разказа на Мики цялата история.
Гидиън беше още гол и мокър, когато Клио влезе в банята с джина в ръка и широка усмивка.
— Реших, че това ще ти свърши работа — каза тя.
— Благодаря.
Гидиън пое чашата и изгълта съдържанието й благодарно.
— Оставаме ли тук?
— Оставаме — потвърди Клио. — Всъщност Мики дори щедро ти предлага леглото си.
Гидиън си спомни леглото, покрай което бе минал на път към банята. Голямо, меко, червено. В този момент му изглеждаше толкова съблазнително, че въобще не му пукаше за огледалата на тавана.
— Трябва ли да спя с него?
Клио се засмя.
— Не, само с мен. Давай, поспи няколко часа.
— Ще го направя. А на сутринта ще помислим как да се доберем до орисницата. В момента съм прекалено скапан, за да мисля.
— Тогава отивай да спиш. Ние с Мики ще си побъбрим няколко часа, преди той да тръгне към театъра. Мики участва в хора на „Целуни ме, Кейт“.
— Браво на него. Кажи му, че съм му адски благодарен за гостоприемството.
Гидиън се събуди от звуците на клаксони и тракането на боклукчийски коли. Докато мозъкът му се ориентира, той се загледа изненадано в отражението си в огледалото на тавана. Червените чаршафи се бяха смъкнали до кръста му и той изглеждаше така, сякаш бе прерязан на две през нощта.
Клио се бе проснала върху него, отметнала коса назад. Гъстата й черна грива изпъкваше на фона на червените чаршафи. Кожата й бе малко по-тъмна от неговата, така че ръката, която бе преметнала през гърдите му, и извивката на рамото й приличаха на златен прах върху неговата белота и лъскавите алени чаршафи.
Той си припомни как Клио се бе плъзнала в леглото по някое време през нощта и го бе прегърнала. А той се бе плъзнал в нея.
Не беше проговорила. Нито дума. Той не бе успял да я види. Но бе познал формите и вкуса й. Дори аромата. Какво ли означаваше това, щом я познаваше толкова добре в тъмнината?
Щеше да помисли за това по-късно. Както и да анализира защо, в легло, огромно като езеро, се бяха сгушили един в друг и бяха спали цяла нощ така.
Но засега имаше други грижи. Един човек не можеше да се довери на мозъка си, преди да го е подкрепил с кафе.
Гидиън се опита да се надигне от леглото и бе изненадан и странно трогнат, когато Клио се премести по-близо и се сгуши в него. Искаше му се да я прегърне и да я събуди, за да се възползват както трябва от огледалата на тавана.
Не, не трябваше да го прави. Той я целуна по главата и се надигна.
Обу джинсите си и тръгна да търси кухнята.
Първото му разтърсване за деня дойде не от кофеина, а от вида на Мики, проснат на бялото кожено канапе сред пъстрите възглавници, покрит с изумруденозелен чаршаф.
Макар да му беше неудобно, желанието му за кафе бе по-силно от чувството за благоприличие. Гидиън заобиколи канапето и влезе колкото се може по-тихо в кухнята.
Беше като от каталог — лъскава и безукорно чиста, със сложни уреди, спретнато подредени на плота. Гидиън отвори шкафа и откри чинии в бяло и синьо, подредени в идеални купчини според цвета, чаши, подредени според вида и размера. И накрая, когато вече бе готов да захлипа, откри плик с кафе.
Отвори го и изруга под нос, когато видя зърната.
— Какво, по дяволите, да правя с тези зърна? Да ги дъвча? — промърмори той ядосано.
— Можеш, но е по-добре да ги смелиш.
Гидиън се стресна и се завъртя назад.
Мики бе издокаран със сънлива усмивка и златисти гащи, които едва покриваха топките му.
— О, съжалявам, не исках да те събудя — извини се Гидиън.
— Спя леко като котка — обясни Мики, като сипа малко кафе в кафемелачката. — Нищо не може да се сравни с аромата на прясно смляно кафе — надвика той шума. — Добре ли спа?
— Да, благодаря. Не трябваше да те изритваме от собственото ти легло.
— Вие сте двама, а аз само един — отвърна той, като хвърли бърз поглед на Гидиън, докато отмерваше нужното количество вода. — Сигурно умираш от глад. Какво ще кажеш да закусим нещо? Аз съм в настроение за френска закуска.
— Великолепно. Адски мило беше от твоя страна да ни подслониш.
— О, ние с Клио сме приятели от години — махна Мики небрежно и се обърна към хладилника, за да извади яйца и мляко. — Обичам това момиче. Толкова се радвам да я видя у дома, и то свързана с човек със стил. Предупредих я за онзи кретен — Сидни. Изглеждаше готин, разбира се, но само блясък и никакво съдържание. И какво направи? Открадна й парите и я остави на сухо — неодобрително зацъка Мики, докато разбъркваше яйцата в купа. — И не къде да е, а в Прага! Но тя сигурно ти е разказала за това.
— Всъщност не — отговори Гидиън. — Познаваш Клио. Обикновено не обръща внимание на подробностите.
— Нямаше да избяга с онова копеле, извини ме за израза, ако баща й не й беше казал отново, че си губи времето и срами семейството и себе си.
— Как?
— С танците и театъра — отговори Мики драматично, като протегна крак елегантно. — С дружбата си с хора като мен. Не само чернокож, но и гей. Чернокож балетист хомосексуалист. Господи! Сметана? Захар?
— Не, благодаря. Чисто — каза Гидиън.
— Аз пък го пия с много захар — усмихна се Мики. — И теб нямаше да те хареса — добави той, като подаде чаша на Гидиън. — Имам предвид бащата на Клеопатра.
— Така ли? Майната му — каза Гидиън, вдигна чашата си като за тост и отпи. — Господ да те благослови.
— Пий, скъпи.
Мики натопи филии френски хляб в яйцата и добави:
— Ние с теб ще се разберем чудесно.
Така и стана. Унищожиха половин хляб, кана кафе и почти цял литър портокалов сок.
Докато Клио се присъедини към тях, Гидиън вече не виждаше нищо странно в златистия слип, татуировката на дракон на лявото рамо на Мики, нито в това, че друг мъж го наричаше „скъпи“.
Част втора
Отмерването
„Измервах живота си с чаени лъжички.“
Глава 10
— Сладурче, не съм сигурен, че постъпваш правилно.
— Постъпвам умно — настоя Клио, — а това винаги е правилно.
— Ще прецакаш нещата с Гидиън — каза Мики, като поклати глава.
Вървяха по оживения Бродуей и си проправяха път през тълпата.
— Имам добро предчувствие за вас двамата, а ти ще прецакаш нещата още преди да са започнали.
— Прекалено си романтичен.
