Доколкото познаваше Брет, той нямаше да се спре пред нищо, за да получи своето. Това важеше и за нея, независимо че бе жена.
Изкушаваше се да му каже всичко това и с мъка се сдържаше и опитваше да бъде студена и въздържана, дори и след като пристигнаха в имението и той почти я хвърли на стълбите пред къщата. Изрече кратко:
— Влезте вътре и ме почакайте.
О, да, бе много изкушаващо да му каже нещо грубо и вулгарно като думите, които бе чувала в кухнята. „Майната му“ би прозвучало така добре от устата й в момента. Човек като Брет можеше напълно да схване може би точно значението на тези думи. За нещастие това само би го накарало отново да мисли, че е паднала толкова ниско. Тя трябваше да го накара да разбере, че не е една от тези жени, като се държи сдържано и запази самообладание!
И все пак, изкачвайки стълбите, под любопитните погледи на мисис Линч и дори Сюзън, си наложи, доколкото можа, да го направи с достойнство. Но как да преодолее досадното безпокойство, че все пак тя беше точно такава жена. Може би не по своя воля, а по стечение на обстоятелствата. О, Господи, винаги ли трябваше да се примирява, че е обречена на хорското неодобрение? Не е чудно, че майка й е напуснала Англия. Да предостави услугите си като платена икономка е било далеч по-приемливо от това, да бъде непрекъснато подложена на срама, да бъде отхвърляна от тези, които някога са били нейни приятели.
Басмяната пола потрепваше около прасците й, докато минаваше покрай мраморните статуи в преддверието и се качваше по широкото стълбище. Гърбът й бе изправен и Кайла вървеше така, сякаш връщането и в къщата в такова облекло бе съвсем в реда на нещата. Веднъж танте Селест бе казала, че една дама може да направи почти всичко, стига да е елегантно и със стил. Не бе толкова вярно, колкото й се искаше.
Но това не значеше, че ще позволи на Брет Банинг да я наранява повече от допустимото за оцеляването й. Той беше херцог Улвъртън, но тя имаше достойнство и търпението й не беше без граници.
Когато той се прибра, Кайла седеше пред малката тоалетна масичка и се решеше. Вдигна поглед и срещна очите му в огледалото. Прокара гребена по разпуснатата коса, заслушана в слабото пукане на кичурите в ръцете си. Нежни като коприна, къдриците се заплитаха из пръстите й. Тя заби очи в косите си, не върху лицето му. Защо трябва да я гледа по този начин? Така… студено? Това я правеше да се чувства неспокойна, а трябваше да се сдържи, да запази спокойствие и самообладание.
Само това я караше да издържа на напрежението, защото вътрешно се чувстваше съвсем уязвима. Брет се приближи към нея, стъпките му потъваха в дебелия килим — движеше се леко и грациозно като дива котка и това винаги я изнервяше. Да върви по дяволите — опитваше се да я изкара от равновесие. Добре, няма да му позволи да направи това. Ще бъде напълно невъзмутима, каквото и да й казва.
И все пак не беше толкова лесно. Не и когато той улови погледа й в огледалото и на лицето му бе изписано странно изражение. Той произнесе с характерния си провлачен глас:
— Трябваше да ми кажеш за лорд Брейкфилд, Кайла.
Тя изумено се взря в образа му в огледалото:
— Лорд Брейкфилд?
Едва отзвучаха думите й и той хвана косите й и я дръпна назад така, че да я накара да погледне него, а не отражението му.
— Да, лорд Брейкфилд. Граф Нортуик. Или се преструваш, че не знаеш за какво става дума? Исусе! Да не мислиш, че за мен щеше да има някакво значение?
В думите му прозвуча нотка на сдържана ярост, която показваше колко дълбоко е засегнат от наученото. Тя беше в пълно неведение.
— Спомням си, бях представена на лорд Брейкфилд на бала у лейди Сефтън, но не разбирам какво значение има това сега.
Пръстите на Брет се вкопчиха в кичур от косата й. Това я накара да се обърне още повече назад и ръката му помилва шията й. Кожата на пръстите му бе грапава и в този момент от него струеше безкрайна нежност.
— Трябваше да ми кажеш.
— Наистина, Брет, нямам представа за какво говориш. Да ти кажа какво? Че лорд Брейкфилд според мен е доста неприятен човек с малки като френско грозде очички и съсипано лице? Това е истината, макар че все още не разбирам защо е трябвало да говорим за него.
— Може би не, но щях да бъда наясно с нещата, ако ги бях научил от теб, а не да разбера фактите пред очите на цяла тълпа — той рязко се дръпна и облегна рамо на стената от едната страна на огледалото. Загледа се в нея и вдигна вежди с омразната си подигравателна усмивка. — Но предполагам, че не се интересуваш от хорското мнение.
— Какво, за Бога, се опитваш да ми кажеш? — Объркването й се превърна в раздразнение и тя здраво стисна дръжката на четката за коса, като яростно се обърна с лице към него.
— Брейкфилд и твоята майка, жалката Фостин Оберже, проститутка и любовница на богатите и готовите да платят — вярно ли е, че тя те е продала на този господин, сладката ми, или и това е един неоснователен слух като тези за баща ти и за твоята добродетел?
14
Дори и в яда си, че не му е казала за това, с тази новина й нанесе зашеметяваш удар. Веднага видя в какъв шок изпадна тя — пребледня като платно и замижа от болката. По дяволите, изглеждаше толкова чиста и невинна, но наистина ли беше такава? Стори му се невъзможно да свърже младата жена, седнала пред него, с това, което Нортуик каза и другите потвърдиха. Непочтеността на Нортуик бе известна на всички, а Фостин Оберже е била в пълна безизходица. Наистина ли му е продала дъщеря си за достатъчно голяма сума, която да й позволи да напусне Англия, както твърдеше самият той? Изглеждаше възможно, дори вероятно, и по непонятни причини от тази мисъл стомахът му се свиваше.
Нортуик, престъпник, крадец, негов смъртен враг — отчаян мъж, който искаше да го унищожи и не би се спрял пред нищо, дори да смаже една млада жена. Кайла бе най-слабата и най-уязвимата брънка от веригата събития, които постепенно разкриваха истинската картина на нещата. Исусе! Как се преплетоха нещата!
Тя се надигна и после отново седна. До него стигна ароматът на парфюма й. Жасмин. Сладък, въздействащ, изкусителен. Възбуждащ като самата мистериозна лейди. Тя не беше такава, каквато изглеждаше — не и невинна. И все пак не бе лишената от морал паднала жена, за каквато я бе помислил в началото. Дявол да го вземе, каква е тя? Свенлива, наивна млада жена? Или такава, каквато я бе обрисувал Нортуик — участница в перверзни игри, каквито никое дете не заслужава да преживее?
Брет внимателно я наблюдаваше. Вълнението й бе съвсем явно, когато тя отвърна поглед от него.
— Това ли говорят за мен? Че съм била играчка в ръцете на лорд Брейкфилд?
Произнесе го с такова отвращение, изплю думите като горчива хапка. Очите му се присвиха леко:
— Да. Разбира се, аз знам за теб това, което той явно не знае. Но има неща, които хора като Нортуик могат да твърдят и не могат да бъдат проверени. Той докосва ли те, Кайла? Майка ти продаде ли те?
Тя се изсмя рязко, но смехът й прозвуча задавено и устните й се изкривиха:
— Толкова ли е важно да знаеш това, Брет? В крайна сметка ти направи много повече през последните седмици…
— По дяволите, не е същото. Сега ти си жена, а не беззащитно дете.
— Да, вярно — тя грациозно се изправи и с една ръка оправи гънките на полата си. — Сега съм жена и миналото може да има значение само, ако човек пожелае това. Но вие показахте ясно, че миналото няма значение за вас, що се отнася до баща ми. Защо сега да навлизаме в такива отвратителни подробности?
— Имам причини да се интересувам.
— Няма съмнение. Мога само да предполагам какви са.
— Да не би да го защитаваш, Кайла? Исусе! Мисля, че точно това правиш — Брет впи поглед в нея, ядосан и объркан. Бузите й бяха покрити с червени петна, а устните й се свиха в упорита линия, която вече
