Неговият живот бе подчинен на таланта му.
— Ако бях аз, щях да го убедя.
— Мисля, че ще се чувствам странно, ако имам свой портрет на стената. Освен това аз не го видях. Беше много сърдит и не ми го показа.
— Да, става голям инат, когато е бесен. Добре, ето ти един съвет от мен. — Като гледаше Дру, Обри се подпря с лакти на масата, — Знам, че не искаш да плачеш пред него. Но по-важното е да спечелиш битката. Значи ще трябва да я спечелиш по другия начин. Очите ти стават блестящи и влажни, а устните ти трепват леко. Ето така.
Тя се облегна назад, затвори очи и си пое дълбоко дъх няколко пъти. Сетне вдигна клепачи и погледна Дру. Очите й бяха широко отворени и изпълнени с мъка, а сълзите започваха да ги пълнят и всеки миг щяха да капнат от ресниците.
— Господи — прошепна с възхищение Дру. — Страхотна си! Направо си невероятна.
— Говори, говори — подсмръкна Обри. — Може да пуснеш едната сълза да падне от ресниците ти, ето така. — Направи това, след което се разкикоти. — Тогава той ще се обърка и единственото, което ще прави, е да те гали по главата, да ти даде някой парцал или каквото има подръка, преди да се предаде окончателно. След това може да си тръгнеш. Но вече си му изиграла това представление и то го е съсипало. Разбит е окончателно и безвъзвратно.
— Къде се научи да го правиш?
— Хей, момиче, аз работя само с момчета. — Обри избърса сълзата от бузата си. — Трябва да си наточиш оръжията. Можеш да прехапеш върха на езика си, ако трябва. Но според мен е най-добре да го въртиш напред-назад. Като говорим за момчета, защо не ми разкажеш за онова влечуго, за което си била сгодена, та да можем с чиста съвест да го изхвърлим на боклука.
— За Джона ли? О, той е заместник-директор по комуникациите в Белия дом. В западното крило, ухо на президента. Брилянтен ум, изключителен стил, красиво лице и тяло, създадено да бъде манекен на „Армани“.
— Всичко дотук ми харесва и не мога да го мразя. Сега кажи за мръсотията. Извади я на показ.
— Тя не е много дълбоко скрита под повърхността. Принадлежи към висшите кръгове на Вашингтон. Дядо ми все още е голяма клечка там и семейството ми е влиятелно. Светски живот. Срещнахме се на един коктейл и оттам нещата тръгнаха. Доста гладко и с прилично темпо. Беше ни приятно заедно, харесвахме се взаимно. Имахме общи интереси, еднаква философия, близки възгледи за света и много общи познати. Мисля, че се влюбихме.
Винаги когато говореше или мислеше за това, изпитваше не гняв, а тъга.
— Може би се влюбихме — уточни. — Станахме любовници…
— И как беше той? В кревата, искам да кажа?
Дру се поколеба, сетне отпи малко вино. Никога не обсъждаше подобни неща с приятелките си. Всъщност, неочаквано осъзна, че не бе ги обсъждала, защото не бе имало никой, с когото да се почувства свободна и в състояние да го направи.
А сега с Обри й се струваше естествено и лесно.
— Добър. Мисля, че беше добър. Но всъщност в моя живот любовниците попадат в същата категория както приятелите. Аз трудно ги намирам. Така че нямам много опит в тази област.
— А и боли много повече, когато приятелството и сексът се смесят — предположи Обри.
— Да, така е. Но мисля, че ние с Джона бяхме добри — както в леглото, така и извън него. Подхождахме си. Така че бях готова, когато той ми предложи да се оженим. Връзката ни се развиваше в тази посока и бях подготвена. Мислех си, че съм.
Този път Обри поклати изненадано глава.
— Ако се е налагало да мислиш, значи не си го обичала.
— Може би. — Дру отмести поглед и загледа безцелния полет на една пеперуда, заслуша се в далечния шум от мотора на някаква лодка, която някой караше в реката. — Но аз винаги обмислям нещата. Колкото по-голяма е стъпката, която ще направя, толкова по-дълго и по-внимателно я обмислям. Установих, че не съм сигурна дали искам да се омъжа. Бракът на моите родители… Е, той не е като брака на твоите. Но смятах, че с Джона нещата ще бъдат различни. Ние никога не се бяхме карали.
— Какво? Никога? — Този път на лицето на Обри се изписа истинско смайване. — Вие нито веднъж не сте се счепкали?
— Не. — Дру се усмихна, осъзнавайки колко невероятно звучи това в ушите на човек, чиято фамилия е Куин. — Когато някой не бе съгласен с другия, дискутирахме.
— О, да бе, и ние така решаваме противоречията в моето семейство. Дискутираме. Само че го правим с пълно гърло и използваме всичкия въздух в гърдите си. Та значи ти и това момче се чувствахте добре в леглото, не се биехте и имахте много общи неща. Каква идилия! И какво стана после?
— Сгодихме се, дадохме много приеми по този щастлив повод и започнахме да правим планове за сватба през следващото лято. Избрахме юли, защото бе най-подходящ според програмата ни. Джона беше много зает с работа, а аз се оставих на майка ми да ме въвлече в предсватбената треска. Обикаляхме булчинските магазини като смахнати. Търсехме си и къща — Джона и аз, мама и аз, татко и аз.
— Голямо търсене е паднало.
— Нямаш си ни най-малка представа. След това една нощ, бяхме в неговия апартамент, си легнахме и докато се любехме, почувствах, че нещо ми убива на гърба. Стана ми смешно, наистина, пошегувах се, че съм като принцесата върху граховото зърно. Когато светнахме лампата, се порових из чаршафите. И намерих една женска обица.
— О! — Лицето на Обри изразяваше любопитство и съчувствие. — Ама че работа.
— Веднага я познах. Бях виждала една жена да носи тези обици много пъти. Обиците ми харесваха, аз им се възхищавах, дори й бях направила комплимент за тях. Сигурно това бе причината да остави обицата там, където да я намеря и разпозная във възможно най-лошия момент.
— Кучка!
— Да. — Дру вдигна чашата си като че ли щеше да произнесе тост. — Наистина е такава. Но тя го обичаше и това бе най-дискретният, но и най-сигурният начин да ме отстрани от живота му.
— Това не я извинява. — Обри размаха пръст. — Тя е нарушила правилата, влязла е в забранена зона, посегнала е на мъжа на друга жена, макар че този мъж не струва и пукната пара. Той е същият подлец като нея и е точно толкова виновен.
— Права си. Няма извинения. Те са си лика-прилика и си подхождат идеално.
— А ти, какво направи? Не му ли върза онази работа на морски възел?
Дру леко въздъхна.
— Бог ми е свидетел, много ми се иска да го бях направила. Ще ми се да можех, пък дори и само за един ден. Не, просто станах и се облякох, докато той започна да се оправдава. Бил ме обичал. Другото било само физическо влечение, то не означавало нищо.
— Господи! — В гласа на Обри се прокрадна отвращение. — Не можа ли да измисли нещо по- оригинално?
— Не и в моя случай. — Неочакваната и безкористна симпатия и подкрепата от страна на Обри някак си намалиха болката, която все още носеше дълбоко в себе си. — Каза, че имал нужди като всеки мъж, сексуални нужди, които аз не съм можела да задоволя. Защото съм била прекалено сдържана, ограничена, лишена от въображение. Той просто искал да получи и опита всичко, преди да се задоми. Всъщност каза, че ако съм била по-страстна, по-разкрепостена в леглото, по-изобретателна, нямало да има нужда да търси някой друг, за да получава подобно удовлетворение.
— И този човек все още е жив? Оставила си го живее? — промърмори Обри. — Оставила си го да обърне нещата и да обвинява теб, вместо да му отрежеш топките и да ги закачиш на ушите му като обици.
— Е, не бях чак толкова заспала — отвърна Дру и й разказа как бе унищожила ценните вещи на Джона.
— Стопила си всичките му дискове, значи. Това е добро изпълнение. Може ли да направя едно предложение? Какво ще кажеш, ако вместо да нарежеш кашмиреното му палто, беше направила нещо друго? Аз например бих напълнила джобовете му с нещо, да речем смес от сурови яйца, машинно масло,
