в нейния ритъм и двамата се впуснаха в динамичния вихър на танца, отстъпвайки и настъпвайки един към друг, с блеснали очи и ритмични движения и петите им отмерваха такта върху дървения под. С обръщане, завъртане, полюшване те приближаваха един към друг, после се отдалечаваха и танцуваха напълно забравили за останалите, всеки увлечен от ритъма на другия — със съсредоточени и блеснали от пот лица.
Годфри бе разкъсван от възхищение и ужас. Добре, че Брет в момента е в Лондон. Това беше нещо, което едва ли би му се понравило, а и самият той не бе сигурен, че го разбира. От какавидата бе излетяла пеперуда с неотразима красота, която разтваряше криле за първи път и тази трансформация бе неповторима като самото Рождество.
Увлечен от спектакъла, Годфри се обърна, когато чу познатия провлачен говор и със свито сърце, обхванат от фатализъм, видя Брет Банинг, облегнат на един млад дъб с ръце, кръстосани пред гърдите, впил очи в Кайла и партньора й. След миг погледът му се премести към Годфри и веждите му се повдигнаха в характерния за него подигравателен жест, който красноречиво говореше, че е обхванат от неудържим гняв.
— Каква прекрасна гледка, макар и наистина изненадваща: да открия скъпоплатената си любовница в обятията на друг мъж.
Коментарът бе напълно в стила на Брет и имаше за цел да провокира подобаващ отговор, затова Годфри мрачно запази мълчание в очакване на резултата.
13
За момент Кайла не разбра защо партньорът й внезапно спря и защо музиката замря. Кръвта бучеше в ушите й и тя почти не чуваше какво става наоколо. Стоеше задъхана и потънала в пот въпреки хладния бриз, лъхащ в притъмнялата гора. Изглеждаше озадачена. Не разбра какво става, докато погледът й не спря на Брет и не видя ироничната усмивка, изкривила ъгълчетата на устните му. Стоеше видимо спокоен и с леко подигравателна усмивка, но тя разбра, че е много ядосан.
Затова се изненада, когато видя как партньорът й се отдръпна гневно и очите му яростно блестяха, когато отхвърли Джовани, опитал се да го спре, и се отправи към Брет.
— Това е само един танц, сеньор. Сигурно нямате нищо против танците, сър, или се страхувате, че може да я загубите?
Бред сякаш се забавляваше:
— Не се ласкай. Жена като тази няма да изостави парите заради любов или дори заради страст.
Жестоката забележка накара разгорещената й кръв да закипи още по-силно и пламнала, Кайла сви юмруци. Как си позволява! Но, разбира се, можеше да прави каквото пожелае, нали той бе законният господар на земите наоколо? Да, можеше да изгони тези цигани още сега, да търсят другаде подслон за през нощта. Можеше дори да ги обеси, защото нито един английски адвокат няма да си мръдне пръста, за да му попречи. В края на краищата тях ги смятаха за натрапници в тези земи, макар че в този случай нищо не бе направено, за да предизвика ответна реакция от страна на херцога.
Като изфуча гневно, младият циганин заплашително тръгна към Брет. Направи само крачка напред и спря под въздействието на резкия вик на Джовани. Брет, изглежда, просто се забавляваше от реакцията му, но Кайла усети враждебността и заплахата, които излъчваше позата на младежа.
— Ваша светлост — започна тя, но тъмният поглед, който й хвърли, накара сърцето й да забави ритъм и тя с усилие довърши — надявам се, че не сте разбрали нещата погрешно.
— Струва ми се, че всичко е ясно, така ли е, съкровище? — Провлаченият тон и усмивката не скриха заплахата в думите му. — Сигурно ще чуя някое отвратително признание.
— Не бъдете такъв идиот! — Кайла спря, преди да изрече гневните думи, които напираха на устните й. Не беше честно да рискува тяхната сигурност, след като не бяха направили нищо нередно. Брет бе способен да разбира нещата така, както пожелае. Не бе ли сторил същото и с нея самата. Да, и беше неспособен да опита да разбере нещата, извън обсега на неговите мисли, и да признае истини, опорочени от недоразумения.
Кайла леко вдигна рамене и успя да изобрази нещо като усмивка:
— Аз просто танцувах.
— Видях това, съкровище.
По-рязко, отколкото възнамеряваше, тя му се сопна:
— Не ме наричайте така!
— Какво, бижу? — Брет се отлепи от ствола на дървото и тръгна към нея небрежно и изящно. Той самият бе заплаха и обещание едновременно в отлично ушит костюм, и отново й напомни за дебнеща пантера. Хвана я за китката и поднесе ръката й към устните си: те бяха хладни върху разгорещената й кожа:
— Това е само едно мило обръщение. Дразни ли ви?
Тя се почувства малко глупаво и леко кимна. Всички се бяха вторачили в тях, или поне бяха, докато вниманието му бе съсредоточено в младия мъж, който й бе партньор. После напрежението спадна и повечето се оттеглиха предпазливо назад. С крайчеца на окото си Кайла забеляза, че Годфри остана неподвижен и мълчалив, докато Брет говореше.
— Но защо не ти харесва да те наричам така? Има други, доста по-неприятни думи, с които мога да те нарека, а trinket изглежда толкова безобидно.
Кайла рязко изтегли ръката си.
— Аз не съм украшение или нещо подобно, затова не ме интересува дали ме възприемате така, или ме наричате с това име.
— Да, но грешите — Брет я хвана за ръка и я отведе настрани от мястото, където все още се процеждаше следобедният здрач и светеха огньовете. Минаха покрай Джовани и ярко оцветения фургон с огромни колела и той я поведе към сгъстяващите се сенки зад лагера. Тя забеляза нов кон, леко запъхтян, да чака търпеливо и не се учуди, когато той я насочи нататък. Обърна я така, че гърбът й се залепи към запъхтяното запотено животно и насмешката в очите му се виждаше дори и на оскъдната светлина.
— Trinket е една хубава безсмислена думичка, орнамент или дребна вещ без особена стойност — Trinket, това си ти, Кайла. Хубава, декоративна, лесно заменима — пръстите му погалиха бузата й и спряха върху устните й с лека милувка. — Както виждаш, името е подходящо.
Тя отблъсна ръката му от лицето си с опакото на ръката си. Пое с усилие въздух и изсъска към него:
— Проклет да сте!
— Бил съм проклет толкова години, Trinket. Ти не си първата, която изрича проклятия по мой адрес. Хайде да тръгваме, защото скоро ще се стъмни и няма да виждаме пътеката.
Без да й остави време да откаже или високомерно да се оттегли и да го остави сам, както жадуваше да направи, той я подхвана с две ръце за кръста и я хвърли върху гърба на коня си. Докато тя запази равновесие, той вече се бе метнал отзад и протегна ръце да вземе юздите. Кайла отхвърли кичурите коса, паднали над очите й, и изобщо не изпита облекчение, като видя, че Годфри е застанал съвсем близо и ги наблюдава. Тя се взря в очите му със слаба надежда:
— Годфри…
— Ще ви видя и двамата в имението, мис Ван Влийт.
Кайла се почувства наранена, с тези думи той сякаш я отхвърли и си изми ръцете. За кратко бе помислила, че този висок словоохотлив мъж, който в началото я бе изплашил, можеше да стане приятел, на когото да разчита. Явно е била напълно заблудена.
Годфри каза нещо на Брет на този странен език, на който двамата се разбираха и според нея бе езика на команчите. Отговорът на Брет прозвуча рязък и гърлен, повече като ръмжене, отколкото като труден диалект. После той обърна коня надолу по пътеката между дърветата. Встрани растяха млади фиданки, които изникваха пред тях като гротескни фигури, и докато на идване й се струваха забавни, сега изглеждаха направо заплашителни. Кайла болезнено усещаше близостта на Брет — горещината на тялото му, притиснато в нейното, и погледът му, шарещ по откритите й бедра под късата циганска фуста. Господи, дрехите й останаха в огромния дървен фургон, миришещ на дим и подправки, а тя бе облечена в тази къса лека фуста и тънка блуза, която едва я покриваше.
