомнящ корона. Дясната й ръка държеше метър с цифри по него.
Сърцето на Анита заби лудо, когато върна втората орисница в куфарчето и извади третата.
Атропа беше малко по-ниска от сестрите си, точно както твърдеше легендата. Лицето й беше по-меко и мило. Държеше малка ножица в притиснатите към гърдите си ръце. Носеше сандали. Каишката на левия сандал се кръстосваше два пъти, преди да изчезне под полата.
Всяка подробност отговаряше на документираните описания. Изработката беше великолепна. От статуетките се излъчваше невероятно усещане за сила и власт.
В този момент Анита би платила всичко и би направила всичко, за да ги притежава.
— Доволна ли си? — попита я Мълаки.
— Един повърхностен поглед не може да бъде задоволителен — отговори тя, хванала Атропа в ръка. — Трябва да се направят определени експертизи и…
Мълаки издърпа орисницата от ръката й и я прибра в куфарчето при сестрите й.
— Вече минахме по този път. Взимай ги или забрави за тях. Веднага.
Той затвори куфарчето, макар Анита да протегна ръка и да се опита да го спре. После го заключи.
— Не очакваш да ти платя десет милиона след само две минути оглед.
Той й отговори със същия тих глас.
— Не разполагаше с повече, когато ти показах Клото за първи път. И веднага разбра, точно както си сигурна и сега. Прехвърли парите и можеш да си тръгнеш оттук с орисниците.
Той взе куфарчето от масата и го остави на пода до краката си.
— А ако не искаш, аз ще си тръгна с тях оттук и ще ги продам другаде. Подозирам, че „Уайли“ биха платили с удоволствие исканата цена.
Анита отвори чантата си. Мълаки сложи ръка на китката й, когато тя бръкна вътре.
— Бавно, скъпа — промърмори той и не свали ръка от нейната, докато тя не извади телефона си.
— Наистина ли мислиш, че мога да извадя пистолет и да те застрелям хладнокръвно на обществено място?
— Всичко, освен общественото място, ти подхожда идеално като хубавия ти костюм — отговори той, като затвори чантата й и се облегна назад.
— Изненадана съм, че не отиде първо в „Уайли“, след като ме смяташ за толкова безскрупулна.
— Реших, че между теб и мен няма да има прекалено много въпроси и отговори, някои от които биха били не особено приятни.
— Кажи на брат си да се разкара от главата ми — рязко нареди тя и набра някакъв номер, когато Гидиън се отдръпна назад. — Обажда се Анита Гай. Готова съм да прехвърля парите.
Мълаки извади листче от джоба си и го сложи на масата пред нея. Анита прочете данните в слушалката.
— Не — каза тя. — Ще ви звънна по-късно.
Анита остави телефона на масата.
— Трансферът е задействан. А сега искам орисниците.
— И ще ги получиш — отговори Мълаки, като бутна куфарчето по-далеч от нея. — След като потвърдя, че парите вече са в сметката ми.
На близката маса, Ребека отговори на електронното съобщение на Джак, изпрати друго на Тия, после продължи да наблюдава банковата сметка.
— Това са много пари, Мълаки. Какво възнамеряваш да правиш с тях?
— Имаме доста планове. Ще трябва да дойдеш някой път в Коув и да видиш как сме ги употребили. А ти какво ще правиш? Веднага ли ще си потърсиш печалбата или първо ще се наслаждаваш известно време на придобивката си?
— Бизнесът на първо място както винаги.
Докато наблюдаваше как сестра му затваря лаптопа си, Гидиън си помисли, че сега времето бе най- важно. Скоро щяха да разберат дали Клио бе подготвила сцената добре. Той пъхна палци в гайките на колана си и потупа с пръсти предните си джобове.
Мълаки вдигна очи.
— О, за бога! — изсъска той и се намръщи на Анита. — Имаме си компания. Остави ме да се оправя с нея.
— С кого?
— Тия.
Мълаки се усмихна и скочи на крака.
— Тия, каква приятна изненада!
— Мълаки!
Тия заекна леко. Вълнението от ролята я накара да се изчерви.
— Не знаех, че си в Ню Йорк.
— Току-що пристигнах. Канех се да ти звънна по-късно, но ти ми спести разхода — каза той, като се наведе, притисна буза към нейната и вдигна вежди към Анита.
— Дойдох да направя някои проучвания за новата си книга — обясни Тия, като притисна куфарчето към гърдите си. — Не очаквах да… — Тия замълча и погледна стреснато. — Анита?
— Разбира се, вие се познавате — отбеляза Мълаки, като повиши нервно глас и няколко човека се
