— Не разбирам защо съм толкова нервна. Познавам родителите на Джед от сто години. Само че сега, като ще се женим през декември, ми е малко страшно. Казах на Дру, че предпочитам цветовете за мен и шаферките да са синьо и сребърно. Не искам червено и зелено, но пък в същото време трябва да има коледен дух и тържественост. Смяташ ли, че цветовете са подходящи? — Карла хапеше долната си устна, докато гледаше към Дру. — За цветята и въобще.
— Прекрасни са. — Лицето на Дру изразяваше топлота. — Тържествени, както сама отбеляза, и романтични също. Аз имам няколко идеи, така че ти, майка ти и аз ще се справим с всичко, като му дойде времето. Просто не се тревожи.
— О, как да не се тревожа! Направо ще се побъркам, но ще побъркам и всички останали до декември. Трябва да тичам. — Тя взе цветята. — След час ще пристигнат.
— Приятна вечер — пожела й Дру.
— Благодаря. Довиждане, Обри.
— Чао. Поздрави Джед.
Вратата се затвори зад Клара и когато звънчетата утихнаха, оживлението, което цареше в магазина, изчезна.
— Не мисля, че си дошла да купуваш цветя. — Дру скръсти ръце. — С какво мога да ти бъда полезна?
— Като престанеш да измъчваш Сет и да ме поставяш в ролята на „другата жена“.
— Всъщност мислех, че аз съм в тази роля. Но вече не ми пука.
Всички спокойни, премерени и остри като бръснач думи, които Обри бе намислила да каже, просто излетяха от главата й.
— Какво, по дяволите, не ти е в ред? Да не си мислиш, че Сет щеше да те сваля, ако се интересуваше от някоя друга?
— Да ме сваля ли? Ти така ли го наричаш?
Обри сви рамене.
— Това е фамилен жаргон — обясни тя. — За какъв го вземаш? Той дори нямаше да те погледне, ако имаше някоя друга. Защото не е такъв, а ако вече не си го разбрала, значи си глупачка.
— Наричайки ме глупачка, поставяш край на този разговор, преди още да е започнал.
— Ако искаш, мога да те цапардосам по носа.
Дру вирна брадичка. Обри трябваше да признае, че момичето умее да запазва самообладание, и това беше голяма червена точка в неин плюс.
— Така ли разрешаваш несъгласията?
— Понякога. По-бързо е. — Обри показа белите си зъби. — А ти си го заслужаваш заради определението „пухкавата сливка в черно“.
Дру трепна, напуши я смях, но запази гласа си равнодушен.
— Една глупава забележка не ме прави глупачка. Разбира се, тя беше неуместна и зле обмислена. За което се извинявам. Предполагам, че на теб никога не ти се е случвало нещо необмислено да излезе от устата ти. Нещо, за което съжаляваш в мига, в който си го казала.
— Какви ги говориш! През целия ми живот все това ми се случва — отвърна Обри, вече развеселена. — Извинението се приема. Но това не означава, че сме решили проблема със Сет. Объркала си главата му и той е нещастен. А това заслужава много повече от едно цапардосване по носа.
— Не исках да го правя, намерението ми не беше такова. — Дру почувства вина. Всъщност нямаше нищо против да го подлуди и побърка, но не желаеше да го прави нещастен. Просто бе сторила онова, което смяташе за правилно. — Няма да бъда играчка за който и да е мъж, дори и той да не осъзнава какво ми причинява. Видях ви двамата заедно. Видях как ти ме погледна вчера в работилницата, когато влязох. Седях там, както стоя сега пред теб, и ти бе готова да скочиш и да ме хванеш за гърлото или да оскубеш косата ми. За мен означава, че Сет значи нещо за теб.
— Искаш ли да знаеш какво е той за мен? — Тъй като отново се ядоса, Обри повиши тон и се подпря на щанда. — Ние сме семейство. И ако ти не познаваш любовта между членовете на едно семейство, ако не знаеш какви са отношенията между хора, които истински се обичат и уважават, и милеят един за друг, които се тревожат и не могат да спят, когато един от тях е изпаднал в беда или се е натопил там, където не трябва, тогава толкова по-зле за теб. Силно те съжалявам. А ако начинът, по който те гледам, те прави нещастна, пак ще повторя — толкова по-зле за теб. Защото ще продължа да те гледам така, понеже смятам, че не си подходяща за него.
— Виж, тук сме на едно и също мнение. И аз мисля така — отвърна спокойно Дру и спря Обри. — По тази точка постигаме пълно съгласие и единодушие.
— Ти изобщо не ме интересуваш — призна неохотно Обри. — Интересува ме Сет. Той вече страда заради теб. Познавам го от… Дори не помня откога го познавам и мога да видя кога страда за някого. Вчера си го наранила, а аз не мога да стоя безучастно и да гледам как се измъчва.
Дру сведе поглед и забеляза, че ръцете й бяха хванали здраво щанда и го стискаха до болка. „Спокойно, отпусни се“ — каза си тя и леко ги разтвори.
— Позволи ми да те попитам нещо. Ако откриеш, че си привлечена от един мъж — да речем, че от твоя гледна точка това е последното нещо, което искаш, но така се е случило, и ако разбереш, че този мъж има връзка с друга жена — една наистина привлекателна, умна и интересна жена, нещо, което не може да не признаеш, и ако разбереш, че това е нещо специално, интимно и извън твоята сфера на влияние, то как ще се чувстваш тогава?
Обри отвори уста да каже нещо, но я затвори. Не намери точните думи, трябваше й поне един миг, за да осъзнае за какво става въпрос.
— Не знам. По дяволите! Аз го обичам, Дру. Не знаеш колко много го обичам. Когато беше в Европа, сякаш някой бе откъснал частица от мен и тя ми липсваше. Болеше ме. Но тази любов не е сексуална, нито романтична, нито плътска или каквато и да е там друга. Той е най-добрият ми приятел. Той ми е брат. Той е моят Сет.
— Никога не съм имала приятел или брат. Моето семейство няма… жизнеността на твоето. Може би затова ми е трудно да разбера.
— Щеше да разбереш, ако вчера бе видяла колко разбити бяхме, след като се целунахме. — При тези думи Дру се вцепени, а устните на Обри се извиха в усмивка.
— Ти си посяла семето на съмнението и той започнал да се тревожи. „Какво правя? Дали наистина се навъртам около Обри? Дали Дру е права? Как да го разбера?“ Ето такива въпроси се въртяха в главата му. Затова се домъкна при мен и след като ми описа положението, каза, че трябва да ме целуне. Така, както се целуват любовници, за да бъдем сигурни, че между нас няма нищо подобно и нещата не се развиват в тази посока.
— Господи! Виж го ти какво измислил! — Дру затвори очи. — А не му ли мина през ума, че това може да те оскърби?
— Не. — Изненадана, но и поласкана, че Дру е видяла нещата под този ъгъл, Обри се наведе към нея. — Не си позволих да се обиждам по този начин, защото той беше напълно оглупял. Беше объркан и разтревожен. Така че направихме нашия малък експеримент. Според мен момчето знае да се целува. Сигурно е имал само отлични бележки в часа по целуване.
— Така си е. Не мога да го отрека.
— Та и за двама ни беше голямо облекчение, защото установихме, че нищо не се случи. Земята не се разтресе, дори не се помръдна. Сетне се смяхме до припадък и всичко отново си беше наред. Не мислех да ти разказвам за това — добави Обри. — Мислех да те оставя да страдаш. Но след като каза, че съм привлекателна, умна и интересна, реших да те пожаля.
— Благодаря. Извинявай. Защото това бе започнало да ме… — Дру поклати глава и не довърши изречението си. — Няма значение.
— Хайде, де. Казахме си толкова неща, не се връщай назад.
Дру продължи да клати глава, след което осъзна, че колебанието е недостатък, който трябва да преодолее. Затова се реши да сподели всичко, което я измъчваше.
— Добре. Ще ти кажа. Онова, което става между мен и Сет, започна да ме тревожи малко. Имаше един мъж, когото обичах, но той ме измами. Започнах да виждам себе си в положението на онази жена, дори
