— Анита каза, че мъжете предпочитали жени с дълги коси.
Името развали прекрасното му настроение и го накара да стисне устни.
— Не мисли за нея сега. По-добре да ставаме и да видим дали Клио и Гидиън са се върнали.
— Да се върнат? — въздъхна Тия и се протегна. — Откъде? О, Господи!
Тя седна рязко в леглото, прекалено шокирана, за да се сети да се покрие с чаршафа.
— Единадесет часът е! Сигурно им се е случило нещо. Какви ги вършим!
Тя скочи от леглото, грабна безнадеждно смачканата си блуза и се вторачи в нея ужасена.
— Ако се върнеш тук за минута, ще ти покажа какви ги вършим.
— Това е абсолютно безотговорно — отвърна тя, като притисна блузата към гърдите си и тръгна към гардероба. — Ами ако наистина им се е случило нещо? Трябва да отидем да ги потърсим или…
Тя замълча, когато на вратата се позвъни.
— Това трябва да са те.
Облекчението й беше толкова силно, че тя наметна само халат, вместо да облече блузата си и се втурна въодушевено към вратата.
— Слава богу! Толкова се тревожех… мамо!
— Тия, колко пъти съм ти казвала, че дори когато поглеждаш през шпионката, пак трябва да попиташ кой звъни — скара се майка й и целуна въздуха на сантиметър от бузата й. — Болна си. Знаех си.
— Не, не съм.
— Не ми обяснявай — възрази майка й и притисна ръка до челото й. — Зачервена си и по халат посред бял ден. И очите ти са замъглени. Е, аз отивам на лекар, така че и ти можеш да дойдеш с мен. Ще вземеш моя час, скъпа. Иначе никога няма да си простя.
— Не съм болна и нямам нужда от лекар. Аз просто…
Господи, какво ли можеше да каже?
— Ей сега ще те облечем. Не се съмнявам, че си пипнала някой чуждестранен вирус по време на пътуването. Точно това казах на баща ти тази сутрин.
— Мамо!
Тия седна на една от табуретките и заговори бързо.
— Чувствам се абсолютно добре. А ти не искаш да изпуснеш часа си, нали? Изглеждаш ми пребледняла. Добре ли спа?
— Кога съм спала добре? — с мъченическа усмивка попита Алма. — Не мисля, че съм спала повече от час, откакто ти се роди. Тази сутрин трябваше да събера всичките си сили, за да се облека. Сигурна съм, че хемоглобинът ми е нисък. Абсолютно убедена съм в това.
— Помоли доктора да ти направи пълни изследвания — посъветва я Тия, докато я теглеше към вратата.
— Какъв е смисълът? Никога не ти казват, когато си сериозно болен. Трябва да поседна за известно време. Имам сърцебиене.
— О… тогава трябва да побързаш да отидеш на лекар. Мисля, че трябва да… — Тия замълча и изстина, когато вратата се отвори и влязоха Клио и Гидиън. — А… хм… Върнахте се. Това са мои колеги, мамо.
— Колеги? — недоверчиво запита Алма и огледа избелелите джинси и торбата от „Гап“ в ръката на Клио.
— Да, да. Работим заедно по един проект. Всъщност, тъкмо се канехме…
— Работиш по халат? — учуди се Алма.
— Пипнаха ни — промърмори Клио под нос, но слухът на Алма беше идеален.
— Какво означава това? Какво става тук? Тия, искам обяснение!
— Работата е малко деликатна — излезе от спалнята Мълаки.
Той също носеше джинси и усмивка, която можеше да разтопи айсберг. Беше облякъл ризата си, но нарочно не я бе закопчал. Смяташе, че в някои случаи трикът върши добра работа.
— Страхувам се, че разсеях дъщеря ви, докато колегите ни бяха навън — каза той, като прекоси стаята, пое ръката на Алма и я разтърси леко. — Напълно непрофесионално от моя страна, разбира се, но какво, за бога, можех да направя? Тия е толкова прекрасна. А сега виждам откъде е наследила красотата си.
Той повдигна ръката на Алма към устните си, а тя се вторачи в него.
— Аз съм лудо влюбен в дъщеря ви, госпожо Марш. Още от първия път, когато се срещнахме. — Той обви ръка около скованите рамене на Тия и я целуна леко по бузата. — Но сега я притеснявам, а също и вас. Надявах се да се запозная с вас и бащата на Тия при не толкова неудобни обстоятелства.
Очите на Алма се стрелкаха от лицето на Мълаки към дъщеря й и обратно.
— Почти всички обстоятелства ще са по-удобни от тези.
Той кимна, като се помъчи да си придаде покорен вид.
— Не мога да споря с вас. Едва ли е много добро начало да бъдеш хванат със смъкнати панталони от майката на дамата. И то преди да сте се запознали официално. Мога да ви кажа само, че съм омагьосан от дъщеря ви.
Колкото се може по-грациозно, Тия се измъкна от ръката на Мълаки.
— Бихте ли влезли за момент в кухнята? Всички вие. Трябва да разменя няколко думи с майка си.
— Разбира се — кимна Мълаки, като вдигна брадичката й и прикова очи в нейните. — Всичко ще стане както ти искаш.
Той притисна устните си в нейните и ги задържа там за миг, преди да последва останалите в кухнята.
— Настоявам за обяснение! — започна Алма.
— Мисля, че обяснението е излишно при тези обстоятелства.
— Кои са тези хора и какво правят в апартамента ти?
— Колеги, мамо. Приятели. Работим заедно по един проект.
— И правите оргии всяка сутрин?
— Не — леко се усмихна Тия. — Само днес.
— Какво ти става? Непознати в дома ти? Ирландци в леглото ти посред бял ден? Знаех си, че нищо добро няма да излезе от пътуването ти до Европа. Знаех си, че ще има ужасни последици. Никой не ме послуша и виж сега!
— Ужасни последици. Мамо, какво му е ужасното на това да имам приятели? И какво толкова чудно има в това, че един мъж иска да си легне с мен посред бял ден?
— Не мога да си поема дъх — оплака се Алма, като се хвана за гърдите и се отпусна на креслото. — И ръката ми изтръпва. Ще получа инфаркт. Обади се на 911.
— Престани. Не можеш да викаш линейка всеки път, когато не се съгласявам за нещо, всеки пък, когато правя самостоятелна стъпка. Всеки път — добави Тия, като коленичи до майка си, — когато правя нещо за себе си.
— Не знам за какво говориш. Сърцето ми…
— Сърцето ти си е съвсем добре. Имаш сърце на слон и всеки лекар, към когото се обърнеш, ти казва същото. Погледни ме. Мамо, не можеш ли поне да ме погледнеш? Отрязах си косата — тихо каза Тия. — Дори не забеляза, защото не ме гледаше. Виждаш в мен само болнаво малко момиченце, което може да ти прави компания при лекаря и да бъде извинение за проблемите ти с нервите.
— Как можа да кажеш такова ужасно нещо? — шокирано извика Алма и забрави опасността от инфаркт. — Първо се захващаш с някакъв непознат мъж, а сега ми казваш такива ужасни неща. Станала си член на някоя секта, нали?
— Не — отговори Тия и без да може да се сдържа повече, отпусна глава на коляното на майка си и се разсмя. — Не съм член на секта. А сега искам да слезеш долу. Шофьорът ти те чака. Иди при лекаря си. А аз ще дойда да видя теб и татко скоро.
— Не съм сигурна, че съм достатъчно добре, за да отида сама на лекар. Трябва да дойдеш с мен.
— Не мога — отвърна Тия и нежно вдигна майка си на крака. — Съжалявам. Ако искаш, ще се обадя на татко и ще го помоля да те чака там.
— Няма нужда — обидено отговори Алма, като тръгна към вратата с вид на мъченица. — Очевидно това, че едва не умрях при раждането, а после посветих живота си на благополучието ти, не е достатъчно, за да ми отделиш един час от скъпоценното си време, когато съм болна.
