музика по радиото.
— Откога познаваш Мики?
— Не знам. Шест-седем години. Не съм сигурна. Имахме няколко номера заедно.
— И той ли е стриптийзьор?
Клио завъртя очи.
— Не, не е стриптийзьор. Балетист е. Също като мен. Слушай, приятел, танцувала съм на Бродуей.
Това беше вярно, макар и за съвсем кратко време.
— Бяхме партньори в новата постановка на „Брилянтин“. Ходихме заедно по турнета.
— Имахте ли интимни отношения?
— Не — отговори тя и се ухили. — Много по-вероятно е Мики да налети на теб, отколкото на мен.
— О, страхотно!
— Не си хомофоб, нали?
— Не мисля — отвърна Гидиън, който се чувстваше прекалено изморен, за да анализира вижданията си по въпроса. — Просто запомни легендата ни и се придържай към нея.
— Млъкни, готин. Скапваш завръщането ми у дома.
— Ама че жена — промърмори той и затвори очи. — За цяла седмица нито веднъж не каза името ми.
Клио го погледна и се усмихна. Гидиън беше смачкан и изморен, но изглеждаше ужасно сладък. Щеше да се почувства много по-добре след един-два дни. След като тя изпълнеше плана си.
Той не бе единственият, който бе мислил в самолета.
Първата й задача беше да занесе статуетката на безопасно място. Да речем, в банков сейф. После щеше да се свърже с Анита Гай и да започне сериозни преговори.
Реши, че може да поиска цял милион за фигурката. А тъй като беше почтено момиче, щеше да раздели парите с Гидиън.
Шестдесет на четиридесет.
Е, той щеше да мрънка, но тя щеше да се справи с него. Все пак му предлагаше нещо сигурно. Никога нямаше да може да изтръгне първата орисница от жена като Анита. Не и в този живот. А ако искаше да се втурне в търсене на третата фигурка, щеше да има поне финансова подкрепа.
Правеше му услуга. Отплащаше му се за това, че я доведе в Ню Йорк и й показа пътя към солидна банкова сметка. Шестстотин хиляди долара щяха да й свършат добра работа.
А след като се успокоеше, Гидиън вероятно щеше да остане в Ню Йорк няколко седмици. Клио искаше да го разведе из града, а и да се изфука с него.
Въпреки жегата, Клио отвори прозореца, за да усети въздуха на Ню Йорк. Непрестанното свирене на клаксони й се стори ангелска музика.
Докато стигнат до сградата на Мики, тя беше в такова прекрасно настроение, че дори не се възпротиви, когато Гидиън я накара да плати на таксиджията.
— Е, какво мислиш? — попита го тя.
Гидиън беше скапан и очите го смъдяха.
— За кое?
— За Ню Йорк. Каза, че идваш тук за първи път.
Той се огледа зашеметено наоколо.
— Претъпкано. Шумно и всички изглеждат раздразнени от нещо.
— Да — кимна Клио и усети сълзи на умиление в очите си. — Ню Йорк е върхът.
Тя затанцува към домофоните и натисна копчето за апартамента на Мики.
След секунда се чу дълъг, леко неприличен звук като от смукане и Клио се засмя.
— Мики, перверзнико. Отвори вратата. Клио е.
— Клио! По дяволите! Донеси красивия си задник тук.
Домофонът избръмча и вратата се отвори. Видяха тясно фоайе и сив асансьор, който издаде подозрителен звук, когато вратите му се отвориха. Но Клио не се разтревожи, а влезе вътре и натисна копчето за третия етаж.
— Мики е от Джорджия — каза тя на Гидиън. — От фино семейство, пълно с лекари и адвокати. А понеже и двамата се оказахме черните овци в семействата си, се разбираме адски добре.
В момента Гидиън не се интересуваше дали Мики е от Джорджия или от Луната, дали е гей или има три глави. Важното бе само да има душ с гореща вода и легло.
Вратите на асансьора се отвориха и Гидиън видя висок, тъмнокож мъж, облечен в червен потник, тесен черен панталон и лъскави плитчици по главата. Мъжът изрева диво и Гидиън настръхна в очакване да бъде нападнат. Мики профуча покрай него като светкавица.
Сграбчи Клио и я завъртя лудо. Преди Гидиън да успее да реагира, Клио и Мики се понесоха във вихрен танц по тесния коридор.
Клио танцуваше прекрасно и приключи импровизирания номер, като прегърна партньора си през врата и обви крака около кръста му.
— Кукличке, къде се изгуби?
— Къде ли не. Господи, Мики, изглеждаш великолепно.
— Права си, по дяволите — ухили се той, като я целуна шумно по бузите, а после и по устата. — А ти изглеждаш, сякаш си била влачена по улицата и захвърлена на тротоара.
— Да, един душ би ми свършил чудесна работа — каза тя и облегна глава на рамото му. — А също и на приятеля ми.
Мики изви врат и огледа Гидиън внимателно с черните си кадифени очи.
— Ммм, какво си ми донесла, Клеопатра?
— Казва се Гидиън — весело отговори Клио, като прокара език по горната си устна. — Ирландец е. Забърсах го в Прага. Мисля да го задържа известно време.
— Той е прекрасен.
— Да. Има някои недостатъци, но по отношение на външния вид е върхът. Хайде, готин, не се срамувай.
— Това означава ли, че шоуто приключи поне за момента?
— Движи се добре — отбеляза Мики, когато Гидиън се приближи към тях. — И акцентът му е страхотен.
— Също и твоят.
Когато чу отговора на Гидиън, Мики се ухили широко.
— Влизайте вътре. Искам да чуя всичко.
Според Гидиън, Мики бе слаб като клечка, но въпреки това той внесе Клио в апартамента си с лекота.
— Скромно — добави Мики, като пусна Клио и я потупа по задника, — но е дом.
Гидиън не забеляза скромното. Видя само цветове. От сините стени с бели корнизи и дузините театрални плакати до геометричните шарки на килима. Канапето беше от бяла кожа, огромно като лодка и отрупано с шарени възглавници.
Гидиън си представи как се просва върху него и спи до края на живота си.
— Коктейли — заяви Мики. — Високи, ледени коктейли.
— Мисля, че готиният първо би искал висок, леден душ — каза Клио. — Давай, готин. Мини пред спалнята и завий надясно.
Гидиън погледна Мики, който му махна дружелюбно.
— Действай, красавецо.
— Благодаря — отвърна Гидиън и ги остави сами.
— Джин с тоник — каза Мики и отиде към лъскавия бял бар. — Много лед, много джин и съвсем мъничко тоник. А после ще разкажеш всичко на татенцето.
— Звучи чудесно. Мики, можем ли да се приютим при теб за няколко дни?
— Иска ли питане, сладурче.
— Историята е невероятна.
Клио отиде до вратата на спалнята и се вслуша внимателно да чуе душа. После се върна до бара и
