— Имам нещо по-добро. Луиз! „Биодерм“. Пълната серия. За нормална кожа.
— Ама аз винаги си правя проба, преди да използвам нещо ново и…
— Не се тревожи — каза Джулиан, като натопи плоска четчица в малка купичка и я извади оцветена в бледолилаво. — Просто се отпусни назад спокойно.
Не беше много лесно да се отпуснеш спокойно, когато непозната жена втрива крем в лицето ти, а косата ти, или по-точно онова, което е останало от нея, е покрито с мазила и фолио. А и никой не ти позволява да се погледнеш в огледалото.
Но Джулиан й подаде нова чаша вино, а Кари стоеше лоялно на една ръка разстояние.
Убедиха я по някакъв начин да изскубят веждите й и да ги боядисат, за да ги подчертаят, а после, след като изплакнаха косата й, да й направят пълен грим. По времето, когато Джулиан размаха сешоара около нея, Тия вече бе толкова изморена, че едва не заспа на стола.
Онзи, който беше казал, че цял следобед, прекаран във фризьорския салон, е лукс, имаше извратено чувство за хумор.
— Дръж си очите затворени — нареди й Джулиан.
Стори й се, че виното се разплиска леко из главата й, когато столът се завъртя.
— А сега, отвори очи и виж новата Тия Марш.
Тя отвори очи, погледна в огледалото и изпадна в паника.
Къде беше отишла?
Жената, която я гледаше в огледалото, имаше блестяща каска от коса с елегантен бретон над драматично извитите вежди. Очите й бяха огромни и наситено сини, устата й — широка и дръзко червена. А когато долната челюст на Тия увисна, същото стана и с жената.
— Приличам… приличам на сирена.
Джулиан отново приближи глава до нейната.
— Не грешиш. А сирените са прекрасни същества, нали? Умни, красиви и непредвидими. И точно такава изглеждаш.
Кари доближи лице до нея и за момент на Тия й се стори, че има три глави, нито една, от които всъщност не бе нейната.
— Изглеждаш прекрасно — каза Кари и по бузата й се търколи сълза. — Толкова съм щастлива, Тия! Виж се само.
— Добре — отвърна Тия, като си пое дъх и докосна предпазливо тила си. — Чувствам се странно — поклати глава тя и се засмя. — По-леко ми е. Но не приличам на себе си.
— Не е вярно, приличаш. Просто преди се криеше. Дай ми някакъв документ със снимка — помоли я Джулиан.
Озадачена, Тия зарови в чантата си и извади банковата си карта.
— Коя от двете искаш да бъдеш? — попита я Джулиан.
Тия се вторачи в снимката, а после — в огледалото.
— Ще купя всичко, което използвахте върху мен днес. И искам нов час след четири седмици.
Беше похарчила хиляда и петстотин долара. Хиляда и петстотин долара само от суета. И въобще не се чувствам виновна за това, помисли си Тия, докато седеше в таксито до пазарските чанти, претъпкани с продукти за разкрасяване.
Чувстваше се щастлива и развълнувана.
Нямаше търпение да се прибере у дома и отново да се погледне в огледалото. Отново! А тъй като засега не можеше да го направи, бръкна в чантата си и извади малка пудриера. Като държеше огледалцето в скута си, за да не изглежда глупаво пред шофьора, тя го повдигна леко, за да се види и се усмихна.
Не беше обикновена. Не беше и красива, но в никакъв случай обикновена. Беше дори хубава.
Унесена в мисли, тя не забеляза, че бяха спрели пред дома й, докато записаният глас на Рози О’Донъл не й напомни да вземе всичките си вещи. Засрамена, Тия пусна пудриерата в чантата си, извади парите, които в друг случай вече щеше да е приготвила, и изскочи навън.
В резултат на забързаните движения, тя изпусна чантата си на тротоара и се наведе да събере съдържанието й. Когато се изправи и пристъпи към входа, едва не се сблъска с двойката, която стоеше на пътя й.
— Доктор Марш?
— Да?
Тя отговори, без да мисли, загледана в жената — красива, висока брюнетка, която очевидно бе плакала.
— Трябва да поговорим с вас — обади се мъжът.
Ирландският му акцент прикова вниманието й. Тя вдигна очи към лицето му и веднага забеляза семейната прилика.
— Вие сте Съливан — каза тя, произнасяйки името с горчивина.
— Да. Аз съм Гидиън. А това е Клио. Може ли да се качим в апартамента ви за минута?
— Нямам какво да говоря с вас.
— Доктор Марш — каза той и сложи ръка на рамото й.
Тия се обърна рязко назад и ги изненада с бързината и гнева си.
— Свалете си ръката от мен или ще започна да крещя. Мога да крещя много силно и продължително.
Гидиън беше човек, който разбираше и оценяваше темперамента на жените, затова вдигна ръце в жест на примирие.
— Знам, че сте ядосана на Мъл и не ви виня за това. Но факт е, че в момента нямаме към кого друг да се обърнем, а сме в опасност.
— Това не ме интересува. Нито пък вие ме интересувате.
— Остави я, готин — каза Клио изморено, леко замаяна от уискито. — И бездруго вече сме прецакани.
— Пила сте!
Възмутено забравила двете чаши вино във фризьорския салон, Тия започна да души наоколо.
— Невероятно нагли сте. Идвате тук пияни и ме спирате насред улицата. Изчезнете, господин Съливан, иначе ще повикам полицията.
— Да, тя наистина е пила — потвърди Гидиън, който усети, че собственият му гняв може да избухне всеки момент. — Аз се погрижих за това, тъй като тя не можеше да се справи по друг начин с мисълта, че току-що са убили най-добрия й приятел. А той бе убит заради трите орисници, убит заради Анита Гай. Можете да ни обърнете гръб, доктор Марш, но все пак и вие сте замесена в тази история.
— Той е мъртъв — обади се Клио с безизразен глас, в който Тия долови искрена мъка. — Мики е мъртъв. Няма да го върнеш, ако продължиш да й досаждаш. Хайде да си ходим.
— Тя е зле и е изморена — каза Гидиън на Тия. — Моля ви заради нея. Пуснете ни да влезем. Тя се нуждае от скривалище, докато реша какво да правим.
— Не се нуждая от нищо — упорито повтори Клио.
— Влезте, по дяволите — изруга Тия и прокара ръка през новата си прическа. — Хайде, елате.
Тя тръгна пред тях и натисна копчето за асансьора. По дяволите, Мълаки Съливан бе намерил начин да съсипе триумфалния й ден.
— Много ви благодаря, доктор Марш.
— Тия. А след като приятелката ви вероятно ще припадне на пода ми, защо да се държим официално? Между другото, ненавиждам брат ви.
— Разбирам. Ще му съобщя това следващия път, когато го видя. Едва не ви пропуснах навън. Мъл ми каза, че имате дълга коса.
— Имах — отговори тя, като ги поведе по коридора към апартамента си. — Как ме познахте?
— Ами той ми каза, че сте руса, фина и много хубава.
Тя изсумтя презрително и отвори вратата.
— Можете да останете тук, докато тя се почувства по-добре — каза Тия и остави чантата си. — А междувременно ми разкажете какво правите тук и защо очаквате да повярвам, че Анита Гай е убила някого.
