ако си помисли да пресече на червено, ме моли да наруша закона, значи става нещо странно.
— Гола съм — беше единственото, за което се сети Тия. — Не мога да говоря с теб, когато съм гола. Трябва да се облека.
— Господи!
Кари нетърпеливо се втурна към гардероба и го отвори. Изсумтя, когато видя мъжките ризи, закачени до дрехите на Тия, извади един халат и го метна на леглото.
— Облечи това и започвай да говориш.
— Не мога да ти разкажа всичко.
— Защо?
— Защото те обичам.
Тия пъхна ръце в халата и се загърна. Веднага се почувства по-добре.
— Тия, ако тези хора те принуждават да правиш нещо…
— Не ме принуждават. Честна дума. Занимавам се с нещо, което трябва и искам да направя. И за тях, и за себе си. Кари, купих си червен пуловер.
Кари забрави за поучителната си лекция.
— Червен?
— Кашмирен. Май все пак не съм алергична към вълна. Пропуснах последните си два сеанса при доктор Лоуенстай и отмених месечния си час при алерголога. Не съм използвала инхалатора си повече от седмица. Е, само веднъж — поправи се тя. — Но го направих, защото се преструвах, така че това не се брои. Никога в живота си не съм се чувствала по-добре.
Кари седна на крайчеца на леглото.
— Червен пуловер?
— Наистина е червен. Мисля да си купя и сутиен „Уондърбра“, който да нося отдолу. Но това няма значение за него. Той ме харесва, дори когато съм облечена в скучно памучно бельо. Не е ли прекрасно?
— Да. Тия, да не би да си се захванала с онова, което правиш, защото си влюбена в него?
— Не. Започнах да го правя, преди да се влюбя в него. Той е свързан с това, Кари, но не той е причината. Не трябваше да те моля да ми търсиш информация за Анита Гай. Съжалявам, че го направих. Хайде да забравим за това.
— Вече получих информацията — въздъхна Кари и стана. — Облечи се. Ще отида да пия кафе и ще реша дали да ти я предам.
Тя тръгна към вратата, но се обърна назад.
— Аз също те обичам, Тия — каза Кари и затвори вратата след себе си.
После се вторачи в триото във всекидневната.
Жената лежеше на канапето и пиеше кафе, проснала дългите си крака в скута на красавеца, който й бе отворил.
Красавец номер две стоеше облегнат на стената до кухнята.
— Ти — обърна се Кари към Гидиън, — каква е онази издутина в джоба ти?
— Издутина — захили се Клио и сръга Гидиън в ребрата. — Да не би да се радваш да ме видиш, готин?
— Нищо особено — отвърна той и бръкна засрамено в джоба си. — Обикновен геврек.
— Това ли е последният геврек с макови зрънца? — извика Клио, като го грабна от ръката му. — Канел си се да се измъкнеш с последния геврек в джоба! Подла работа — изхили се тя. — За да те накажа, ще го изям. Няма оръжие — добави тя, като се обърна към Кари, после тръгна към кухнята.
— Искаш ли малко кафе? — предложи Мълаки.
— Със сметана, но без захар.
— Клио, бъди добро другарче. Кафе със сметана и без захар за госпожица Уилсън.
— Работа, работа, работа — долетя тихо мърморене от кухнята.
— Първи въпрос — започна Кари. — Тия твърди, че не може да ми каже в какво се е замесила. Теб ли защитава?
— Не. Теб. Не ти трябва да задаваш втория въпрос — направо ще ти отговоря. Държа изключително много на Тия и ще направя всичко възможно, за да я предпазя да не бъде наранена с нещо. Тя е най- прекрасната жена, която някога съм познавал.
— Само заради това — обади се Клио зад гърба му, ще получиш половината от геврека ми. Ти си приятелка на Тия — обърна се тя към Кари. — Аз също. Ти я познаваш по-отдавна, но това не означава, че аз съм по-лоша приятелка.
Кари се замисли и се вгледа в Гидиън.
— А ти?
— Обичам я — простичко отговори той, после се ухили леко, когато забеляза погледите на Мълаки и Клио. — Братски. Ще получа ли другата половина от геврека?
— Не.
— Вечно съм тормозен — каза той и скочи на крака. Отивам на покрива да изпуша една цигара. Ако Бека или Джак се обадят, съобщете ми.
— Бека? Джак? — обърка се Кари.
— Ребека е сестра ни. Джак е… друг приятел на Тия.
— Май си е създала доста приятели за рекордно кратко време.
— Струва ми се, че си права — обади се Тия, излизайки от спалнята.
Кари я погледна и въздъхна.
— Казвах ти, че червено ще ти отива.
— Да — усмихна се Тия и поглади новия си пуловер. — Винаги си ми го казвала.
Кари се приближи към нея, хвана я за ръцете и я погледна в очите.
— Нямаше да ме молиш да направя това, ако не беше важно. Много важно.
— Така е.
— Ще ми обясниш всичко, когато можеш, нали?
— Ти ще си първата, която ще узнае за това.
Кари кимна и се обърна към Мълаки.
— Ако това, което става в момента, нарани Тия по някакъв начин, ще те съсипя!
— Аз ще ти помагам — предложи Клио и захапа геврека. — Съжалявам, Мъл, но ние момичетата трябва да се поддържаме.
— Вероятно ще ви харесам — каза Кари. — И трима ви. Надявам се да съм права, тъй като наруших няколко закона, докато събирах информацията, която се каня да ви предам.
— За това ще получиш цял геврек. Имаме с канела, обикновени и с лук.
Кари се усмихна на Клио за първи път.
— Ще действам рисковано и ще се спра на канелата.
Докато Кари ядеше геврека си и обясняваше подробностите относно финансовото положение на Анита Гай и „Антики Морнингсайд“, самата Анита закусваше в леглото, като преди това бе шамаросала младата си румънска прислужница, защото бе разляла малко сок на таблата.
Е, момичето нямаше да се оплаче, освен ако не искаше да си има неприятности с имиграционните служби. Но все пак… Анита въздъхна и захапа препечената филийка. Момичето беше изключително способно с игла и конец в ръка. Анита щеше да се погрижи да пъхне един допълнителен двайсетак в плика със следващата заплата, за да се реваншира за шамара.
Сега, след като бе имала време да помисли и да си почине, вече не бе толкова разстроена от опита за взлом. Щеше да го приеме просто като напомняне.
Човек не можеше да има доверие на никого и на нищо.
Наистина алармената система бе проработила. Но това можеше да е просто късмет или да се дължи на тъпа грешка от страна на крадците. Щеше да накара Джак Бърдит и компанията му да проверят всичко сантиметър по сантиметър. А когато приключеха, щеше да повика друг консултант и да го накара да оцени системата.
