носа си и реши, че е изцапана. — Ами, трябва да измия тази мръсотия от лицето си.
— Не си мръсна, почакай. Всъщност дойдох, защото искам да говоря с теб.
— Добре, тогава, говори.
— Не тук. — Наоколо имаше много хора — играчи, зрители, хлапета. Купища познати лица. Хора, които познаваха и двамата. О, Боже, дали те също не си мислеха, че той и Обри…
— Искам да говоря насаме с теб.
— Слушай, ако нещо се е случило…
— Не съм казал, че се е случило нещо.
Обри облекчено си пое дъх.
— Ти не, но лицето ти го казва. Дойдох с Джош и Алис. Само да ги предупредя, че ще се върна с теб.
— Добре. Ще те чакам при колата.
Когато Обри се отдалечи с бухалка на рамо и ръкавици в едната си ръка, той се опита да я гледа така, сякаш никога преди това не беше я виждал. Все едно беше едно непознато, чуждо момиче. Но опитът се оказа безуспешен.
Сет отиде да я изчака при колата. Премести одеялото и рисунката, за да й направи място, отвори капака и огледа мотора, затвори го и се разходи наоколо. Тя се върна доста бързо.
— Започваш да ме плашиш, Сет.
— Няма причина. Дай нещата си, да ги сложа в багажника. Задната седалка е заета.
Тя му подаде багажа си и надникна през стъклото.
— Охо! — Вниманието й бе привлечено от рисунката, затова отвори вратата, за да я разгледа по- добре. — Не се учудвам, че бе така нетърпелив да я рисуваш. Господи, Сет! Изобщо не мога да свикна с факта, че можеш така да рисуваш…
— Не съм я довършил.
— Виждам — отвърна Обри. — Много е секси, но в същото време е някак си нежна. Излъчва интимност. — Тя го погледна и прекрасните й зелени очи срещнаха неговите.
Той се опита да определи дали чувства някакъв сексуален трепет, подобен на оня, който го връхлиташе, когато тъмнозелените очи на Дру проникваха в мозъка му.
Беше прекалено объркващо и смущаващо да мисли за подобни неща. Боже мили! Това направо си беше чиста лудост! Откъде накъде си бе въобразила, че има нещо общо с Обри?
— Това ли преследваш?
— Какво? — Ужасен, понеже не успя да направи логична връзка, а и мислеше за съвсем други неща, той я зяпна. — Какво да преследвам?
— Ами това — мекота, интимност, възбуда, чувственост.
— О…
— Имам предвид в картината — довърши Обри, също засрамена.
— Да, картината. — Ужасът се превърна в стомаха му в гадене. — Да, това.
На лицето й се изписа изненада, когато той отвори вратата пред нея.
— Закъде бързаме?
— Слушай, само защото успя да направиш най-добрия удар срещу момчетата, не значи, че някой не бива да ти отваря вратата. — Заобиколи колата и седна на мястото си. — Ако Уил не се отнася с достатъчно уважение към теб, ще трябва да го научиш. Пък и аз мога да му дам няколко урока.
— Чакай, задръж малко! Уил се държи чудесно с мен. Ти обаче защо вдигаш толкова пара?
— Все още не искам да говоря за това. — Сет запали мотора и тръгна.
Тя го остави да мълчи. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че когато нещо го измъчва, той се самовглъбява и става мълчалив. Скрива се някъде навътре, на място, където дори на нея не й бе позволено да надникне.
А когато бъде готов, сам започва да говори.
Сет зави към паркинга на корабостроителницата и спря, като остана с ръце върху волана.
— Хайде да се разходим по кея. Съгласна ли си?
— Разбира се.
Но когато той слезе от колата, Обри го изчака да й отвори вратата.
— Ти защо не слизаш?
— Просто чаках да проявиш необходимото уважение към мен. Нали така ме учиш. — Тя запърха кокетно с мигли и излезе елегантно от колата. След това се разсмя и като извади пакетче дъвка от задния си джоб, му предложи да си вземе.
— Не, благодаря.
— Какво става, Сет? Казвай! — нареди Обри, докато развиваше дъвката.
— Искам да те помоля за една услуга.
Обри пъхна дъвката в устата си.
— И каква е тя?
Той стъпи на кея, загледа се във водата и в рибарите, които търсеха плячка, преди да се обърне към нея.
— Трябва да те целуна.
Тя вдигна ръце.
— Това ли било? О, Господи, Сет, бях решила, че ти остават още шест месеца живот. Слава Богу! Ти си ме целувал стотици пъти. Какъв е проблемът?
— Не. — Той скръсти ръцете си на гърдите, после ги свали и ги плъзна по бедрата, а накрая ги пъхна в джобовете си, сякаш не знаеше къде да ги сложи. — Имам предвид да те
— А? — В гласа й прозвуча шок.
— Искам да установя нещо. Затова трябва да те целуна така, както другите момчета.
— Сет. — Обри го потупа по ръката. — Това е странно. Да не би някой да те е ударил по главата или си стоял прекалено дълго на слънце?
— Знам, че е странно — отвърна той. — Нима мислиш, че не си давам сметка? Помисли си само какво ми беше, когато тази мисъл ми се стовари върху главата!
— И кога стана това?
Той направи няколко крачки по кея и се върна.
— Дру смята… че аз… че ние… Господи! Че аз те харесвам като мъж и… може би и ти мен.
Обри премигна няколко пъти, като кукумявка.
— Тя си мисли, че аз съм влюбена в теб?
— О, Боже! Не мога дори да го произнеса!
— Значи тя си мисли, че между мен и теб има нещо, и затова ти е теглила шута?
— Повече или по-малко — промърмори мрачно той.
— И затова ти си решил да целунеш мен вместо нея?
— Да. Не. По дяволите, не знам. Обърках се.
Ама че работа! Възможно ли бе да му се случи нещо по-лошо! Никога не беше се чувствал толкова объркан, глупав и смешен!
— Тя ми набута тази шибана идея в главата и аз дори не мога да работя. Ами ако е права?
— И какво, ако е права? — В гърлото й се надигна смях, но тя успя да го сподави. — А ако ти си въобразяваш разни смехории за нас? Слез на земята, Сет.
— Чакай. — Доста нетърпеливо той я хвана за раменете и тя го погледна стреснато. — Няма да те убия, ако те целуна.
— Добре. Давай тогава.
— Да. — Той въздъхна, наведе глава и неочаквано я вдигна отново. — Не мога да си спомня как да го направя. Дай ми минута.
Отстъпи и се обърна с гръб.
— Да опитаме така. — Върна се пак при нея, сложи ръце на ханша й и я притегли към себе си. Секундите минаваха. — Можеш ли да си сложиш ръцете на врата ми?
