си.
— Първо, какво въобще те накара да ме издириш и да инструктираш… представителите си да говорят с мен?
— Интуиция. След дълго проучване. И двете са жизненоважни в моя бизнес. А срещата ни днес ми показва, че съм била права. У теб ли е орисницата, Клио?
Ако разполагаше с повече време, Клио щеше да я накара да се поизпоти.
— У мен е. На безопасно място. Готова съм да я продам. За един милион долара. В брой.
Анита се засмя.
— Милион долара? Очевидно Гидиън ти е разказал интересна приказка.
— Не се опитвай да ме измамиш, Анита. Ако искаш статуетката, това е цената. И не подлежи на пазарлък. По този начин ще се снабдиш с две от трите фигурки, като се има предвид и онази, която си откраднала от брата на Гидиън.
— Откраднала? — извика Анита раздразнено и се заразхожда нервно.
Докато се разхождаше, тя оглеждаше хората на терасата и се опитваше да разбере кой бе помощникът на Клио.
— Тези нагли Съливановци. Трябва да ги осъдя за клевета. Репутацията на „Морнингсайд“ е безукорна. А също и моята — добави тя ядосано, като спря и изгледа Клио. — Купих статуетката от Мълаки Съливан и с удоволствие бих ти показала подписаната от него разписка. Е, възможно е той да е разказал на брат си някаква измислена история и да е запазил парите за себе си. Но няма да им позволя да разпространяват долни лъжи за компанията ми.
— Колко му плати?
— По-малко — отговори Анита лаконично. — Много по-малко от цената, която искаш.
— Значи първият път си извадила страхотен късмет. Ако искаш да получиш номер две, ще трябва да платиш. Можеш да я вземеш в ръцете си утре в три часа, точно на това място. Донеси парите, а аз ще донеса сребърната дама.
— Клио — каза Анита и стисна устни. — Имах си работа със семейство Съливан. Как мога да съм сигурна, че не си мошеничка като тях? Нямам никакво доказателство, че орисницата е у теб.
Без да отговори, Клио бръкна в чантата си и извади снимката.
— Лахезис — промърмори Анита, докато проучваше снимката. — Откъде да знам, че е истинска?
— Нали действаш по интуиция? Баба ми я подари, когато бях малка. Тя не беше съвсем с всичкия си и смяташе фигурката за хубава кукла. Допреди една седмица аз самата я смятах за нещо като семеен амулет. Но пък един милион ще ми донесе достатъчно късмет.
Анита продължи да разглежда снимката, докато внимателно обмисляше възможностите. Срещата бе потвърдила онова, което бащата на Клио й бе казал по време на дългата вечеря с приготвен по специална рецепта фазан, великолепно вино „Пино Ноар“ и посредствен секс. Макар и да звучеше странно, онзи кретен не знаеше, че дъщеря му е в Ню Йорк, нито че е била в Прага. Всъщност нямаше никаква представа дори дали е жива, а очевидно и въобще не се интересуваше от благополучието на единственото си дете.
А това пък означаваше, че никой няма да се заинтересува, ако Клио Толивър внезапно изчезнеше.
— Предполагам, че орисницата е законно твоя — каза Анита.
Клио повдигна вежди.
— Нейна собственица съм от години.
— Да — усмихна се Анита доволно. — Разбира се.
Клио взе снимката и я прибра в чантата си.
— Ти си на ход, Анита.
— Искаш да събера много пари за адски малко време. Можем да се срещнем утре на маса в „Рафаел“. Донеси статуетката, за да мога да я проверя, а аз ще донеса четвърт милион като депозит.
— Не. Пълна размяна. Тук в три. Или ще я предложа на пазара.
— Аз съм професионален търговец…
— Аз пък не съм — прекъсна я Клио. — Имам и друга среща, така че решавай.
— Добре. Но няма да донеса толкова много пари на това място — каза Анита и се огледа намръщено. — Ресторант, Клио. Да бъдем цивилизовани. Ако ми нямаш доверие, ти избери мястото.
— Добре. Звучи разумно. „Тереза“ в Ист Вилидж. Бих хапнала малко гулаш. В един часа.
— Един часа — протегна й ръка Анита. — А ако решиш да се откажеш от театъра, бих могла да използвам човек като теб в „Морнингсайд“.
— Благодаря, но предпочитам да се занимавам с онова, което харесвам. Ще се видим утре.
Тя изчака Анита да се качи в асансьора. После преброи бавно до десет. Когато се обърна към Мики, се ухили широко и затанцува към него.
— Целуни ме, сладурче, богата съм!
— Хвана ли се?
— Напълно. Опита се да се бори, но слаба работа. Реагира прекалено силно на някои неща и прекалено слабо на други — каза тя и хвана Мики подръка. — Не е толкова добра, за колкото се смята. Ще изкашля мангизите, защото притежавам онова, което иска.
— Нямах възможност да се правя на зъл и опасен.
— Съжалявам. Все пак беше страхотен.
Тръгнаха през магазина за сувенири към асансьорите.
— Знаеш ли какво е първото, което ще направя, когато получа мангизите? Ще направя страхотен купон. Не, първо ще си купя жилище, а после ще направя див купон.
— Предполагам, че вече няма да ходиш по прослушвания.
— Шегуваш ли се? — извика Клио. — Ще помързелувам една-две седмици, а после ще отида на всяко прослушване, което агентът ми, онзи кретен, успее да ми осигури. Знаеш как е, Мики. Човек трябва да танцува.
— Може би ще успея да ти осигуря участие в хора на „Целуни ме, Кейт“.
— Наистина ли? Страхотно! Кога?
— Ще поговоря с режисьора довечера.
— Казах ти, че късметът ми се усмихва.
Тази мисъл не я напусна през цялото време, докато се возиха в асансьора.
— Трябва да изчезвам — каза тя, когато излязоха на улицата. — Отивам да се видя с Гидиън.
— Защо не дойдете на представлението довечера? Ще ви запазя две места и ще мога да те запозная с режисьора.
— Добре. Обичам те, Мики! — извика тя и го целуна шумно. — Слушай, ще се видим у вас след един-два часа. Ще купя огромна бутилка шампанско.
— Купи две. Ще се напоркаме след представлението.
— Готово. Обичам кльощавото ти черно тяло, Мики.
— А аз обичам закръгленото ти бяло тяло, Клеопатра.
Той се отправи на запад, а тя — на изток. Докато пресичаше улицата, Клио погледна назад и се захили като луда, когато Мики й изпрати въздушна целувка. После тръгна напред с пружинираща стъпка. Точно навреме. Щеше да се види с Гидиън на ъгъла на Петдесет и първа улица и Пето авеню. Можеха да хапнат по една пица. Щеше да му каже, че се нуждае от още един-два дни, за да вземе статуетката.
Това нямаше да му хареса, но тя щеше да го успокои. А когато на следващия ден му връчеше четиристотин хиляди долара, Гидиън нямаше да има право да мрънка.
Щеше да го убеди да остане в Ню Йорк известно време. Може би Мики беше прав за отношенията им. Не за романтичната страна, разбира се, тя не влизаше в плановете й. Но Клио се чувстваше добре, когато беше с Гидиън. Харесваше и солидната, и неспокойната му страна. Нямаше нищо лошо в това да прекара известно време с него, нали?
Блясъкът от витрина на бижутерски магазин привлече вниманието й и я накара да се приближи до стъклото. Искаше да купи на Мики нещо, за да му благодари за помощта. Нещо екстравагантно.
Клио разгледа златните верижки — прекалено обикновени, после камъните — прекалено натруфени. После премина към следващата витрина и възкликна леко, когато видя тънка златна верижка за глезен, украсена с рубини.
