— В деня, когато се запознахме.
Тя пое вдигнатата му към нея ръка и потърка бузата си в нея.
— Не е странно, че това ме разтревожи. Аз съм предпазлива жена, Джак. Не се протягам към нещо само защото изглежда привлекателно. Била съм с трима мъже в живота си. Първият път беше заради непреодолимото ми желание да разбера за какво става дума. Вторият беше е момче, на което много държах и се надявах да прекарам остатъка от живота си с него. Но се оказа, че той е само едно от подводните течения. Ти си третият. Не се давам лесно.
Джак седна и протегна ръце към лицето й.
— Ребека…
— Не ми казвай, че ме обичаш — спря го тя с треперещ глас. — Не още. Сърцето ми се втурна към теб толкова бързо, че ме остави без дъх. Трябва да ми се проясни главата. Легни и ме остави да се сгуша в теб.
Той я притегли в леглото и облегна главата й на рамото си.
— Нямам нищо против да пътувам — каза Ребека и усети как ръката, която галеше косата й, замръзна.
— Добре.
Тя се усмихна, доволна, че Джак се напрегна. Някои неща, някои хубави неща, не идваха лесно, но си струваха усилията.
— Винаги съм искала да пътувам. И очаквам да науча много повече за бизнеса ти. Няма да си седя у дома и да гладя ризите ти.
— Аз и бездруго ги давам на химическо чистене.
— Чудесно. Но не мога да напусна Ирландия напълно. Майка ми… Мама ми липсва — гласът й потрепери и тя притисна лице във врата му. — Ужасно ми липсва. Особено сега, когато съм влюбена и не мога да й разкажа за това. Е, да се надяваме, че и това ще стане скоро.
Тя подсмръкна и избърса сълзите си.
— Но можеш да очакваш, че ще се набутам в компанията ти.
— Точно това искам. Искам те в живота си, Ребека. И искам аз да присъствам в твоя.
— Трябва да те попитам нещо. Защо бракът ти се разпадна?
— По много причини.
— Това е уклончив отговор, Джак.
— Основното ли? Искахме различни неща. Различни посоки. Различни цели.
— Какво искаше ти, а тя не?
Той мълча толкова дълго, че нервите й се опънаха.
— Деца.
Ребека затвори очи и се разтопи от облекчение и любов.
— Така ли? Колко деца имаш предвид?
— Не знам. Поне две.
— Само две? — изсумтя тя. — Страхливец! Можем да се справим и по-добре. Мисля, че четири са добра цифра.
Ребека придърпа чаршафа към врата си, въздъхна и затвори очи.
— Сега вече можеш да ми кажеш, че ме обичаш.
— Обичам те, Ребека.
— И аз те обичам, Джак. Поспи малко. Вече нагласих будилника ти за девет и половина.
Тя потъна в дълбок сън и се понесе по бялата яхта на синьото море. Този път Джак стоеше до нея.
Двадесет минути преди будилникът на Джак да иззвъни, Гидиън правеше първата кана кафе за деня. Той провери кухненските шкафове на Тия и откри гевреци с макови зрънца. Започваше да оценява любовта на американците към гевреците. Докато другите спяха, той пъхна геврека в джоба си, сипа си огромна чаша черно кафе и се отправи към вратата.
Щеше да закуси и да изпуши една цигара на покрива.
Отвори вратата и се вторачи в привлекателната чернокожа жена, която бе протегнала ръка към звънеца.
Тя подскочи, а той се стегна. Жената се засмя нервно и той се отпусна.
— И двамата се стреснахме, нали? — усмихна й се той широко. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Аз съм Кари Уилсън, приятелка на Тия — отвърна тя и го загледа внимателно. — Вие сигурно сте Мълаки.
— Всъщност, аз съм Гидиън. Тия ми е говорила за вас. Ще влезете ли?
Тя присви очи.
— Гидиън кой?
— Съливан — отговори той и отстъпи назад, за да й направи път.
Мълаки излезе от спалнята.
— А това е Мъл — представи го брат му. — Тъкмо се надигаме. Легнахме си доста късно.
Застанала на прага, Кари се вторачи в двамата мъже.
— Мили боже, тя има двама от вас? Не знам дали да съм впечатлена или… Добре, ще си остана впечатлена.
— Всъщност един от тях е мой — обади се Клио, която излезе от кабинета на Тия, докарана само в мъжка фланелка. — Страхотни обувки — отбеляза тя, след като огледа Кари внимателно. — Вие коя сте?
— Избързвате с въпроса — решително я парира Кари, като влезе и затвори вратата. — Първо ми кажете вие коя сте? И къде е Тия?
— Още спи — отговори Мълаки и насочи към нея усмивка също така широка като тази на Гидиън и според Кари не по-малко подозрителна. — Съжалявам, но не чух името ви.
— Аз съм Кари Уилсън. И искам да видя Тия веднага — каза тя, като остави куфарчето си и вдигна нагоре ръкавите на сакото си от Дона Каран. — Или ще сритам някого в задника.
— Започни с един от тях — предложи й Клио. — Аз още не съм си изпила кафето.
— Защо не сипеш малко кафе на всички? — попита Мълаки. — Тия просто си доспива. Стояхме будни до късно.
— Отстрани се — заплашително каза тя и пристъпи напред. — Веднага.
— Добре — сви рамене Мълаки и се отмести от пътя й. — Мисля, че ще имаме нужда от кафе.
Завесите бяха спуснати. Всичко, което Кари видя в мрака, беше някаква купчинка в средата на леглото. Раздразнението й се превърна в страх, когато си помисли за нещата, които тримата непознати биха могли да причинят на доверчивата й приятелка.
Джобът на сакото на тъмнокосия мъж беше подозрително издут. Може би носеше оръжие. Нищо чудно да упояваха Тия с наркотици и да я заплашваха с пистолет. Ужасена, Кари дръпна завивките.
Тия лежеше чисто гола, сгушена уютно, с лека усмивка на лицето. Тя примигна сънливо, започна да се протяга и изпищя леко, когато видя приятелката си.
— Кари!
— Какво става тук? Кои са тези хора? Добре ли си?
— Какво? Какво?
Тия се изчерви и скромно скръсти ръце пред гърдите си.
— Колко е часът?
— Какво значение има, по дяволите? Тия, какво ти става?
— Нищо лошо, само… Господи, Кари, гола съм. Дай ми завивката.
— Дай да ти видя ръцете.
— Ръцете ми ли?
— Искам да проверя за следи от игла.
— Игла ли? Кари, не се друсам — развеселено отговори Тия, като протегна ръце към нея. — Повече от добре съм нали ти разказах за Мълаки?
— Да. Но не спомена за другите двама. А когато най-добрата ми приятелка, чиито зъби биха изпадали,
