— Да. Не.
Тия стискаше здраво ръката на Кари, докато седяха в две от елегантните кожени кресла в чакалнята на салона. Гърмеше техно музика, нещо, което звучеше прекалено зомбиращо за ушите на Тия. Беше видяла една от фризьорките — слаба като клечка жена, издокарана в черно, с облак от ужасяващо лилава коса.
Вече усещаше, че не може да си поеме въздух, задушена от миризмата на кислородна вода, лакочистител и парфюм.
Воят на сешоарите й напомняше реактивни самолети. Щеше да получи мигрена, обрив и да се задуши. Какво правеше тук?
— По-добре е да си ходя. Веднага — каза тя и затърси инхалатора в чантата си.
— Ще остана с теб, Тия. През цялото време — успокои я Кари, която бе отменила две от срещите си, за да се погрижи за приятелката си. — Джулиан е гений. Кълна ти се.
Тя стисна свободната ръка на Тия и се загледа в ококорените й очи, докато Тия вдъхваше от инхалатора.
— Ще се почувстваш нов човек. Какво? — попита тя, когато Тия промърмори нещо неразбираемо.
Тия свали инхалатора и опита отново.
— Казах, че тъкмо започнах да свиквам със старата си личност. Това е грешка. Направих го само защото бях ядосана на доктор Лоуенстайн. Виж, ще платя на фризьора, но…
— Джулиан е готов за вас, доктор Марш — съобщи им друга слаба жена, също облечена в черно.
Тия се зачуди дали някой във фризьорския салон тежеше повече от петдесет килограма. И дали някой бе над двадесет и три години.
— Аз ще я заведа, Миранда — каза Кари с жизнерадостния глас на майка, която дърпа детето си към зъболекарския стол. — Ще ми благодариш за това, Тия. Довери ми се.
Зрението на Тия се замъгли, когато минаха покрай фризьори и клиенти, блестящи черни умивалници и искрящи стъклени витрини с дузини луксозно опаковани продукти. Тя едва дочу веселото бърборене и смях, които й се сториха леко налудничави.
— Кари.
— Бъди смела. Бъди силна — каза Кари и я насочи към просторна кабина в черно и сребристо.
Мъжът, който стоеше до големия кожен стол, беше нисък, стегнат като хрътка, с яркосини очи и изрусена до бяло коса, подстригана късо.
По някаква причина той й заприлича на Ерос и това никак не я успокои.
— Е — започна той с говора на роден нюйоркчанин. — Значи най-после виждаме Тия.
Той погледна за миг пребледнялото й лице и усети страха й.
— Луиз! Донеси малко вино. После се обърна към Тия и добави:
— Седнете.
— Мислех си, че…
— Седни — прекъсна я той, после се наведе да целуне Кари по бузата. — Морална подкрепа?
— Точно така.
— Двамата с Кари планираме от дълго време как да ви настаним на стола ми — каза той и най-после успя да я настани, като просто я бутна да седне. — И като гледам това… — опипа той падналия от кока й кичур, — определено не сме прибързали.
— Наистина не мисля, че се нуждая…
— Нека аз преценя от какво се нуждаеш — прекъсна я той, като й подаде една от чашите с вино, които бе донесла Луиз. — Когато ходиш на лекар, казваш ли му от какво се нуждаеш?
— Всъщност, да. Казвам му. Но…
— Имаш прекрасни очи.
Тия примигна нервно.
— Така ли?
— Красиви вежди, фини скули — добави той и докосна лицето й с хладни пръсти. — Секси уста. Червилото ти не е подходящо, но ще оправим и това. Да, великолепно лице. Но старомодна и скучна коса.
С няколко бързи движения, той свали фибите и тежката й коса падна свободно.
— Въобще не ти отива. Криеш се зад косата си, Тия.
Той завъртя стола, така че тя застана срещу огледалото, после приближи глава до нейната.
— А аз ще те покажа на света.
Очите му, обрамчени с бели като косата му мигли, я гледаха хипнотизиращо.
— Наистина ли? Но не мислите ли… Ами ако няма нищо интересно, което да бъде показано?
Той й се усмихна толкова дружелюбно, че тя усети как собствените й устни се разтягат в усмивка.
— Мисля, че се подценяваш. И очакваш всички други да постъпят по същия начин.
Докато размишляваше по въпроса, Тия откри, че слаба асистентка, облечена в черно, мие косата й на един от лъскавите черни умивалници. Когато най-после се сети да я попита дали използваха антиалергични продукти, вече беше прекалено късно.
После бе отново на кожения стол с чаша бяло вино в ръката. Джулиан я разпитваше с какво се занимава, с кого се среща, какво харесва. Всеки път, когато му отговореше лаконично или го попиташе какво прави с косата й, той й задаваше нов въпрос.
С помощта на Кари, която запълваше празнините, скоро историята на живота й бе разказа до край. Тия се почувства като глупаво пуделче на киноложка изложба.
В един момент, направи грешката да погледне надолу. Когато видя купчините коса, засипали пода, дъхът й секна. Малки точки затанцуваха пред очите й и отдалеч чу разтревожения глас на Кари.
В следващия миг, Джулиан натискаше главата й между коленете, където я задържа, докато лудото биене на сърцето й се нормализира.
— Спокойно, скъпа. Луиз! Имам нужда от студена кърпа.
— Тия, Тия, съвземи се.
Тя отвори очи и видя Кари, коленичила на пода пред нея.
— Какво? Какво?
— Това е само прическа, за бога. Не е мозъчна операция.
— Травматичното събитие си е травматично събитие — каза Джулиан, като постави студената влажна кърпа на тила на Тия. — Сега искам да седнеш по-изправена и да затвориш очи. Поеми си дълбоко дъх. Точно така. Още веднъж. Добре. Разкажи ми сега за онзи ирландец, когото Кари спомена.
— Той е мръсно копеле — едва промълви Тия.
— Всички сме такива.
Ножицата затрака отново, опасно близо до лицето й.
— Разкажи ми за него.
И тя го направи. Реакцията на Джулиан беше шок, вълнение и възбуда — толкова различни от отношението на Лоуенстайн, че Тия забрави за косата си.
— Невероятно! Знаеш какво трябва да направиш, нали?
Тя се вторачи в него.
— Какво?
— Да отидеш в Ирландия. Намери онзи Мълаки и го съблазни.
— Така ли?
— Това е идеалното разрешение. Намираш го, съблазняваш го, изтръгваш му нужната информация за статуетките, а после я стиковаш с онова, което вече знаеш. И се озоваваш пред всички. Ще направим няколко кичура и ще поосвежим косата, особено около лицето.
— Но не мога просто да… отида. Освен това, той не се интересува от мен по този начин. А и не е правилно да използваш секса като оръжие.
— Сладурче, когато една жена използва секса срещу мен, аз обикновено съм й благодарен за това. Имаш великолепна кожа. Какво използваш?
— В момента използвам нова серия, за която четох. Естествени съставки. Но продуктите трябва да се държат в хладилника, което не е много удобно.
