мисли. Почти бе заспал прав и не чу как вратата на банята се отвори и затвори тихо. Не чу мекия шум от падането на халата на Ребека на пода.
Но в мига преди тя да отвори кабинката на душа и да влезе при него, той усети уханието й. Вдигна глава и тялото му застана нащрек. Ръцете й се плъзнаха около него, а гърдите й се притиснаха към гърба му.
— Изглеждаше толкова уморен — прошепна Ребека, като прокара език по гръбнака му, — че реших да ти предложа да ти сапунисам гърба.
— И сега сме голи под душа, защото съм изморен? Помниш ли какво ми каза по-рано за подходящия момент?
— Реших, че този е подходящ.
Ребека се плъзна около него, отметна коса назад, когато струята я намокри, после сведе очи надолу и се усмихна.
— Като гледам, не си чак толкова уморен все пак.
— Мисля, че започвам да се съживявам.
— Да не губим време тогава — надигна се тя на пръсти и захапа долната му устна. — Искам да усетя ръцете ти върху себе си, Джак. И устните ти. А и моите върху цялото ти тяло. Искам го още от първата минута.
Джак погали мократа й коса.
— Защо чакахме досега?
— Защото те искам още от първата минута — отговори Ребека, като сложи ръце на гърдите му.
— Братята ти споменаха, че си перверзна.
— Те би трябвало да знаят. Това ли искаш да обсъждаме сега или искаш мен?
— Познай — отговори той, като притисна устни към нейните.
Ребека остана без дъх, а когато той се отдели от нея, се засмя.
— Защо не ми подскажеш отново?
— Разбира се.
Той я притисна към стената и я зацелува страстно, докато водата плющеше върху тях.
После всичко стана така, както Ребека бе мечтала. Трескави ръце и усти. Плът притисната в мокра плът.
Едва дишаше и не й пукаше. Беше готова да закрещи от възбуда. Нуждата й от него бе като вулкан, който всеки момент щеше да изригне и да ги залее с лава. Тя се притисна към него, потръпна и се остави да бъде погълната от лавата.
— Искам те, Джак!
Струваше й се, че костите й вече се разтапят. Тя се изви назад, когато зъбите му нежно захапаха зърното й.
Беше невероятно! Вълшебно. Джак я виждаше как си стреми към него и се предава. Чувстваше как тялото й трепери, виждаше великолепните очи, замъглени от страст.
Можеше да я вземе и да й даде всичко от себе си. Той впи устни в нея и тя отговори трескаво на целувката му. Изпълнен с диво желание, той вкара пръсти в нея и бедрата й се задвижиха бързо, за да отговорят на ритъма му.
Ребека свърши бурно и двамата останаха без дъх.
Джак усети треперенето на дългите й крака, когато я хвана за хълбоците и я вдигна. Красивата бяла кожа порозовя и заблестя от водата, а косата й потъмня и заприлича на огнени златни въжета, изопнати на раменете й.
Заприлича му на русалка, която се въздига от бурното море.
— Красива си — прошепна той задъхано. — Толкова си красива! Искам да си моя.
Тя затвори очи и въздъхна дълбоко. Когато го погледна отново, очите й бяха спокойни.
— Вече съм твоя.
Джак се плъзна в нея и я изпълни. Любеше я бавно и проникваше дълбоко в нея. Тя извика името му и повдигна устни към неговите.
После той облегна глава на рамото й, зашеметен от лудото препускане на сърцето си, и свърши в нея.
Глава 24
Метнаха се в леглото още мокри и останали без дъх.
— Трябва да си изсуша косата. След една минута. Човек настива, когато си ляга с мокра коса — каза Ребека, но се прозя и се сгуши в него.
Осъзна, че беше не само задоволена, но и щастлива.
— Страхотен си, Джак. Искам следващия път да те усетя върху себе си. Но първо ще поспиш малко.
Той погали мократа й коса.
— Защо не веднага?
Тя вдигна глава.
— Изморен си, а дори такъв свиреп любовник като теб се нуждае от малко почивка.
— Защо не сега? — повтори той и тя вече не можеше да се престори, че не разбира.
— Е, добре — отговори тя, като се надигна, отиде до банята и се върна с кърпа, после седна до него.
— Под душа приличаше на русалка. И още приличаш.
— А ти не приличаш на човек, който би казал подобно нещо. Имам предвид нещо толкова поетично и романтично — отвърна Ребека, като протегна ръка и нежно погали белега и мъжественото му лице. — Но си такъв, никога не съм знаела, че имам слабост към поетичното и романтичното, но явно имам.
Тя продължи да бърше косата си.
— Сънувах нещо — каза Ребека. — Бях на кораб. Не величествен лайнер като „Лузитания“, но не и едно от нашите туристически корабчета. Бяла яхта, бърза и елегантна. Плъзгаше се без звук по синята вода. Беше прекрасно. Спокойно и топло. И знаех, че мога да я закарам навсякъде, където си поискам.
Тя разтърси мократа си коса и попи капките от гърдите и рамената на Джак.
— Имах и свободата и уменията да го направя — продължи тя. — Виждах да се задават малки бури тук и там на хоризонта. Имаше и подводни течения, но те не ме тревожеха. Дори насън си мислех, че ако плаването е съвсем гладко, то става скучно. На палубата се появиха три жени. Това ми се стори интересно.
Ребека стана, отиде до скрина, издърпа горното чекмедже и извади бяла фланелка.
— Нямаш нищо против, нали? — попита тя.
— Не, разбира се.
— Знам къде си държиш нещата — каза тя, като нахлузи фланелката. — Бях любопитна. Е, докъде бях стигнала?
— Беше на яхтата заедно с орисниците.
— Да — усмихна се тя, доволна, че я е разбрал. — Първата, която държеше вретеното, заговори: „Аз преда нишката, но ти я превръщаш в онова, което искаш.“ Втората каза: „Аз отмервам дължината, но времето е твое.“ А третата, със сребърни ножици в ръка, ми каза следното: „Аз прерязвам нишката, защото нищо не може да продължи вечно. Не прахосвай онова, което ти е дадено.“
Тя седна отново и сви крака.
— После, както е типично за съществата от сънищата, те изчезнаха и ме оставиха сама на красивата бяла яхта. И тогава си казах: „Ребека Съливан, животът ти се простира пред теб като синята вода с нейните подводни течения и водовъртежи. Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш във времето, което имаш?“ И знаеш ли какъв беше отговорът?
— Какъв?
Ребека се засмя, наведе се и го целуна.
— Джак. Това беше отговорът. И не мога да лъжа, че не бях доволна от него. Знаеш ли кога сънувах този сън?
— Кога?
