обърнаха раздразнено към тях. — Помолих госпожица Гай да се срещнем тук, за да обсъдим… да обсъдим някои покупки за офиса ми.
— О, разбирам — отвърна Тия и ги погледна с наранени и овлажнели очи, сякаш бе разбрала за любовна връзка между тях. — Ами… аз… аз не искам да ви прекъсвам. Както ти казах, аз само… О, за орисниците ли четеш?
Тя се наведе тромаво, за да види книгата и блокира гледката на Анита.
Ребека се приближи небрежно, размени куфарчетата и продължи напред. Намигна бързо на Гидиън, стисна дръжката на куфарчето с орисниците, излезе от читалнята и заслиза по стълбите.
— Само си убивам времето — отговори Мълаки, като потупа телефона на Анита, когато видя, че лампичката му мига. — Мисля, че те търсят, Анита.
— Извинете ме — каза тя и взе телефона. — Анита Гай.
— Аз… аз би трябвало да се заема с работата си — каза Тия и отстъпи назад. — Радвам се, че те видях отново, Мълаки. Беше… Довиждане.
— Разби моминските й мечти — засмя се Анита и затвори телефона. — Трансферът е извършен, така че…
Тя се протегна към куфарчето, но за втори път Мълаки я хвана за ръката.
— Не толкова бързо, скъпа. Първо трябва лично да проверя.
Той извади собствения си телефон, сякаш за да потвърди онова, което Ребека вече бе потвърдила, и се обади на Клио.
— Салон за масаж „Труди“ — отговори тя. — Гарантираме, че ще ви намачкаме добре.
— Трябва да потвърдя електронен трансфер на една сума. Да, ще почакам.
— Ребека тъкмо се качва в буса. Джак би трябвало да е в дома на Анита заедно с детектив Гилбърт. Имат заповед за обиск.
— Да, благодаря. Ще ви дам номера на сметката.
— Мъл, Ребека е. Джак ми изпрати съобщение по електронната поща. Приятелят му, детектив Робинс, ще призове Анита на разпит за убийствата. Би трябвало вече да е в „Морнингсайд“. А тъй като другото ченге е в дома й, тя наистина няма къде да отиде. В момента и Тия излиза от библиотеката.
— Чудесно. Благодаря ви много — каза Мълаки и прибра телефона в джоба си. — Е, струва ми се, че свършихме работата — надигна се той и подаде куфарчето на Анита. — Но не мога да кажа, че с удоволствие работих с теб.
— Ти си глупак, Мълаки — каза Анита и също стана. — По-лошо, ти си глупак, който мисли на дребно. Ще превърна съдържанието на куфарчето в най-страхотната история на века. Радвай се на десетте си милиона. Още преди да приключа, това ще са стотинки за мен.
— Да, ужасна проклетия — каза Гидиън, когато Анита се отдалечи.
— Е, може да е имала гадно детство — усмихна се Мълаки. — Да й дадем една минута да яхне метлата, а после ще отидем при момичетата.
Метлата беше обикновено нюйоркско такси, но Анита бе готова да крещи от радост. Всичко, което искаше — пари, власт, положение, слава, уважение, бе в куфарчето до нея.
Парите на Пол я бяха извели дотук. Но щеше да измине останалия път съвсем сама. Сега бе на светлинни години разстояние от мизерната къщичка в Куинс.
Въодушевена, тя извади телефона, за да се обади на иконома си и да му нареди да приготви шампанското и хайвера.
— Добър ден. Домът на семейство Морнингсайд.
— Обажда се Анита Гай. Не ти ли казах, че Стайпс или Фицхю трябва да вдигат телефона?
— Да, госпожице Гай. Съжалявам, госпожице Гай. Но господин Стайпс и госпожа Фицхю са с полицаите в момента.
— Какво искаш да кажеш?
— Полицаите са тук, госпожо. Имат заповед за обиск.
— Да не си полудяла?
— Да, госпожо. Не, госпожо. Чух да говорят нещо за иск към застрахователната компания и някакви предмети от „Морнингсайд“.
Вълнението в гласа на момичето беше осезаемо. Анита не можеше да разбере противоречията, които бушуваха в главата на слугинята й — дали да си признае, че е подслушвала до вратата и да рискува да я уволнят, или да предаде информацията на господарката си.
— Какво правят? Къде са?
— В библиотеката, госпожо. Отвориха сейфа ви и намериха разни неща. Неща, които трябвало да са откраднати от магазина.
— Това е абсурдно! Невъзможно. Това е…
Парченцата от мозайката започнаха да застават по местата си.
— Това копеле! Това гадно копеле!
Тя метна телефона настрани и с треперещи пръсти отвори куфарчето.
Вътре лежаха три кукли. Въпреки замъгления си от гняв поглед, Анита разпозна Мо, Лари и Кърли.
— Тя няма да оцени иронията на Тримата глупаци. — Гидиън се протегна и дръпна парчето пица от ръката на Клио.
— Това е като торта в лицето. Намекът е достатъчно ясен. Дори за нея.
— Никога не съм разбирала хумора им. Съжалявам — каза Тия, когато тримата мъже се вторачиха в нея. — Цялото това удряне на глави и замеряне с торти.
— Мъжка работа — обясни й Джак. — Е, вече би трябвало да са я отвели в полицията — добави той, като погледна часовника си. — Адвокатите й могат да се скъсат от номера, но няма да успеят да се преборят със застрахователната измама.
— А Мики?
Джак погледна Клио.
— Джаспър си изпя всичко. Съдът може да погледне подозрително на човек с досие като неговото, но телефонните записи ще подкрепят твърденията му. А като свържат брънките, ще оплетат страхотна верига около врата на Анита. Тя е съучастничка в убийство, в това няма съмнение. Ще си плати за Мики. Ще си плати за всичко.
— Само като си помисля за нея в грозния оранжев затворнически гащеризон, който никак няма да отива на цвета на косата й, и настроението ми се оправя — каза Клио и вдигна бирата си. — Да пием за нас!
— Беше страхотен купон — ухили се Гидиън, като се надигна и раздвижи рамена. — Трябва да вървя.
— Къде отиваме?
— Ти не си поканена — отговори той, като леко тупна Клио по носа. — Мъл и мама ще дойдат с мен, за да получа и мъжки, и женски съвет, когато избирам подходящ пръстен.
— Ще ми купуваш пръстен? Ах, ти, глупав традиционалист такъв! — скочи тя и го целуна. — Тогава и аз ще дойда. Би трябвало аз да си избера пръстена, след като аз ще го нося.
— Няма да идваш. А аз ще го избера, тъй като аз ще ти го дам.
— Ужасно ограничение, но мисля, че мога да го преживея.
— Ще те поизпратим — каза Джак, като хвана Ребека за ръката. — Ще се отбием в полицията, за да изтръгнем някаква информация от Боб. Той може да устои на мен, но не и на красивата ирландка.
— Чудесна идея — ухили се Ребека и грабна якето си. — А после ще резервираме маса в някой чудовищно скъп ресторант и ще си направим диво празненство. Но първо ще помогнем на Тия да разчисти.
— Не, няма нужда. Предпочитам по-скоро да узная какво става. А и искам да видя пръстена на Клио.
— Аз също — засмя се Клио и се просна на канапето. — Ще ти помогна да разчистим, не се тревожи. Готин — обърна се тя към Гидиън, — не се страхувай да купиш нещо натруфено… Мога да го понеса.
Когато остана насаме с Тия, Клио се завъртя по корем и кръстоса крака във въздуха.
— Седни за минута. Кутиите от пица не бързат заникъде.
