му бе добре позната. Подозренията продължиха да хвърлят сянка върху лицето му и накрая той изрече:
— Не, ти защитаваш майка си. Тя те е продала на този перверзен негодник и ти се опитваш сега да я защитиш…
Той не беше подготвен за бурната реакция на Кайла. Тя се хвърли внезапно към него, крещейки, че греши, че майка й никога не би направила подобно нещо. Опитваше се го удари, да го издере и той бе принуден да хване ръцете й и да ги задържи здраво зад гърба й. Притисна я към масата и остана така, докато тя се поуспокои и спря да се мята. Задъхана, с коси, разпилени като коприна по тоалетната масичка и надвиснали над очите й, тя яростно се взря в него просълзена:
— Пуснете ме — процеди през зъби. — Веднага.
— Обещай да не се опитваш да ме удариш и ще те пусна. Не искам да те нараня. Не, закълни се, че ще се държиш прилично.
— Кълна се — произнесе думите неохотно след дълго колебание, но той все пак я освободи и се изправи бавно, внимателно следейки движенията й, докато тя се отлепи от масата и застана до нея.
Отметна косата от очите си с обърнато настрани лице. Неочаквано у него се надигна жал към нея — чувството го връхлетя внезапно. За пръв път изпитваше подобно нещо и осъзна, че не знае какво да направи. Стоеше навъсен и объркан.
Кайла погледна нагоре към него и заговори спокойно:
— Майка ми не ме е продала, както предполагаш. Нищо подобно не се е случило. Бих го запомнила. Но Нортуик… може би той е човекът от моите сънища. Кошмарите ми — смехът й прозвуча глухо — била съм много малка, но си спомням някои неща. Спомените ми са като парченца от счупено стъкло… очите и гласът му. Може би затова ми прозвуча толкова познато, защо се почувствах така… така нечиста, когато ме погледна онази нощ на бала в лейди Сефтън. Тогава нямах обяснение.
Сълзите напираха в очите й и непроронени блестяха в миглите й. Част от цинизма на Брет се стопи. Изглеждаше напълно искрена. Или бе много по-добра актриса, отколкото бе предполагал, или чувствата й бяха истински. Той почувства несигурност, която го накара да пожелае още по-силно да разбере истината, каквато и да е тя. Проклета да е. Бе се надявал да я забрави, докато бе далеч от Риджууд. Да се самозабрави в ръцете на други жени. И в началото почти успя, присъединявайки се към Кенуърт в Артурс за игра на карти, и оттам посети разни разгулни места, където ходеше, когато изпадаше в по-фриволни настроения — места като Пал Мал или Ковънт Гардън.
В един от вертепите попадна на стройна блондинка, която имаше същите сладострастни форми и руса буйна коса, мека като дъхава коприна. Той бе пил толкова много, че почти не забелязваше дребните разлики. Едва по-късно през нощта забеляза по-грубите черти, чу вулгарната реч и усети евтиния й парфюм. Това бе достатъчно да загуби напълно интерес към нея.
И не това очакваше да завари, като се върне, Кайла във вихъра на цигански танц, оскъдно облечена, с разпуснати коси, сякаш току-що е станала от леглото на мъж. Всички намеци и твърдения на Нортуик му прозвучаха като напълно възможни. Родена изкусителка. Продадена в невръстна възраст за забавление на мъжете, мъжете като Нортуик.
Кайла вдигна към него пълни със сълзи очи и в погледа й прочете болката на изгубено дете. Изведнъж се почувства жесток, сякаш бе ритнал малко кученце. Не би трябвало да има значение за него, какво се е случило с нея, преди да я познава, само дотолкова, доколкото засягаше интересите му. Но го болеше. Исусе! Наистина имаше значение. Искаше да убие Нортуик — обземаше го сляпа безумна ярост само при мисълта, че този негодник я е пипал. Не само защото един мъж не бива да докосва така едно дете, но и че това дете е била Кайла. Красивата, оплетена в интриги, Кайла.
Явно Нортуик щеше да я използва, за да го провокира да направи грешен ход, но той нямаше намерение да бъде толкова предсказуем. Имаше свои начини за противодействие.
— Утре, малката ми — меко каза той, — ще отидем в Лондон. Там по това време на годината е много оживено. И някои мои познати жадуват да се запознаят с най-новото ми завоевание. Мисля, че това ще те поразсее.
Тя го гледаше, без да реагира. Алабастровата й кожа изглеждаше леко порозовяла и сякаш отразяваше спокойната светлина на лампата. Той пое брадичката й в дланта си, загледан в лицето й, но тя сведе поглед, за да скрие очите си. Наведе се и целуна устните й, студени като на каменна статуя. Струваше му доста усилия да не продължи, докато тя не отговори на целувката му. Но се отдръпна от нея и произнесе спокойно и овладяно, сякаш не изпитваше никакви чувства:
— Лека нощ, малката ми. Ще тръгнем рано сутринта.
Когато затвори вратата след себе си, осъзна, че тя не отговори на нито един от последните му въпроси.
Нетърпелив, Брет слезе долу в малкия салон, наля си бренди и отпиваше бавно глътка по глътка, докато чакаше завръщането на Годфри. Няма съмнение, че щеше скоро да се появи. По непонятни причини Годфри бе взел Кайла под своя закрила и ще побърза да се увери, че с нея всичко е наред.
Очакванията му се оправдаха, защото Годфри пристигна и намери Брет в салона. Затвори вратата и застана пред камината зад стола, където Брет пиеше втора чаша от първокласния френски коняк.
— Надявам се, че мис Ван Влийт вече спи спокойно.
— Наистина, приятелю, толкова си прозрачен — Брет постави гарафата на лакираната с черен японски лак масичка и стана, после се облегна на камината, намръщено загледан в предания си приятел и кръвен брат. — Защо толкова се тревожиш дали спи спокойно, или не съм се отнесъл с нея така, както би трябвало?
Лицето на Годфри с цвят на бронз бе безизразно, но гласът му прозвуча рязко:
— Ако се отнасяше с нея така, както би трябвало, сега тя трябваше да е в Лондон с кръстницата си. Необходимо ли е да я въвличаш във всичко това?
— Откъде си сигурен, че го правя? Може би възнамерявам да я върна на живописната маркиза Дю Боа.
— Не, нямаш такова намерение. Ранното ти завръщане означава, че нещата не са протекли според твоя план и смяташ да използваш мис Ван Влийт като примамка. Прав ли съм?
Брет се усмихна леко и поклати глава:
— Толкова си проницателен, приятелю. Не би ме учудило, ако успееш да се издигнеш до най-висшите етажи на властта, само да не беше човек на честта.
— Ако си приключил с обидите, моля, отговори на въпроса ми.
— Да, смятам да използвам нашата красива гостенка като примамка, както предположи — той потри с длан челюстта си, загледан съсредоточено в Годфри. — В известен смисъл, тя няма да пострада. Когато постигна целите си, ще й заплатя добре и ще я върна на кръстницата й. Това достатъчно ли е, за да те направи щастлив?
Годфри вдигна рамене:
— А ти ще бъдеш ли?
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— Че не си толкова безразличен към прелестите на дамата, колкото би искал.
— Проклет да си. Тя може да е средство за постигане на желания от мен резултат, както казват: „С един куршум — два заека“. Мога да се освободя от прелестите й и същевременно да се освободя от настоящата заплаха. Това е един перфектен план.
— Какво откри в Лондон?
— Каквото очаквах — челюстите му се стегнаха. — Документите за сребърните мини наистина са в ръцете на Нортуик. Негодникът сигурно ги носи до сърцето си, защото моите агенти не можаха да ги намерят. Проклет да е, ако ги занесе в регистратурата, може никога да не ги видя повече. Или ако все пак успея, ще отнеме много години след оспорване на собствеността по юридически път и през цялото това време среброто ще си седи неизползвано. Исусе! Все още е загадка за мен как е разбрал за тях. Те не би трябвало да се намират на този кораб. Някой, на когото имам доверие, ме е предал. Само да разбера кой… — не довърши. Годфри знаеше какво ще се случи, когато той открие предателя, продал документите на Нортуик. Ако имаше късмет, щеше да умре бързо. Но, за Бога, той бе склонен да го унищожи бавно, както го правеха команчите, и да го накара сам да пожелае смъртта си, дълго преди да е настъпила. Той погледна нагоре към Годфри и по очите му разбра, че му е напълно ясно какво има предвид.
